Решение № 260045 от 29.10.2020, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260045 гр.Шумен

29.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година ,в състав:

Председател: Мирослав Маринов

Членове:1.

Азадухи Карагьозян

2.Теодора

Димитрова при секретаря Галина

Георгиева като разгледа докладваното от съдия Азадухи

Карагьозян В.гр.д.№71 по описа за

2020г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1230/19.12.2019г. по гр.д.№3559/2018г. по описа на ШРС , съдът на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признал за установено по отношение на ОБЩИНА Ш. с ЕИК ..., гр. Ш., бул. ...., представлявана от Л.Д.Х., че ищецът П.К.П., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** е собственик на: 502 кв.м, които представляват 502/827 идеални части от недвижим имот, целият от 827 кв.м. в землището на гр.Ш., местност „П..”, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица №

15-542510-04.11.2016г. на СГКК гр.

Ш., представлява поземлен имот с идентификатор № ***, в землището на гр. Ш., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, осъдил е ОБЩИНА Ш. с ЕИК ..., гр. Ш., бул. .... представлявана от Л.Д.Х., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П.К.П., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 930,00 лева. Решението е било взето при участието на трето лице-помагач:

М.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***.

Решението е обжалвано от трето лице-помагач: М.В.П. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Б.З. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли установитеният иск за собственост , като се присъдят и разноските по делото.

Въззиваемият П.К.П. действащ ,чрез пълномощника си адв.Р.П. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба , с който я оспорва като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения , като моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението .

Въззиваемата страна

Община Ш. действаща, чрез пълномощника си юрисконсулт И.Я.К. е депозирала отговор на въззивната жалба , с който я признава като основателна и доказана по изложените в отговора съображения , като моли съдът да я уважи и да отмени обжалваното решение на ШРС и да отхвърли предявеният иск.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Втората инстанция има правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното й установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение с което първостепенният съд се е произнесъл по установителен иск за собственост за 502/827 идеални части от недвижим имот, целият от 827 кв.м. в землището на гр.Ш., местност „П..”, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица №

15-542510-04.11.2016г. на СГКК гр.

Ш., представлява поземлен имот с идентификатор № ***, в землището на гр. Ш. е недопустимо, тъй като се е произнесъл по непредявен иск.

Ищецът в исковата си молба основава правото си на собственост на решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена комисия гр.Ш. , а сега Общинска служба по земеделие – Ш. по силата на което е възстановено правото на собственост на наследниците на П.К.В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2 дка трета категория , находяща се в терен по пар.4 на гр.Ш. в местността „К..“ и твърди ,че на това основание е собственик на 502 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, но претендира правото на собственост върху 502/827 идеални части от този имот . Следователно ищецът в обстоятелствената част на исковата си молба заявява права върху реални квадратни метри на основание акт за собственост върху реални такива, а претендира право на собственост върху идеални части от процесният имот. Съдът констатира , че е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума , която нередовност на исковата молба следва да се отстрани от ищеца. Поради това с определение №325/10.07.2020г. ШОС остави исковата молба на ищеца без движение като даде едноседмичен срок на ищеца да отстрани горецитираната нередовност и уточни иска си като посочи коя точно реална част от процесният имот претендира и къде се намира тя. В изпълнение на това ищецът е депозирал уточняваща молба с която моли съдът да признае за установено по отношение на Община Ш. , че ищецът П.К.П. като единствен наследник на наследодателя си П.К.В. е собственик въз основа на реституция и решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена комисия гр.Шумен за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на 502 кв.м. намиращи се в източната част на недвижим имот с идентификатор *** в землището на гр.Ш. местността „П..“ /К../, представляващ , съгласно проект за поправка на кадастрална карта на гр.Ш. с възложител П.К.П. – ПИ с проектен идентификатор *** .

Предвид гореизложеното съдът счита

,че по делото е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК относно реална част от недвижим имот , описана по-горе ШРС в нарушение на чл.129 ГПК не е констатирал наличието на нередовна искова молба и от там в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет за който не е бил сезиран , поради това и решението му е недопустимо , той като е разгледал непредявен иск.

Предвид гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК решението на ШРС следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по предявеният иск по чл.124 ал.1 ГПК относно реална част от недвижим имот по който ищецът моли съдът да признае за установено по отношение на Община Ш. , че ищецът П.К.П. като единствен наследник на наследодателя си П.К.В. е собственик въз основа на реституция и решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена комисия гр.Ш. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на 502 кв.м. намиращи се в източната част на недвижим имот с идентификатор *** в землището на гр.Ш. местността „П..“ /К../, представляващ , съгласно проект за поправка на кадастрална карта на гр.Ш. с възложител П.К.П. – ПИ с проектен идентификатор *** .

При новото разглеждане на делото , съобразно неговият изход и правилата на чл.78 от ГПК първоинстанционният съд ще се произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото въззивно производство.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК ,съдът

Р Е

Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1230/19.12.2019г. по гр.д.№3559/2018г. по описа на ШРС.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Шуменски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател:

Членове: 1. 2.