Решение № 216 от 03.04.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Шумен, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630102390 по описа за 2023 година

Предявени искове, с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.

Искова молба от „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Б. Х. М., ЕИК : **********, с адрес за призоваване – ***, без посочено правно основание и цена от 5000 лева главница и 204,61 лева лихви.

Ищецът сочи, че по договор от 01.06.2021г., с ответника, той се задължил да работи не по малко от 2 години в лечебното заведение, след придобиване на специалност „Гастроентерология“. Тъй като не изпълнил това си задължение, иска осъждането му да заплати сумата от 5000 лева неустойка по договора, 204,61 лева законна лихва за забава, за периода 14.02.2023г. – 22.06.2023г. и от тогава до окончателното плащане, както и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди нищожност на договора от 01.06.2021г., между страните, поради противоречие със закона /разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/2001г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването/, евентуално на негова разпоредба – чл. 7, т. 3, поради накърняване добрите нрави.

Отделно твърди, че сумата от 5000 лева не представлява неустойка, а е 1 уговорена като размер на разход на обучение, какъвто ищецът не е извършвал, съответно не следва да получи, а и не ответникът, а той е неизправна страна по договора. Иска отхвърляне на исковете и присъждане разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество, са частично основателни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 01.06.2021г. страните сключили два договора – един срочен трудов, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и един за повишаване на квалификацията, на основание чл. 234 от КТ. В първия, ответникът приел да изпълнява длъжността лекар специализант по „Гастроентерология“, а във втория уговорили задължението му, да работи при ищеца за срок от две години след придобиване на специалността и отговорността му при неизпълнението му – стойността на ползван платен и неплатен отпуск, сумата на таксите за обучение и сума в размер на 5000 лева. Съществените уговорки на втория договор се съдържат и в трудовия, с посочване връзката между тях/стр. 17-18 и 20-21/. Като предмет на договора за повишаване на квалификацията е посочено провеждане на обучение по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/2015г., за обучение по клинична специалност „Гастроентерология“ в МБАЛ „***“ АД. Към датата на сключването му, ответникът бил преминал 36 месеца и 22 дни обучение по специалността, от общо изискуемите за придобиването , 48 месеца/Прил. 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба 1/2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването/.

След придобиване на специалността, с допълнително споразумение № 161/10.01.2023г. към трудов договор № 392/01.06.2021г., считано от 01.01.2023г., била променена и длъжността на ответника, от лекар специализант по Гастроентерология, на лекар ординатор в отделение по пневмология и фтизиатрия.

Със заповед № 12/09.02.2023г. трудовото правоотношение между страните било прекратено, по молба на ответника. Сумата от 927,04 лева 2 направени разходи за обучение, била удържана възнаграждение за м. януари 2023г., с негово съгласие. от трудовото му

На 13.02.2023г., ответникът отказал получаването на покана за доброволно изпълнение на задължението по чл. 9, във вр. с чл. 7 от договор за повишаване на квалификазцията – заплащане сумата от 5000 лева.

Исковата молба за процесните вземания постъпила в РС – Русе на 22.06.2023г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи, наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор, съдържащ действителна уговорка за неустойка); ответно неизпълнение; размера на обезщетението, забава на ответника и размер на обезщетението за неизпълнение на паричното задължение.

Посочените са налице в настоящия случай и исковете следва да се уважат, но до размер от 1145,33 лева, този за неустойката и до 46,87 лева този за обезщетение при неизпълнение на парично задължение, като до предявените размери от 5000 лева и 204,61 лева, се отхвърлят като неоснователни, съответно за сумите от 3854,67 лева и 157,74 лева.

Размера на уважената част, по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, е съответен на дължимата неустойка за неизпълнение на задължение, за работа при ищеца от две години, съразмерно проведеното обучение по специалност, за срок от 11 месеца, при допускане, че неустойка в претендирания размер е съответна на пълния срок за обучение по специалността от 48 месеца, в резултат на намалението , но на основание чл.

92, ал. 2 от ЗЗД, а не на поисканото от ответника такова, на основание чл. 83 ЗЗД.

Размера на уважената част, по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е съответна на законната лихва, за периода 14.02.2023г. – 22.06.2023г., за ответното парично задължение от 1145,33 лева.

Заявените ответни възражения са неоснователни. Договор за повишаване на квалификация от 01.06.2022г., не е нищожен поради противоречие на закона. Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, от Наредба №1/2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, 3 регламентират три основания за осъществяване на обучение по клинична специалност – срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ/на което се е осъществявало обучението на ответника при ищцовото лечебно заведение/, договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 КТ и заповед на министъра на отбраната. Това, че ответникът има сключен договор по чл. 234 от КТ, без да има придобита друга специалност в системата на здравеопазването, не противоречи на наредбата и е в съответствие с разпоредбите на КТ. Само когато обучението му се извършва в лечебно заведение на основание такъв вид договор, специализанта следва да има друга специалност. Както е изяснено в практиката договорът за повишаване на квалификацията или за преквалификация, макар и регламентиран в КТ, не е трудов договор, което произтича и от самата норма на чл. 234 КТ/ Решение № 227 от 19.04.2011 г. на ВКС по ГД № 1861/2010 г., IV г. о., ГК/. Ответникът, който се е намирал в трудово правоотношение с ищеца възникнало от срочен трудов договор, които е и основанието за обучение по коментирания текст от наредбата, е сключил договор за повишаване на квалификацията, в който са уговорени условията на обучението и възможностите по чл. 234, ал. 3 от КТ, което не противоречи нито на посочените от ответника разпоредби на Наредба № 1/2015г. нито на други от обективното право.

Сумата от 5000 лева уговорена в чл. 7, т. 3, във вр. с чл. 9 и 10 от договор от 01.06.2021г., между страните, представлява неустойка, независимо от записа в договорния текст на думата обезщетение, което да е пречка да се претендира като такава, респективно да обоснове неоснователност на претенцията. Именно последното е една от основните функции на неустойката.

Тя, само поради уговорения размер, не накърнява добрите нрави. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то найчесто се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите. Уговорената неустойка за неизпълнение на задължение за работа при работодател, за определен срок, след придобиване на повишена квалификация, само поради аритметично несъответствие между нея и разходите за обучение на работника/служителя, не е в противоречие с принципите на облигационното право, нито нарушава баланса между тях.

4

Критерия разходи за обучение, чието сравнение с размера на уговорената неустойка е в основата на ответното твърдение за нищожност на посоченото основание, е съответен на претърпяната загуба, като част, но не единствена, от подлежащите на обезщетение вреди, от неизпълнението. Отделното от неустойката уговаряне в договора връщане на разходите за обучението, предполага, че водеща за размера , е била другата част от подлежащите на обезщетяване вреди от неизпълнението – пропусната полза. Така уговорената неустойка, не само не е необосновано висока, спрямо възможните вреди които може да претърпи лечебно заведение от загубата на лекар с придобита специалност, с оглед изискванията на съответния стандарт за брой специалисти спрямо нивото на компетентност на лечебното заведение и възможностите за договаряне с НЗОК, а при яснота на размера , както е по процесния договор, не би затруднила лекар с квалификацията на ответника, да прецени икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение. Уговорките, не нарушават и основните обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката.

Липсва твърдяното ищцово неизпълнение по договора. Последният не съдържа задължение на работодателя да предложи работа на ответника в отделение по гастроентерология и уговорката е пределно ясна – „Обучаващият се, се задължава да работи в лечебното заведение не по малко от две години след придобиване на специалността: „Гастроентерология““, съответно не е налице обстоятелство за което кредиторът е отговорен, по смисъла на чл. 83 от ЗЗД, на което се дължи ответното неизпълнение.

Искането за намаляване на обезщетението, което се съдържа в това, за освобождаване ответника от отговорност, основано на посочената разпоредба, дава възможност на съда, да намали размера на неустойката, но на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Уговорената в конкретния случай се явява прекомерна в сравнение на претърпените вреди. Извода за това произтича от факта, че ищецът, от една стана след като разполага с лекар със специалност „Гастроентерология“, може да си позволи да го назначи като лекар ординатор в отделение по пневмология и фтизиатрия, в лечебното заведение, в което е обучаван за посочената специалност и където не се извършват дейности по нея според утвърдения медицински стандарт/б. „З“ от приложение към чл. единствен, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 18.06.2018 г. за утвърждаване на 5 медицински стандарт "Гастроентерология"/, се съгласява да търпи вредите съставляващи пропусната полза от неизпълнението на договора за повишаване на квалификацията, а от друга, при обучение само от 11 месеца, от изискуеми 48 за придобиване на специалността, вредите от претърпяна загуба над разхода за обучение са несъответни на предварително уговореното обезщетение.

При посочения изход на спора по предявените искове, страните следва да си заплатят разноски както следва : ответникът на ищеца, сумата от 103,08 лева, съразмерно уважената част от исковете, от общо извършени разноски, в размер на 450 лева, от които 250 лева държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение и ищецът на ответника сумата от 925,12 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете, от общо извършени разноски, в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Х. М., ЕИК : **********, с адрес за призоваване – ***, на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „***“ АД, ЕИК :

***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1192,20 лева, представляваща 1145,33 лева неустойка по чл. 7, т. 3, във вр. с чл. 9 от договор за повишаване на квалификация от 01.06.2021г., между страните и 42,87 лева законна лихва, върху нея за периода 14.02.2023г. – 22.06.2023г., в едно със законната лихва върху главницата от 1145,33 лева, от 22.06.2023г., до окончателното плащане.