Решение № 140 от 17.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000161 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 13/ 14.02.2022 г. по т.д. № 40/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на П. Ц. П., Г. И. Г. и Д. Ц. П. застрахователни обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП на 28.01.2021 г., причинено при управление на товарен автомобил от Н. М. И., чиято отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, в размер на по 20 800 лв. на всеки, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 02.06.2021 г. до окончателното изплащане. С решението са отхвърлени исковете на П. Ц. П., Г. И. Г. и Д. Ц. П. за разликата над 20 800 лв. до претендираните размери обезщетение от 60 000 лв. за първите двама и 30 000 лв. за третия. С Решение № 16/ 22.02.2022 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението в частта на иска, предявен от Д.

Ц. П., като присъденото му обезщетение се счита в размер на 8 000 лв.

Подадена е въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решението в частта му, с което съдът е уважил исковете на П. Ц. П. над 12 800 лв. до 20 800 лв., на Г. И. Г. над 11 200 лв. до 20 800 лв. и иска на Д. Ц. П. над 4000 лв. до 8 000 лв. Счита съдебния акт в тези му части за незаконосъобразен, неправилен и немотивиран. По делото не било доказано, че е налице причинно-следствена връзка между констатираните телесни увреждания на ищците и процесното ПТП, като същите не съответствали на 1 отразените в констативния протокол за ПТП диагнози и не били установени и в хода на проведеното досъдебно производство. Няколко дни след инцидента ищецът П. Ц. П. се снабдил с медицински документи, различни от представените на досъдебното производство, в които не се съдържали данни за счупване на дясната лъчева кост и фисури на три ребра. Освен това в новите документи се сочело, че се касае до първично посещение, което противоречало на вече издадените документи от извършен му първичен преглед. По отношение присъдения размер на обезщетенията жалбоподателят заема становище, че то е определено в нарушение на чл.52 ЗЗД, защото съдът не взел предвид естеството на уврежданията и степента на засягане на нематериалната сфера на ищците, като поначало не изложил мотиви какви установени по делото обективни обстоятелства са го аргументирали да присъди конкретните размери – по 26 000 лв. на първите двама ищци и 10 000 лв. на третия. Наред с оплакването си за определяне на завишен размер на обезщетенията, жалбоподателят счита, че съдът неправилно и необосновано е приел наличие само на 20 % съпричиняване на вредоносния резултат от ищците чрез непоставяне на обезопасителни колани. Излага, че приносът им за настъпване на вредите е значителен и следва да бъде оценен като равен на приноса на деликвента. Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от П. Ц. П., Г. И. Г. и Д. Ц. П.. Първите двама обжалват решението в частта му, с която исковете им са отхвърлени за разликата над 20 800 лв. до претендираните размери от по 30 000 лв., а Д. Ц. П. го обжалва в частта за разликата над присъдената му сума от 8 000 лв. до 15 000 лв. Считат, че съдът е определил занижено обезщетение, като извън обхвата на анализа на релевантните към размера обстоятелства останали дълготрайните последици от процесното ПТП – психическата травма и продължаващите болки при промяна на климатичните условия, за които били събрани гласни доказателства.

Отделно, неправилно съдът уважил направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите. Съдът следвало да съобрази, че доказателствената тежест за наличие на принос се носи от застрахователя, а той не ангажирал доказателства в подкрепа на правонамаляващото си възражение. Изводът му за принос на ищците поради непоставени колани бил необоснован и не се подкрепял от събраните по делото доказателства. Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза не съобразило при заключението си показанията на свидетелите за белези по телата на ищците, характерни за поставени предпазни колани. Деликвентът, който бил с обезопасителен колан, получил аналогични травми като ищците – счупване на ребрата.

Излагат, че при изяснения механизъм на ПТП именно поставените колани са ограничили вредоносния резултат до поражения в областта на ребрата и свободните горни крайници, които са незащитени от колана. Моли решението да бъде отменено в 2 обжалваните му части и съдът да уважи исковите претенции до заявените размери.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Насрещната жалба е подадена в законовия срок и също е процесуално допустима. Те следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба. На 28.01.2021 г. около 15.30 ч. на пътя между с. Златна Панега и с. Румянцево, Обл. Ловеч е реализирано ПТП между товарен автомобил, управляван от Н. М. И., и лек автомобил „BMW“, управляван от П. Ц. П., в който пътници на задните седалки са били Г. И. Г. и Д. Ц. П.. ПТП е посетено от органите на полицията, които са отразили в издадения констативен протокол, че лицата и в двете МПС са пострадали, като за всеки един – водачи и пътници – е посочено увреждане: за П. Ц. П. и Г. И. Г. – натъртване в областта на гърдите и за Д. Ц. П. – контузия на главата, счупен нос, комоцио. Срещу образуваното и прекратено досъдебно производство Механизмът на ПТП е детайлно изяснен от приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза, подробно е анализиран в решението на първоинстанционния съд и не се спори по делото: при предприемане на изпреварване от управлявания от П. лек автомобил „BMW“ на движеща се попътно в неговата лента каруца, придружавана от свободно движещо се куче, водачът П. внезапно намалил скоростта, за да избегне сблъсъка с кучето, при което бил ударен отзад от предприелия същото изпреварване товарен автомобил. Поради поглеждане в лявото странично огледало за евентуално наличие на друг автомобил, предприел изпреварване, водачът на товарния автомобил закъснял с реакцията си да възприеме пътната ситуация и да предприеме спиране, поради което настъпил ударът с лекия автомобил. Като причини за ПТП експертът е посочил освен неспазването на дистанция от водача на товарния автомобил, спирането на лекия автомобил сравнително рязко при мокър път и вече 3 предприета маневра изпреварване и наличието на свободно движещо се куче. Дава заключение, че ударът е могъл да бъде избегнат от водача на товарния автомобил при управление с по-голяма концентрация и съобразяване на пътната обстановка – мокър път при зимно време, движение на ППС с животинска тяга и преднодвижещ се автомобил. Вследствие на удара лекият автомобил се насочил към дясната мантинела, отъркал се и деформирал в нея, завъртял се около оста си на 180 градуса и спрял. Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство, което е било прекратено, тъй като е прието, че вината за ПТП е на водача Н. М. И., който е единственият пострадал със средна телесна повреда, като на другите участници са причинени леки телесни повреди.

От медицинската документация и заключението на приетата съдебно медицинска експертиза се установяват следните травматични увреждания вследствие на ПТП: на П. Ц. П. – счупване на дясната лъчева кост над китката при удар във волана и на три ребра в дясната гръдна половина при удар във вратата на автомобила, които травми са причинили трайно затруднение на движението съответно на крайника и на снагата за период не по-малко от месец и половина – два при нормален оздравителен процес; на Г. И. Г., пътуващ на задната лява седалка – спукване на три ребра в лявата гръдна половина и счупване на лява ключица, които травми са вследствие от удар в задната лява врата и са причинили трайно затруднение на движението съответно на снагата и на крайника за период не по-малко от месец и половина при нормален оздравителен процес; на Д. Ц. П., пътуващ на задната дясна седалка – охлузване и оток на лицето и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, във връзка с което е лекуван 5 дни в болница. Вещото лице е посочило, че в медицинската документация няма описани травматични увреждания, които да са характерни за поставен обезопасителен колан. В съдебно заседание е изложил, че травмите върху ребрата не могат да са причинени от предпазен колан, а се дължат на удар в части от купето на автомобила. Св. Н. И. – водачът на товарния автомобил – в показанията си е посочил, че е разговарял с едно от момчетата в лекия автомобил /към датата на ПТП ищците Г. и Д. са на 16 г./ веднага след инцидента. То дошло до буса, защото свидетелят поради получените травми не можел сам да излезе от автомобила, и му казало, че е имало куче, а в болницата в гр. Луковит, където били откарани всички пострадали, видял, че на ищците нищо им няма и възприел реплика на доктора към едното момче защо идва, след като нищо му няма.

Св. М. И.а – майка на ищците П. и Д. твърди, че като отишла на мястото на инцидента, й казали, че Д. и Г. са били в безсъзнание и едно момче извадило езика на Д.. Сочи, че синът й бил със счупена кост на носа и имал белези от колан на гърдите отпред. Св. Т.

И.а – майка на ищеца Г. – дава идентични показания – че при пристигане на местопроизшествието й казали, че синът й си бил глътнал езика и бил в безсъзнание пет минути. Имал синини по гърдите от колан отпред. Видно от фишовете за спешна 4 помощ и за тримата ищци е отразено, че са в съзнание, с нормални зеници, ориентирани са и с нормални двигателни реакции, като при снетата анамнеза на ищците П. и Г. е отразено оплакване от болки в гърдите и гърба. Св. Т. И.а сочи, че поради липса на рентген в гр. Луковит на следващия ден закарала сина си Г. до гр.

Червен бряг, където се установило, че има счупени ребра и ключица. Видно е, че издадените искания за рентгенологични изследвания на ищците Д. и Г. са от 29.01.2021 г. /петък/ в гр. Червен бряг. На 02.02.2022 г. са издадени амбулаторни листи на П. и Г., отразяващи травмите им, проведените изследвания и предписаната терапия –домашно лечение и покой, а за ищеца П. и ортеза на дясната гривнена става. И двете майки излагат, че към датата на разпита им – 15.11.2021 г. П. и Г. се страхували да се возят в кола и имали субективни оплаквания при промяна на времето.

Безспорно е, че за вредите от товарния автомобил към датата на ПТП е имало сключена с ЗК „Лев Инс“ АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и на 22.02.2021 г. пострадалите ищци са отправили застрахователна претенция към този застраховател.

ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявените субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви.