Решение № 3759 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3759 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100509494 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, срещу решение № 20041644/13.06.2022 г., постановено по гр. дело № 9418/2020 г. по описа на СРС, в частта, в която жалбоподателят е осъден на основание чл.

411 КЗ да заплати на ищеца „ЗД ЕВРОИНС“ АД сумата от 581,51 лева - главница, представляваща невъзстановена регресна претенция във връзка със заплатено застрахователно обезщетение за настъпили вреди на лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № ****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 23.05.2019 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.02.2020 г/. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се прави оплакване, че решението в обжалваната му част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Поддържа се, че първата инстанция не се е произнесла по възражението за съпричиняване на въззивника-ответник, направено с отговора на искова жалба. В тази връзка се твърди, че водачът на лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № **** е извършил нарушение на чл. 94, ал. 3, чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП. Изтъква се, че СРС не е отчел обстоятелството, че по делото няма данни увреденото МПС да е било ремонтирано в официален сервиз и с оригинални части. Отделно от това, при условията на евентуалност, ако въззивният съд не приеме, че е налице съпричиняване, се поддържа, че от определената съгласно САТЕ стойност на уврежданията в размер на 1151,40 лева следва да бъде приспадната платената от жалбоподателя сума в размер на 673,45 лева. Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли претенцията на ищеца.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЗД ЕВРОИНС“ АД е подала отговор на въззивна жалба, в който изразява становище за неоснователност на последната.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1 /09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по доводите на жалбоподателя относно неправилността на съдебния акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно установена от СРС. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят приетата за установена от районния съд фактология. Първата инстанция е извършила всички дължими процесуални действия по изготвяне на доклада по делото съобразно правилата на чл. 146 ГПК и е дала точни и ясни указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест за тяхното установяване. С оглед съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции настоящият съдебен състав препраща на основание ч 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ застрахователят по застраховка „Каско на МПС“ встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения иск се обуславя от установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните елементи: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения лек автомобил и ищеца като застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на деликтно основание срещу причинителя на вредата - да са налице изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, причинно-следствена връзка между деянието и вреди, като вината се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 42, ал. 2 ЗЗД; 3) в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение за настъпилото 2 увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото не е спорно между страните, че на 23.05.2019 г. около 17.20 часа в гр.

София товарен автомобил „Ивеко Магирус“ с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се движел по ул. „546-та“ и в края на улицата водачът предприел маневра „завой надясно“ в посока към ул. „Риска обител“, при изпълнението на която е настъпило пътнотранспортно произшествие с паркирания от лявата му страна лек автомобил „Мазда 3“ ДК №****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“.

Във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 0500809677 и ищецът е заплатил на трето овластено да получи плащане лице – „Стар Моторс“ ЕООД, застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 1316,90 лева, като ответникът, който към датата на настъпване на застрахователното събитие е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента – водача на товарния автомобил, е заплатил на застрахователя-ищец сумата в общ размер 673,45 лева.

За изясняване на релевантните към предмета на делото обстоятелства пред първата инстанция е приета като неоспорена от страните САТЕ, което заключение настоящият съдебен състав кредитира като пълно, обективно и обосновано, изготвено по поставените от СРС задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1239,96 лева с ДДС, а стойността за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база цени на резервни части от алтернативни доставчици и труд от доверени сервизи към датата на ПТП – 1151,40 лева с ДДС.

Спорният по делото въпрос е дали има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС и евентуално при наличието на такова – какъв е размерът на дължимото обезщетение съобразно процентното съотношение на приноса на същия.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че водачът на уреденото МПС има принос за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, изр. 1 ЗДвП предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства /двустранен протокол за ПТП от 23.05.2019 г./ и гласни доказателствени средства, в т.ч. показанията на разпитания в качеството на свидетел водач на товарния автомобил, както и от заключението на САТЕ, се установява, че движението в района местопроизшествието е двупосочно, като в 3 момента на удара увреденото МПС е било паркирано по посока на движението и успоредно на оста на пътя. От разпита на свидетеля Г.М. може да се изведе обоснован извод, че местонахождението на лекия автомобил е било именно най-вдясно на платното за движение, доколкото самият делинквент заявява, че част от увреденото МПС се е намирало извън платното за движение - на територията на паркинг, разположен от лявата страна на пътната лента по посока на движение на лекия автомобил.

На следващо място, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал,а нормата на чл. чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП установява забрана за престой или паркиране на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е абранено изпреварването.

Според констатациите на вещото лице по САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и следва да се кредитира като пълно, обективно и обосновано, изготвено по допуснатите от СРС задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен, в района на местопроизшествието няма хоризонтална маркировка, както и поставени знаци. Широчината на пътното платно е около 4,6 метра и е с износено асфалтово покритие. Улица „546-та“ е права и без завои, което в ясно време и при липса на препятствия, които да я ограничават, позволяват видимост на голямо разстояние над 50 метра. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 28.10.2021 г., експертът е заявил, че водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да извърши предприетата маневра „завой надясно“, тъй като улицата разполага с достатъчно широчина. При така изложените съображения съдът не счита, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на увреждането.

На следващо място, в заключението на вещото лице по САТЕ изрично е посочено, че нанесените щети по лекия автомобил с per. № **** са вследствие на реализираното ПТП, т.е. налице е причинно- следствена връзка между поведението на водача на товарния автомобил с p e r. № **** и настъпилите вреди. Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС с per. № ****, възлиза на 1239,96 лева, изчислена на база средни пазарни цени.

Що се отнася до оплакването касателно размера на дължимото застрахователно обезщетение по щетата и начина на определянето му, нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие - в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І 4