Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 117 от 07.08.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Частно наказателно дело 221/2026
Вид
Определение № 117
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
ЙОРДАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Търговище, 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20263500200221 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 69а, ал. 4 от НПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от адвокат Д. П. от АК – Търговище, в качеството му на защитник на А. Х. А. от гр. Омуртаг, ЕГН **********, обвиняем по ДП № 265/2026 г. по описа на РУ – Омуртаг, пр. пр. № 818/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура – Търговище, срещу постановление от 04.08.2026 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище, с което на основание чл. 69а, ал. 1 от НПК временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на прокурорското постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че постановлението е немотивирано, като формално е посочена единствено тежестта на повдигнатото обвинение.

Излага се, че към момента на привличането на обвиняемия не са били назначени и изготвени автотехническа и съдебномедицинска експертиза, липсва обсъждане на наличието на обосновано предположение за съпричастността му към престъплението. Подчертава се, че обвинението е за престъпление, извършено по непредпазливост, при което е причинена смъртта на едно лице – майката на обвиняемия. Посочва се още, че обвиняемият работи като водач на автобус в Германия, издържа семейството си и полага грижи за двете си деца, поради което временното отнемане на свидетелството за управление на МПС би го лишило от възможността да упражнява професията си и да осигурява необходимите средства за издръжката на семейството.

След като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С постановление от 04.08.2026 г. А. Х. А. е привлечен като обвиняем за това, че на 28.07.2026 г., на път I-4 при км 211+700, в землището на община Омуртаг, при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Грандланд“, с рег. № FNI2015, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Х., на 62 години от гр. Омуртаг – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Като мотив за постановяване на временното отнемане на свидетелството за управление на МПС прокурорът е посочил единствено, че на обвиняемия е повдигнато обвинение за престъпление по глава единадесета, раздел II от Особената част на НК, в резултат на което е причинена смърт на пострадало лице.

1

При така установените факти съдът приема, че в конкретния случай са налице формалните предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 69а, ал. 1 от НПК.

Съгласно тази разпоредба, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление по глава единадесета, раздел II от Особената част на НК, в резултат на което е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК, прокурорът МОЖЕ да постанови временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, удостоверяващ право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Самото наличие на формалните предпоставки обаче не е достатъчно за постановяване на тази мярка за процесуална принуда. Прокурорът е длъжен да изложи конкретни мотиви, обосноваващи необходимостта от нейното налагане. Използваният от законодателя израз „може“ недвусмислено сочи, че мярката не се постановява автоматично във всеки случай, а след индивидуална преценка на всички относими факти и обстоятелства. В настоящия случай в постановлението липсват каквито и да било мотиви защо е прието, че именно спрямо обвиняемия следва да бъде приложена тази процесуална принуда.

В производството по чл. 69а, ал. 4 от НПК съдът следва да провери не само наличието на формалните предпоставки за налагане на мярката, но и общите основания за постановяване на процесуална принуда. Това включва преценка дали е налице обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към престъплението, както и дали е налице необходимост от ограничаването на правото му да управлява моторно превозно средство с оглед предотвратяване извършването на друго престъпление по транспорта. Нито една мярка за процесуална принуда не може да бъде самоцелна, а следва да преследва предвидената в закона цел. При извършването на тази преценка съдът следва да съобрази събраните към момента доказателства, поведението на обвиняемия при осъществяване на деянието, механизма на настъпване на произшествието, както и данните относно неговата личност, включително наличието или липсата на системни нарушения на Закона за движението по пътищата.

Настоящият съдебен състав споделя довода, изложен в частната жалба, че и в производството по чл. 69а от НПК следва да бъде извършена преценка относно наличието на обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към инкриминираното престъпление. Съдът приема, че към настоящия момент, с оглед на краткия период от настъпване на пътнотранспортното произшествие, може да се направи обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към инкриминираното деяние. Този извод се основава на събраните до момента доказателства – протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства.

В рамките на настоящото производство съдът не следва да обсъжда въпроса за виновността на обвиняемия, тъй като това е предмет на решаване при разглеждане на делото по същество. Обстоятелството, че към настоящия момент не са назначени или изготвени автотехническа и съдебномедицинска експертиза, се дължи на изключително краткия период от настъпването на произшествието и само по себе си не изключва възможността да се направи обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към престъплението.

Въпреки наличието на обосновано предположение за съпричастност към престъплението, съдът намира, че в случая не са налице достатъчно данни, които да обосновават необходимостта от временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Прокурорът е приложил разпоредбата на чл. 69а, ал. 1 от НПК единствено с оглед тежестта на повдигнатото обвинение. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за налагане на процесуалната принуда. Наред с характера на обвинението следва да бъде извършена конкретна преценка относно степента на обществена опасност на обвиняемия, както и относно вероятността той да извърши друго престъпление по транспорта. По делото липсват данни обвиняемият да е управлявал моторното превозно 2 средство след употреба на алкохол или наркотични вещества, да е проявил грубо незачитане на правилата за движение по пътищата или да е налице друго поведение, което да обосновава повишена обществена опасност на личността му. Повдигнатото обвинение е за престъпление, извършено по непредпазливост, при което е причинена смъртта на неговата майка – обстоятелство, което само по себе си има съществено значение при преценката за необходимостта от прилагането на процесната мярка.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 евро, която е внесена. Съдът отчита още, че обстоятелството, че обвиняемият работи като водач на автобус в Германия и издържа семейството си, включително двете си деца също следва да бъде отчетено.

Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС би довело до фактическа невъзможност да упражнява професията си и би засегнало пряко възможността му да осигурява средства за издръжката на своето семейство.

Съвкупната преценка на всички посочени обстоятелства налага извода, че в конкретния случай не е налице необходимост от временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл. 69а, ал. 1 от НПК. Ето защо атакуваното постановление следва да бъде отменено, а подадената срещу него частна жалба – уважена като основателна.

По изложените съображения и на основание чл. 69а, ал. 4 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 04.08.2026 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище, с което на основание чл. 69а, ал. 1 от НПК е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на А. Х. А., ЕГН**********, обвиняем по ДП № 265/2026 г. по описа на РУ – Омуртаг.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________

3