Решение № 246 от 20.05.2016, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 246 / 20. Май

2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети май 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от

Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 784/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Х.А.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Ловеч срещу ГДИН – София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди (яд, нерви, безпокойство,стрес, липса на желание за живот, плач) в размер на 25 000 лв., произтичащи от незаконно бездействие на ответника да осигури на ищеца ежедневно допълнително време за физическа и спортна дейност извън времето за престой на открито по чл. 86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС в Затвора – Плевен за периода 30.03.2015г.

– 06.08.2015г., като твърди, че така ответникът не изпълнява съдебно споразумение по АД № 271/2014г. по описа на АС – Плевен. Претендира и законна лихва върху сумата.

Ответникът – ГДИН, чрез юрисконсулт Г. изразява становище за недопустимост на иска, а по същество за неоснователност. Счита, че не е било постигнато съдебно споразумение по АД № 271/2014г. Не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, тъй като разпоредбата на чл. 164 ал.1 от ЗИНЗС не е императивна, а предвижда по възможност на всеки лишен от свобода да се осигурят условия за участие в спортни игри по един час дневно извън времето, определено за престой на открито.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Прокурор Антонова от

Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер и предлага да бъде отхвърлена.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция произтича от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – Плевен за периода 30.03.2015г. – 06.08.2015г. и е насочена срещу ГДИН – София. Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ – бр. 25/2009г., в сила от 01.06.2009г.) Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите са териториални звена на ГДИН. Затова ГДИН – София е пасивно легитимирана страна и надлежен ответник по предявената искова претенция.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от справки на Затвора – Плевен и Затвора – Ловеч

Х.А.Х. е осъден на „доживотен затвор без право на замяна” при първоначално определен Специален режим и за исковия период от 30.03.2015г. до 06.08.2015г. е изтърпявал наказанието си в Затвора – Плевен в 307 и 309 спално помещение в зоната с повишена сигурност, разположена на трети етаж в жилищния корпус на затвора. От 06.08.2015г. до 20.08.2015г. е бил на лечение в психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора – Ловеч с диагноза „смесено личностово разстройство с елементи на емоционална нестабилност и диссоциалност”. От 20.08.2015г. и понастоящем изтърпява наказанието си в ХІ група в корпуса на затвора – Ловеч, в която са настанени осъдени лица на „доживотен затвор” и „доживотен затвор без право на замяна”.

Затвора Плевен в Справка Рег. № 5758/12.12.2015г. (л.99-100) е декларирал, че разполага с многообразни възможности за спортна дейност в зависимост от желанията и възможностите на лишените от свобода. Разполага с площадка за силови тренировки, игрище за волейбол, футбол и баскетбол, оборудвана зала за фитнес, в която тренират 5-ма от осъдените, изтърпяващи наказание в ЗПС, след като са изявили желание за това. Заявява, че за процесния период ищецът не е подавал писмено искане за предоставяне на 1 час допълнително време за физическа и спортна дейност, извън времето за престой на открито. В тази връзка ищецът е поискал да се изиска негова молба Рег. № 1306/08.05.2015г. до ГДИН, с която твърди, че е заявил желанието си да спортува. По делото от страница от регистъра за подавани жалби и молби на Затвора – София (л. 139-140) се установи, че ищецът действително е подал молба под този номер до ГДИН, но същата е била в запечатан плик, поради което не може да се установи за какво се отнася. От информацията за постъпилата кореспонденция в ГДИН за периода от 08.05.-15.05.2015г. не се установява да е получавано писмо от ищеца.

Следователно не може да се установи по безспорен начин твърдението на ищеца, че цитираната молба представлява искане за предоставяне на допълнителен час за спортна дейност извън престоя на открито и че това искане е достигнало до Затвора – Плевен.

От приложените в оригинал дневници от пост № 8 и пост

№ 17, в които се отбелязва движението на лишените от свобода и всяко напускане на спалното помещение за исковия период не се установява ищецът да е извеждан за спорна дейност допълнително извън времето за престой на открито. Молбата на ищеца до Началника на Затвора – София за предоставяне възможност за спортна дейност във фитнес залата за времето на пребиваването му в този затвор е неотносима към предявения иск, защото не касае претенциите на ищеца да му се осигури тази възможност в Затвора – Плевен.

От материалите по приложеното в цялост АД № 271/2014г. по описа на Административен съд – Плевен е видно, че делото е било прекратено, поради оттегляне на исковата молба от ищеца.

Т.е. спорът по това дело не е завършил със съдебно споразумение, задължително за страните, както погрешно счита ищеца. Исковата молба по това дело касае претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.11.2013г. – 20.03.2014г., произтичащи от неизпълнение на задължението на Затвора – Плевен да осигури на ищеца на осн. чл. 151 ал.1 т.5 от ППЗИНЗС допълнителен час за физическа и спортна активност дневно. В хода на делото ответникът и началникът на Затвора – Плевен са поддържали становище, че иска е неоснователен, тъй като ищецът не е подавал молба, за да му се осигури спортна активност според желанието, а освен това такава не е необходима, тъй като спортните уреди се намират на мястото за престой на открито и в клуба на етажа в ЗПС и ежедневно всеки желаещ може да ги ползва за силови упражнения или игри с топка по време на престоя си на открито. В справка № 5377/13.11.2014г. (л. 168 от АД 271/14) Началникът на Затвора е изразил становище, че освен обособена спортна площадка със съоръжения за активна физическа тренировка, на територията на затвора има зона за волейбол и баскетбол и игрище за футбол, както и две затревени площадки за движение и при желание от страна на ищеца може да му бъде предоставено време за допълнително активно спортуване. В тази връзка ищецът е приложил по делото писмена молба до началника на Затвора – Плевен от 01.12.2014г. (л. 176), в която е заявил желанието си да му бъде осигурен ежедневно допълнителен час извън времето за престой на открито, през който да има право да бяга. Също така е заявил желанието си да сключи с ответника съдебна спогодба, ако това му желание бъде удовлетворено. Молбата е изпратена съгласно определение на съда от 14.01.2015г. от с.з. до Началника на Затвора – Плевен, получена на 23.01.2015г. Справка Рег. №

387/27.01.2015г. на Затвора – Плевен (л.194) потвърждава, че молбата е получена и е изразено съгласие да бъде предоставено на ищеца допълнително време за спортна дейност като се предлага програма за обща физическа подготовка, предназначена за лишените от свобода, съдържаща различни видове физически упражнения за всички мускулни групи. В съдебно заседание ищецът е възразил срещу така изготвената програма, като е заявил, че желае да му се предостави допълнително време за спортни дейности, но той да избира методите и начините за спортуване, а не да му бъдат налагани. При това условие е оттеглил исковата си молба.

При тези факти съдът счита, че по АД № 271/2014г. по описа на АС – Плевен не е била постигната съдебна спогодба, а делото е прекратено поради оттеглянето на иска. Липсва постигнато съгласие между страните и относно времето за предоставяне на допълнителен час за спортна дейност на ищеца, извън времето за престой на открито, както и относно характера на тази дейност. Ищецът е поискал през този час да бяга, а администрацията на затвора е предложила физически упражнения по програма. В този смисъл не е налице и извънсъдебно споразумение между страните по делото.

Но независимо, че споразумение няма, по делото е била депозирана молба от ищеца за неговото желание, която е достигнала до администрацията на затвора и е изразено принципно съгласие да се осигури на ищеца възможност за спортна дейност. В този смисъл ищецът е заявил желанието си, но въпреки това администрацията на Затвора – Плевен не е осигурила на ищеца за целия исков период, следващ молбата, допълнително един час за спортуване и двигателна активност, извън времето за престой на открито според желанието му – да бяга. Затворът – Плевен разполага с две затревени площи, където това може да се осъществи, т.е. разполага и с възможности за това.

За исковия период ищецът е бил настанен в отделно помещение с оглед неговата безопасност със Заповед № 100/23.02.2015г. и Заповед № 233а/22.05.2015г. на Началника на Затвора – Плевен, издадена на основание чл. 60 ал.2 от ЗИНЗС и чл. 38 ал.1 от ППЗИНЗС, които са със срок 3 месеца. В хода на съдебното заседание, проведено в корпуса на Затвора – Плевен съдът също констатира, че в двора са обособени две карета за престой на открито и затревени площи. На едното каре са монтирани спортни уреди за силови упражнения, а на другото каре – няма уреди. От показанията на св. А., изтърпяващ наказание в Затвора Плевен, се установява, че през това време ищецът е извеждан за престой на открито на малкото каре, където липсват спортни уреди.

Въпреки многократните молби, жалби и съдебни дела, някои от които написани съвместно с А., администрацията не е осигурила на Х. един час допълнително за спортуване, извън времето за престой на открито. Според свидетеля по принцип не се осигурява такава възможност и на останалите лишени от свобода в Затвора – Плевен, няма спортни дейности, един път само са били извеждани да играят футбол.

Заради това Х. бил ядосан, притеснен, подтиснат и натъжен. Според св. А., с когото ищецът се е срещал при престой в Затвора – София във връзка с делегация по съдебни дела през м. май и м.юни

2015г. , в присъствието и на св. А., ищецът е бил разстроен, ядосан и подтиснат, затова че имал споразумение с администрацията на Затвора – Плевен да му се осигурят спортни занимания, но такива не били осигурени. Св. А. го посъветвал да напише жалба до ГДИН, която ищецът написал и пуснал в кутията за жалби в Затвора в София. Тези показания косвено потвърждават, че ищецът е писал жалба до ГДИН от Затвора – София в началото на май 2015г., но тъй като няма писмени доказателства относно съдържанието на тази жалба не може със сигурност да се установи какви са били конкретните искания в нея.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна е всяка дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от органите на изпълнителната власт. Дейността на затворническата администрация по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода” и „доживотен затвор” е административна дейност, защото е свързана с упражняването на държавна принуда по отношение на осъдените лица.