Решение № 72 от 27.09.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Царево, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20222180100256 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. М. Я., ЕГН **********, с адрес **, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с peг. № **, срещу „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, представлявано от Н. П. П., с който се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца, сумата в размер на 272,00 лв. /двеста седемдесет и два лева/, представляваща такса за удължаване на Договора за заем, на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ, на основание сключен Анекс от 10.10.2021 г. към Договор за паричен заем „Кредирект“ № ** г. в едно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2022 год. до окончателното изплащане на вземането. Да присъди на ищеца направените разноски.

Ищеца ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, и е взел становище по предявения иск. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2021 г. между ищеца и ответника е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № **. Сочи се, 1 че по силата на Договора, ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя- ищец в производството- паричен заем в размер на 800,00 лв. а кредитополучателя се е задължила, да върне предоставената сума в срок до 11.09.2021 г. на 1 погасителна вноска, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,62%. Ищеца сочи, че в договора е установено, че общата сума за плащане по него, е в размер на 840,05 лв. Според исковата молба, в чл. 3 от Договора, са посочени параметрите на заема, като е посочено, че се начислява такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лв. а вноската с таксата за експресно разглеждане е 1 250,00 лв. дължима на 11.09.2021 г.

Според исковата молба, поради финансови затруднения, ищеца не успяла да заплати общото си задължение на падежната дата, поради което се е възползвала от предвидената в чл. 32, ал. 1 от Общите Условия, допълнителна услуга- удължаване на заема- като сключила на 10.09.2021 г. Анекс към Договор за паричен заем Кредирект № ** г. а на 10.10.2021 г. втори Анекс към Договор за паричен заем Кредирект № ** г. като в Анекса от 10.10.2021 г. е било предвидено, че за удължаване на Договора за заем, заемателят дължи на заемодателя, на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ, такса в размер на 272,00 лв. която е дължима на датата на подписване на Анекса, като цялата неизплатена част от заема в общ размер на 1250,00 лв. следва да се изплати не по-късно от 11.11.2021 г. Според ищеца, сумата дължима на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ- такса в размер на 272,00 лв. е на основание неравноправна клауза и като такава, се явява недължимо платена.

Ответника, в отговора на исковата молба, оспорва изцяло предявения иск, като го счита процесуално допустим, но по същество- неоснователен. В отговора си ответника твърди, че ищеца е прочел е и е приел Общите условия на дружеството, като изрично е декларирал, че ги приема и се съгласява с тях.

В отговора на исковата молба, ответника развива теза, касаеща експресно разглеждане на кредита, но не взима становище по исковата претенция.

В съдебно заседание, страните не изпращат представител.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото 2 доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Съда намира, че исковете са предявени от лице, имащо правен интерес от тяхното предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради което те се явяват допустими и като такива следва да бъдат разгледан.

По основателността на исковете:

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , са учредени три фактически състава /Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленум на ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание /condictio sine causa/. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/.

В настоящия случай, не се спори между страните че на 28.07.2021 г. между тях е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № **, по силата на който ответното дружество се задължава да предостави на ищеца, паричен заем в размер на 800,00 лв. а последния се е задължила, да върне предоставената сума в срок до 11.09.2021 г. на 1 погасителна вноска.

Няма спор, че договора е с фиксиран годишен, лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,62%.

Не се спори, че съобразно предвидената в чл. 32, ал. 1 от Общите Условия, допълнителна услуга- удължаване на заема- ищеца е сключила на 10.09.2021 г. Анекс към Договор за паричен заем Кредирект № ** г. а на 10.10.2021 г. втори Анекс към Договор за паричен заем Кредирект № ** г.

Няма спор, че в Анекса от 10.10.2021 г. е било предвидено, че за 3 удължаване на Договора за заем, заемателят дължи на заемодателя, на осн. чл.

32, ал. 2 от ОУ, такса в размер на 272,00 лв. която е дължима на датата на подписване на Анекса, като цялата неизплатена част от заема в общ размер на 1250,00 лв. следва да се изплати не по-късно от 11.11.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит, е договор въз основа на който, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал. 2 на същия член е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Според настоящия състав, таксата дължима на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ, в размер на 272,00 лв. безспорно представлява такса по управление на кредита, а не представлява такса или комисиона, за допълнителни услуги, по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. При това положение, се налага извода, че посочената в договора допълнителна услуга удължаване на Договора, по естеството си представлява такса по управление на кредита, а не представлява такса или комисиона, за допълнителни услуги, по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК въпреки, че в нарушение на закона и с цел заобикалянето му, в договора е именувана именно допълнителна услуга. След като по естеството си представлява тази сума представлява такса по управление на кредита и е свързана с усвояване и управление на кредита, то тази клауза противоречи на закона- чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.

При така установеното, предявения иск се явява основателен и доказан. В случая, е налице една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - сумата да е получена от ответника при начална липса на основание,.

В тази връзка, следва да бъде уважено и искането за заплащане на извършените от ищеца съдебни разноски, които са в размер на 350,00 лева.

Мотивиран от гореизложеното съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, да върне на С. М. Я., ЕГН **********, сумата в размер на 272,00 лв. /двеста седемдесет и два лева/, представляваща такса за удължаване на Договора за заем, на осн. чл. 32, ал. 2 от ОУ, на основание сключен Анекс от 10.10.2021 г. към Договор за паричен заем „Кредирект“ № ** г. ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2022 год. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, да заплати на С. М. Я., ЕГН **********, сумата от 350,00 лева за направени разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5