Решение № 854 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №

20231100900442 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 20795 от 06.03.2023 г. подадена от И. К. И., с ЕГН **********, срещу „К. и К.“ АД, с ЕИК *******, с която са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения взети на заседание на Общото събрание на акционерите на „К. и К.“ АД състояло се на 02.03.2023 г. при съдържание, както следва : приемане на решение за обявяване разпоредбите на чл. 26, ал. 2, чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 41, ал. 2 от Устава на „К. и К.“ АД за неприложими; приемане на решение, че при вземане на решения по чл. 221 ТЗ ще се прилагат изискванията за мнозинство предвидени в чл. 230, ал. 1, пр. 1 ТЗ /обикновено мнозинство от представените акции/, както и чл. 230, ал.

2, изр. 1 ТЗ /2/3 от представения капитал/; и приемане на решение за изменения в Устава на „К. и К.“ АД в текстовете на чл. 26, ал. 2, чл. 33, ал. 4, чл. 38 и чл. 41, ал. 2 при съдържанието посочено в съставения протокол за заседанието датиращ от 02.03.2023 г.

Ищецът твърди, че е акционер в ответното дружество, като на 02.03.2023 г. се провело общо събрание на акционерите му. Поддържа се, че оповестения дневен ред за провеждане на събранието т. 1 била озаглавена – Преодоляване на невъзможността общото събрание на акционерите на „К. и К.“ АД да взема решения по чл. 221 от ТЗ, като при провеждане на събранието по тази точка било гласувано решение при съдържание : 1./ обявяване разпоредбите на чл. 26, ал. 2, чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 41, ал. 2 от Устава на „К. и К.“ АД за неприложими, както и 2./ че при вземане на решения по чл. 221 ТЗ ще се прилагат изискванията за мнозинство предвидени в чл. 230, ал. 1, пр. 1 ТЗ /обикновено мнозинство от представените акции/, както и чл. 230, ал. 2, изр. 1 ТЗ /2/3 от представения капитал/. Ищецът сочи, че при вземане на тези решения била допуснато нарушение, доколкото не били взети с единодушие от акционерите на ответника. Прави се позоваване, че посочените решения по естеството си са такива свързани с изменение на устава на акционерното дружество, като изискуемото мнозинство за тяхното вземане е установено в чл. 26, ал. 2 от действащия устав на дружеството, а именно предвидено е да се вземат с единодушие от целия капитал на дружеството. В случая решенията не били взети с такова мнозинство, защото ищецът гласувал против тях. Предвид посоченото те се явявали незаконосъобразни и подлежали на отмяна, защото били взети в противоречие с установеното в устава изискване за единодушие необходимо за тяхното приемане. На следващо място по време на общото събрание 1 състояло се на 02.03.2023 г. било гласувано и прието за успешно взето и решение за изменения в Устава на „К. и К.“ АД в текстовете на чл. 26, ал. 2, чл. 33, ал. 4, чл. 38 и чл. 41, ал. 2. Изтъкнато е, че решенията за изменение на устава на дружеството, които съставляват правомощие на общото събрание на акционерите са такива от категорията на чл. 20, ал. 1, т.

1 от устава, като и за тях в текста на чл. 26, ал. 2 от устава е предвидено да бъдат вземани с единодушие от целия капитал на акционерното дружество. В този контекст се пояснява, че решенията по т. 1 от дневния ред, доколкото не са взети с единодушие са незаконосъобразни, което означава и, че няма настъпила промяна в съдържанието на устава, която да позволява да се прилага мнозинство различно от установеното в чл. 26, ал. 2 ТЗ при вземане на решението за изменение на устава. По тази причина, доколкото и решението за изменение на устава е било взето при допуснато нарушение в изискването, то да се приема с единодушие се иска съдът да постанови неговата отмяна, поради незаконосъобразност.

Допълнено е и това, че решенията на ОС, с които се извършва промяна на устава влизат в сила не от момента на тяхното вземане, а от момента на вписването на устава с внесената в съдържанието му промяна в търговския регистър. По тази причина правилата за мнозинство не следвало да се считат за променени автоматично, считано от вземането на решенията по т.1 от дневния ред, което означавало, че и при гласуването на решението по т. 2 от дневния ред върховния орган на АД е трябвало да съблюдава правилата установени в устава към датата на провеждането му, които изискват единодушие за вземане на решение относно изменение на определени разпоредби на устава на ответното АД. В този смисъл от ищеца се иска постановяване на решение от съда за отмяна по чл. 74 ТЗ на взетите от ОС на акционерите на ответното АД състояло се на 02.03.2023 г. решения посочени в ИМ.

От страна на ответника, чрез законния му представител – Д.К. в срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на предявените искове. Сочи се, че проведеното на 02.03.2023 г. ОС на акционерите е било свикано редовно, като всеки един от акционерите в дружеството е бил лично уведомен в срока по чл. 21 от Устава на „К. и К.“ АД. Поддържа се, че взетите решения от общото събрание състояло се на 02.03.2023 г. са валидни и законосъобразни, като те са приети при спазване на разпоредбите на ТЗ и Устава на ответника. Пояснява се, че във връзка с формулираната т. 1 от дневния ред на акционерните е била предоставена възможност още преди провеждане на събранието да представят своите предложения за преодоляване на трайно установената невъзможност за функциониране и вземане на решения от общото събрание на ответното АД. Сочи се, че решенията по т. 1 взети по време на общото събрание от 02.03.2023 г. имат процедурен характер, като с тях се цели временно да се заместят блокиращите приложими разпоредби на устава, които изискват за вземане на решения от компетентността на общото събрание абсолютно мнозинство от всички издадени акции от капитала на „К. и К.“ АД. Обосновано е, че целта е била да се въведе механизъм за преодоляване на трайно продължаващата невъзможност за функциониране на върховния дружествен орган, обусловена от правила за формирането на кворум и мнозинство заложени в чл. 26, ал. 2, чл. 38, ал. 1 и ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Устава, които създават пречки пред функционирането, както на общото събрание на акционерите, така и пред цялостното съществуване на дружеството. Припомнено е в какво се състоят правомощията на общото събрание на акционерите според чл. 221 ТЗ, като е изтъкнато, че според актуалните правила на устава на ответника възможността подобни решения да бъдат вземани от върховния орган на „К. и К.“ АД е гласуване с единодушие от всички акционери, което означава, че всеки акционер може да осуети функционирането на този орган, като не подкрепи дадено решение. Счита се, че подобно дружествено положение е в противоречие с принципите на търговското право и създава несправедливо представителство в общото събрание, което не кореспондира с притежаваното от всеки акционер участие в капитала. Акцентира се и над това, че правата на акционерите трябва да бъдат основани и пропорционални на размера на капиталовото им участие. По тази причина посочените от ответника правила в устава предвиждащи формирането на кворум и мнозинство при функционирането на общото събрание трябвало да се обявят за нищожни.

По отношение на заседанието на ОС на акционерите провело се на 02.03.2023 г. се посочва, че са присъствали носителите на 100 % от издадените акции с право на глас, като 2 предприетата процедурна стъпка по т. 1 от дневния ред била законосъобразна и закономерна стъпка за приемане на решение по т. 2 от дневния ред, което пък решение съставлявало опит за преодоляване на инерцията от неуспешното функциониране на върховния дружествен орган на ответника. Обратно на пороците изтъкнати от ищеца, според ответника взетите по време на заседанието на ОС на 02.03.2023 г. решения били законосъобразни, защото са взети при присъствието на всички акционери, от компетентен орган и в рамките на законово разписаните му правомощия по чл. 221, т. 11 ТЗ, във връзка с чл. 20, т. 20 от устава при получена подкрепа от мнозинство равно на 86,27 % от акциите на дружеството. Тези решения според ответника пораждали незабавен ефект по смисъла на чл. 231, ал. 2 от ТЗ и не следва да бъдат отменяни, защото не съдържат противоречия с устава на „К. и К.“ АД. На следващо място от ответника е направено разяснение на актуалното акционерно участие, като изтъканото, че акциите на дружеството се притежават от трима акционери : Д.Х. с 59,27 %; „Фонд за капиталови инвестиции“ АД с 27 % и ищеца – И. К. И. притежаващ 13,73 %.

Детайлно е проследен механизма на придобИ.е на акционерно участие от „Фонд за капиталови инвестиции“ АД, като е посочено, че последното е финансова институция по смисъла на ЗКИ, която инвестира публични средства в малки и средни предприятия, като срещу дялово/акционерно участие осигурява капитал за научно изследователска и развойна дейност. Именно в този порядък „Фонд за капиталови инвестиции“ АД е извършил инвестиция в размер на 1 500 000 лв., като срещу това е придобил акционерно участие изразяващо се в 27 % от капитала. Сред изискванията поставени от финансиращата институция е и това в „К. и К.“ АД да бъде осигурен прозрачен ред на функциониране и управление на дружеството, вкл. по-строги правила за функционирането на органите му за управление. Сочи се, че на няколко пъти и то по инициатива на акционера „Фонд за капиталови инвестиции“ АД са правени отпити за приемането на промени в устава именно за постигането на по-добро функциониране на органите на дружеството, но те са били осуетени поради начина на гласуване на ищеца – срещу тях. Ответникът се спира самостоятелно и на взетото и оспорвано с ИМ решение по т.2 от дневния ред на ОСА от 02.03.2023 г., с което са приети промени в устава на дружеството. Смята, че това решение кореспондира на взетите решения по т. 1 от дневния ред, като доколкото с последното разпоредбите за кворум и мнозинство установени в устава са били обявени за неприложими, то при провеждането на гласуването на решението по т. 2 от дневния ред приложение намирали правилата на чл. 230 ТЗ. Изтъкнато е, че на основание чл. 231, ал. 2 ТЗ решенията на общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако действието им не бъде отложено. В случая воля за такова отлагане не е имало, което означава, че решенията по т. 1 от дневния ред са влезли в сила незабавно, което е позволило на ОСА да приеме промени в Устава на „К. и К.“ АД при прилагане на правилата в ТЗ изискващи 2/3 мнозинство, което е постигнато с подкрепа от 86 % от представения 100 % капитал на заседанието. Допълнено е и това, че проектът на устав е бил част от материалите на общото събрание, като е бил предоставен на разположение на акционерите в рамките на срока по чл. 21, ал. 2 от устава. В обобщение от ответника се настоява за постановяване на решение, с което предявения от акционера – И. иск по чл. 74 ТЗ да бъде отхвърлен, поради неговата недоказаност. При благоприятен за ответника развой на делото се иска да му бъдат присъдени и направените във връзка с участието му разноски.

На 02.05.2023 г. ищецът – И. на основание чл. 372 ГПК депозира по делото допълнителна искова молба. В нея най-напред се посочва, че от изложението в отговора на ответника е видно, че същия обосновава вземането на оспорваните решения по целесъобразност, а не съобразявайки правилата на ТЗ и устава. Напомнено е, че в актуалната си редакция устава на ответното АД е бил приет с решение на настоящите акционери. Изрязва се несъгласие с позицията на ответника, че решението взето по т. 1 от ОСА по време на заседание провело се на 02.03.2023 г. няма същността на такова за изменение устава на дружеството. Поддържа се обратното, че се касае именно за изменение в правилата установени с устава. Обръща се внимание на това, че макар определянето на кворум при вземане на решение от ОС на АД да не е част от задължителното съдържание на устава, то според чл. 227, ал. 1 ТЗ в устава може да се предвиди изискване за кворум от 3 капитала при вземане на решение от ОС на дружеството. При положение, че подобен кворум е изрично предвиден, то тази разпоредба става неразделна част от съдържанието на устава и може да бъде променяна само по реда за изменение на устава, като под последното трябва да се разбира и отмяната й. Ето защо, когато се пристъпва към вземане на решение с подобно съдържание е необходимо да бъде спазван установения в устава ред за изменението на неговото съдържание, което означава получаване на подкрепа с единодушие от представения на ОС акционерен капитал. В случая решението по т. 1 не е подкрепено единодушие. Предвид това, че решението по т.1 от заседанието на ОСА от 02.03.2023 г. е незаконосъобразно, то на основание този порок не следва да се приемат за законосъобразни и следващите решения, вкл. и това по т. 2, защото липсва валидно изменен устав, който да позволява вземане на решения без гласуване с единодушие от акционерите в капитала.