Решение № 4282 от 27.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4282 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330103395 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от С. А. Г. срещу ЗК "Лев инс" АД, за заплащането на следните суми: 7500 лева частична претенция за обезщетение за неимуществени вреди; 1137.49 леваобезщетение за забава и 731.60 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие от ***** г., ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че на ***** г. на път **** настъпило ПТП между управлявания от него автомобил и лек автомобил „**********, управляван от Ж. Т., при което последния предприел неправилна маневра, навлязъл в платното за насрещно движение и блъснал автомобилът на ищеца, в който пътувал и неговият малолетен син. След инцидента ищецът и сина му били откарани в МБАЛ В., където им били извършени прегледи и предписано лечение. Твърди, че вследствие на инцидента му били причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за прегледи и адв. възнаграждение, както и неимуществени вреди заради причинените болки и страдания.

Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника.

Ищецът твърди, че е отправил претенция до ответника за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но посочените от ответника размери бил изключително занижени. Предвид изложеното ищецът иска за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

Ответникът в срок подава отговор на исковата молба, с който оспорва 1 предявената претенция. Оспорва застрахованият при него водач да е виновен за настъпването на ПТП, като такава имал ищецът. Прави възражение за съпричиняване, поради неспазване на правилата за движение по пътищата. Оспорва се настъпването на претендираните вреди от инцидента. Счита, че уврежданията са причинени поради неизползването на предпазен колан от ищеца. Оспорва извършването на посочените от ищеца разходи и техния размер. Оспорва отговорността за обезщетение за забава. Иска се отхвърляне на претенцията.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С доклада на делото, обективиран в определение от 04.06.2023г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като признати или ненуждаещи се от доказване бяха отделени обстоятелствата, че ответникът е бил застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност на МПС „**********с рег. № ********** към *****г. Тези факти не се оспорват от ответника и се установяват от записванията в протокола за ПТП.

От представения протокол за ПТП от *****г. се установява, че на посочената дата на път ****, е настъпило ПТП между лек автомобил „********** и лек автомобил „*****“, управляван от ищеца. Механизмът на ПТП е посочен в протокола, като същият се установява от показанията на разпитания свидетел- Ж. Т., водач на лек автомобил „********“ и от приетата САТЕ. Съгласно заключението водачът Ж. Т. е управлявал л.а. „********** по източната лента на платното за движение на път **** В.-В. в посока от юг на север, като е предприел маневра изпреварване на товарна композиция, движеща се пред него. Водачът С. Г. е управлявал л.а. *****“ по западната лента на платното за движение на същия път в посока от север на юг, срещу л.а. „**********. Ударът е настъпил в западната лента на платното за движение, а причина за това била предприетата маневра изпреварване от водача на л.а.

„********** и навлизането на автомобила в лявата (западна) лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

При тези данни виновен за настъпването на ПТП е водачът на лек автомобила „**********, който при извършваната маневра е нарушил разпоредбите на чл. 42 ЗДвП, предвиждащи задължения за водача, който предприеме изпреварване след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, а когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.

Поради горното, съдът намира, че механизмът на ПТП и вината на застрахования при ответника водач се установява с категоричност. Няма никакви данни инцидентът да е настъпил при друг механизъм.

2

От приетата СМЕ се установява, че на ищеца от процесното ПТП е била причинена контузия на гръдния кош, със съмнение за счупване на ребра, травма на други интраабдоминални органи без открита рана в корема, болезненост по предната лява част на гръдния кош и ляво подребрие. Уврежданията са посочени като често срещани при водачи на лек автомобил с поставени предпазни колани и удар в предната лява част на автомобила от друг автомобил. Обичайният възстановителен период е определен на 10-15 дни, при благоприятен ход и липса на усложнения, за каквито липсвали данни. Като най-вероятна причина за уврежданията се посочва действието на предпазния колан и удара на въздушната възглавница в гръдния кош. Вещото лице сочи, че предвид тежестта и механизма на ПТП ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, защото в противен случай биха се получили по-тежки увреждания в предната половина на гръдния кош, главата и левите крайници. Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.

От приетата СПсихЕ се установява, че процесното ПТП е предизвикало остра стресова реакция, както в момента на произшествието, така и след анализа на хипотетичните негативни възможности за развитие на ситуацията, основно свързани със здравето и живота на сина на ищеца. По думите на ищеца острата стресова реакция е продължила дни. Към момента на освидетелстването стресът бил преработен и не се наблюдавали патологични промени в психичните сфери. Непосредствено след инцидента и за периода на отшумяване на травматичния стрес ищецът бил под влиянието на спомените, емоциите и физическите ограничение резултат от ПТП, изразявали се в негативни емоции, безсъние, страхови състояния и физическа болка.

Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики.

При така установеното, съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 6000 лева за причинените неимуществени вреди от инцидента. Конкретният размер съдът определи, като съобрази приетата по делото СМЕ, която дава заключение за причинените телесни увреждания, сравнително лекия им характер и малкия оздравителен период- около 10-15 дни, условията, при които е причинен деликтът (в резултат на ПТП и неговият внезапен механизъм), причинените физически увреждания, физическата болката и продължителността й, болнично лечение в рамките на 2 дни, уплахата след инцидента, липсата на трайни последици, възрастта на 3 пострадалия към дата на ПТП- 47 години и икономическите условия в страната към датата на деликта. (Решение № 271 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 341/2017 г., IV г. о. ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ; Решение № 219 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2014 г., III г. о. и Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 461/2011 г., II т. о.)

Не се установява възражението за съпричиняване. От приетите САТЕ и СМЕ се установява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан при инцидента. От доказателствата по делото не се установява друго поведение на ищеца, с което да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Приетата САТЕ доказва, че ищецът като водач на л.а. „*****“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Възможност за това е установена при движение със скорост под 31 км./ч, но по делото няма доказателства в този участък от пътя да е имало подобно ограничение.

При така установеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 6000 лева. За разликата над посочения размер до предявените 7500 лева претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Относно претенцията за имуществени вреди:

Претенцията за имуществени вреди се явява частично основателна. От ангажираните доказателства се установява, че ищцата е платила сумата от 11.60 лева за потребителска такса за двудневен болничен престой веднага след инцидента в „МБАЛ В.“ ЕООД. Предвид времето и мястото на настъпването на ПТП, пристигането на спешна медицинска помощ и описаните от СМЕ съмнения за счупване на ребра, съдът намира, че тези разходи са свързани с локалното и общото лечение на травматичните увреждания, поради което следва да бъдат присъдени.

Претенцията за разходи за психотерапевтични сесии се явява неоснователна. От ангажираните в тази насока доказателства се установява, че ищецът и синът му са посещавали клиничен психолог, психотерапевт. Конкретната причина за посещениятаПТП, се установява за ищеца, като е описана само по негови данни. Така пресъздадените обстоятелства са свързани с личната преценка на ищеца, като не се доказва конкретна медицинска необходимост от посещенията, диагнозите на експерта и предприети действия. Поради това не може да направи обоснован извод за причинната връзката на терапията с претърпения на *****г. инцидент. В действителност периодите на посещенията са непосредствено след травматичното събитие, но при липсата на конкретни данни за проведено лечение, изводът за причинна връзка представлява житейско предположение.

Неоснователно е и искането за присъждане на имуществени вреди в размер на 600 лева за платено адв. възнаграждение. От представения договор се установява 4 възлагането на подготовка на документите и предявяване на претенция пред застраховател, но не й извършването на разходи. В договора е записано, че плащането следва да се извърши по банкова сметка, но няма банкови документи за плащането на определената сума.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представената на лист 17 молба е видно, че ищецът е уведомил застрахователя на 01.09.2021г. и от тази дата се дължи законната лихва.

Изчислено на основание чл. 162 ГПК с помощта електронен калкулатор обезщетението за забава възлиза на сумата от 924.21 лева за процесния период.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 240 лева за д.т. по иска за неимуществени вреди, 0.79 лева за д.т. по иска за имуществени вреди, 40.62 лева д.т. по иска за обезщетение за забава и 1015.67 лева за д.т. за преписи, САТЕ, СМЕ, СПсихЕ и адв. възн. Общите дължими разноски възлизат на 1297.08 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност или сумата от общо 106.48 лева за САТЕ, СМЕ, свидетел и юрисконсултско възнаграждение съобразно представените доказателства, съразмерно на отхвърлената част.

Разпечатката съдържа 34 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ab6f451-386b-4b9f-99e3-8f64da792a34