Решение № 1003 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300501117 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД чрез юрисконсулт Х. Д., против решение №4261 от 03.10.2025 г., постановено по гр. дело № 8727/2023 г. на ПдРС, V гр. състав, в частта му, в която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД против А. Е. В. искове за разликата над 7823.32 лв. до пълния претендиран размер главница 12197.47 лв.; 1671.41 лв. - изискуема договорна лихва, дължима на основание чл. 7 от договора за кредит за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г. и 155.99 лв. изискуема лихвена надбавка за забава, дължима на основание чл. 17.1. от общите условия, за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г.

Иска се отмяна на решението в атакуваната му част, като се постанови ново, с което да се уважат изяло предявените искове и ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 4374.15 лв. - капитализирана към главницата договорна лихва, начислена през гратисния период от 05.12.2014 г. до 30.06.2021 г.; 1671.41 лв. - договорна лихва след изтичане на гратисния период от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г. и 155.99 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г. включително, като се претендират и разноски. Излагат се подробни съображение за неправилност на решението в атакуваната част. Неправилно е прието, че договорът за кредит е 1 недействителен на основание чл.17, ал.6 от ЗКСД и е присъдена единствено чистата стойност на кредита. Твърдят, че не съществува нормативна забрана за капитализиране на неплатени лихви към главницата. Твърди се, че не е налице нарушение на чл. 18, ал.3 и чл. 17, ал.4 от ЗКСД. Считат, че са неприложими разпоредбите на ЗПК в конкретния случай. Твърдят, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно фиксирания размер на възнаградителната лихва, тъй като противоречието със закона трябва да е налице при сключване, а не при изпълнение на договора за кредит.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не постъпил писмен отговор. Не е изразено и становище по делото.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, като се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед доводите във въззивната жалба, следва да се отбележи и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Банка ДСК“ АД против А. Е. В., като са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12197.47 лв. главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.12.2014 г. и допълнително споразумение от 12.02.2015 г., 1671.41 лв. - изискуема договорна лихва, дължима на основание чл. 7 от договора за кредит за периода от 28.07.2021 г.

2 до 13.06.2023 г., и 155.99 лв. - изискуема лихвена надбавка за забава, дължима на основание чл. 17.1. от общите условия, за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В исковата и в уточняваща молба са изложени твърдения, че между страните е сключен посочения договор, по силата на който ищецът се задължава да предостави на ответника целеви кредит в размер на 78233.20 лева за заплащане на такси за обучение, подлежащ на връщане на месечни вноски за срок от 120 месеца. Усвояването на отпуснатия кредит се осъществявало чрез преводи по банковата сметка на висшето училище Медицински факултет гр. Пловдив, в началото на всеки семестър. В договора била уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 7% годишно, същата е начислявана върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализирала годишно. На 12.02.2015 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договора, с което размера на кредита е намален на 7823.32 лева. Посочва се, че срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период. Твърди се, че крайният срок за полагане на държавен изпит по специалност „Дентална медицина“, в която ответникът се обучава, е месец юни 2020 г., което се сочи да обуславя гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 30.06.2021 г., и първа падежна дата 28.07.2021 г.

След изтичане на гратисния период ответникът не е извършил никакви плащания по кредита. Към главницата се сочи, че са начислени и лихви за забава по силата на чл.17, ал.1 от общите условия, равна на договорната лихва плюс 10 процентни пункта. Описват се просрочените вноски и се сочи, че с исковата молба се обявява кредита за предсрочно изискуем. По него се претендира сума в размер на 12197.47 лева, от които 1620.77 лева падежирала лихва в периода от 28.07.2021 г. до 28.05.2023 г., 6202.55 лв. - предсрочно изискуема главница и 4374.15 лв. - капитализирана на основание т.10.2 от общите условия лихва, дължима през време на гратисния период. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника на адреса във Великобритания. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът е приел, че искът е допустим, като е изложил съображения в съответствие с КМЧП.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Между страните е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от 05.12.2014 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233.20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на 3 изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база.

Приети по делото са и приложимите към кредитното правоотношение общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Съобразно чл. 10.2 от ОУ, дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно. Представен е и първоначален погасителен план към договора за кредит.

Прието е като писмено доказателство допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита от 12.02.2015 г. Уговорено е, че договореният в т. 1 от договора за кредит се намалява от 78233.20 лв. на 7823.32 лв., като се запазва срокът за издължаване на кредита по т. 3 от договора.

Представено е уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от Медицински университет – гр. Пловдив, видно от което ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро и годишна такса в размер от 8000 евро. Прието е като писмено доказателство извлечение от сметката на ответника, в която е отразено усвояването на сумата от 7823.32 лв. на 08.12.2014 г. и капитализирането на различна по размер лихва в периода от 05.12.2015 г. до 28.06.2021 г., в размер на 4374.15 лв.

От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че по сключения договор за кредит и допълнително споразумение, от ответника е усвоена сумата от 7823.32 лева. Погасявания по кредита преди или след изтичане на гратисния период не са извършвани, като след изтичане на гратисния период единствено е погасена възнаградителна лихва в размер на 3.03 лв., налични по банковата сметка. Претендираната с исковата молба главница от 12197.47 лв. е формирана по следния начин: 7823.32 лв. - усвоен от ответника финансов ресурс и 4374.15 лв. – прибавени към усвоената главница изтекли лихви в гратисния период на кредита. Размерът на 4 възнаградителната лихва за периода 28.07.2021 г. - 13.06.2023 г. е 1671.41 лв., като същият е изчислен върху главницата от 12197.47 лв. (върху главница, към която са включени изтеклите в гратисния период лихви). Наказателната лихва върху главница от 12197.47 лв. е 155.99 лв. за периода 28.07.2021 г.- 13.06.2023 г.

Вещото лице установява, че размерът на договорната лихва за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г. върху чистата стойност на главницата от 7823.32 лв. е 1073.97 лв. Законната лихва върху главницата за период 28.07.2021 г. - 13.06.2023 г. върху главница с некапитализирана лихва е 1541.38 лв.

Съдът е кредитирал в цялост заключението на вещото лице като обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

С въззивната жалба не се навеждат доводи за неправилно установени факти, като се възприе описаната фактическа обстановка.

За да уважи частично предявения иск за главница – за чистата стойност на кредита – съдът е изложил подробни и обосновани съображения, че правоотношението между страните е по повод сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер от 7823.32 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в университет, като това е и чистата стойност на усвоения финансов ресурс. Заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а заемателят - физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Прието е, че в този случай приложение имат не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.