Решение № 127 от 30.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Враца, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221400500090 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес гр.***, представляван по пълномощие от адв.Б. П. от АК-Враца, срещу Решение №1/04.01.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.

№3173/2021г., в частта, с която е отхвърлен предявен срещу Частна производителна кооперация "Милин камък", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***, общ.Враца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от уважения размер 5 000 лева до пълния предявен размер 220 000 лева и за имуществени вреди за разликата от уважения размер 30 лева до пълния предявен размер 120 лева.

В жалбата се инвокира оплакване, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

Според въззивника нарушения на процесуалните правила са неподписването на отговора на исковата молба, присъединяването като доказателство на НОХД №678/2021г. на РС-Враца и досъдебно производство 1 на РУ-Враца, както и разпита на ищеца и кредитирането на свидетелските показания за опровергаване съдържанието на официални документи, издадени от НОИ.

В жалбата се настоява, че районният съд е допуснал нарушение на чл.52 ЗЗД и определените от него обезщетения са значително занижени. Като изброява подробно установените от съдебно-медицинската експертиза и от другите доказателства по делото увреждания, които е получил при злополуката, въззивникът поддържа, че размерът на обезщетението не отговаря на критерия за справедливо обезщетяване на вредите.

Незаконосъобразен, неправилен и необоснован според въззивника е и изводът на районния съд, че е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по чл.201, ал.2 КТ, и на това основание е намалил отговорността на работодателя. В тази насока се излагат правни съображения.

Алтернативно въззивникът възразява и срещу определеното от първата инстанция процентно изражение на приноса му за настъпване на злополуката, като счита, че същото може да бъде определено на 20%.

Въззивникът заявява искане в обжалваните части решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер. Претендират се разноски за двете инстанции.

В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.

Чрез пълномощника си адв. М.Д. въззиваемата ЧПК "Милин камък" е подала отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна настоява, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата му претенция. Според поддържаното в отговора от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че въззивникът е проявил груба небрежност и процентното измерение на приноса му за настъпване на трудовата злополука е определено правилно.

В отговора не се заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски.

С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и 2 допустима и е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което чрез своите пълномощници страните поддържат исканията си.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Д. К.

И., представляван по пълномощие от адв. Б. П. от АК-Враца, срещу Частна производствена кооперация "Милин камък" обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 220 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 120лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие трудова злополука на 14.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор от 14.04.2020г. ищецът започнал работа като *** в ответната кооперация и на същата дата при товарене и разтоварване на изкуствен тор при закачване и откачване на чували с тор за кофата на фадрома изгубил равновесие и паднал на земята, в резултат от което получил травми по тялото и главата и бил закаран по спешност в "МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца, където бил хоспитализиран с диагноза "Увредено общо състояние, дифузна травма на главата, фрактура на три броя черепни кости, фрактура на тялото на сфеноидалната кост, фрактура на четири броя гръбначни прешлени / L1, 2, 3 и 4/, фрактура на три броя гръбначни прешлени /Т.10, 11 и 12/, фрактура на три броя ребра двустранно, срастване на бял дроб в резултат на пункция на течна колекция вследствие счупени ребра и проникването им в белия дроб/. Твърди се също, че на 27.04.2020г. ищецът е изписан от болницата във Враца и насочен към специализирана нервнохирургична клиника поради характера, сложността и тежестта на уврежданията.

Ищецът твърди, че на 30.06.2020г. постъпил на лечение в ВМА-София, където са му направени две операции на гръбначния стълб, престоял в това болнично заведение 21 дни и търпял силни болки. След изписването от болница на ищеца се наложило да носи корсет, който да стабилизира и поддържа гръбначния стълб в изправено състояние, и това му създавало голямо неудобство, като провеждал медикаментозна терапия и рехабилитация и продължавал да търпи силни болки.

3

В исковата молба се сочи, че за трудовата злополука е съставена декларация на работодателя и е издадено разпореждане на НОИ-ТО Враца, с което злополуката е призната за трудова.

Следващите твърдения на ищеца са, че след злополуката претърпял сериозни увреждания на мозъка, черепните кости, гръдния кош, гръбначния стълб и вътрешните органи, търпял и продължава да търпи непоносими болки, бил в отпуск по болест в продължение на една година и е с намалена работоспособност поради невъзможност да извършва тежък физически труд, че е получил и психическо разстройство, стрес и безсъние, приемал много лекарства, не можел да се обслужва сам, налагало се да прави контролни прегледи във ВМА и на 01.04.2021г. бил освободен от работа поради невъзможност да изпълнява задълженията си.

Претендираните имуществени вреди според твърденията на ищеца са за разликата между получаваното от него трудово възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност и за сумата 120лв. – разходи за транспорт за явяване на контролни прегледи, за рехабилитация и изследвания.

Чрез пълномощника си адв.М.Д. от АК-Враца ответната кооперация е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

На първо място ответникът оспорва твърденията на ищеца относно обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, като се позовава на показанията му, дадени като свидетел по образуваното ДП №346/2020г. на РУ-Враца. Оспорва и твърдението, че злополуката е трудова.

Алтернативно ответникът прави възражение по чл.200, ал.2 КТ за допусната от ищеца груба небрежност, като сочи изяснените в досъдебното производство обстоятелства, че злополуката е настъпила, тъй като ищецът се е возел в кофата на фадромата в нарушение на правилата за безопасност, и има значителен принос за настъпването на злополуката. Следващото възражение на ответника е за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

От ангажираните пред първата инстанция доказателства се установява следното:

Страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на 4 трудов договор от 14.04.2020г., когато ищецът е заел длъжността "***".

С Разпореждане №16/18.05.2020г. на НОИ-ТП-Враца декларираната от ответната кооперация злополука с ищеца е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. В разпореждането е посочено, че ищецът е получил внезапно травматично увреждане на здравето, станало по време и във връзка с извършваната работа – товарене и разтоварване на изкуствен тор на стопански блок, обработван от кооперацията, като при изпълнение на служебните си задължения, закачане и откачане на торбите/чувалите с тор за кофата на фадромата е загубил равновесие и е паднал на земята, причинявайки временна неработоспособност – дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма.

С исковата молба е представена епикриза на "МБАЛ-Христо Ботев"АДВраца, от която е видно, че ищецът е приет там за лечение с диагноза по КП "Тежка черепно-мозъчна травма – консервативно поведение", и е изписан на 27.04.2020г. Представена е епикриза на Клиника по неврохирургия при ВМАСофия, от която се установява, че ищецът е приет на лечение с диагноза "Травматична полифрагментарна фрактура ТХ12" и придружаващи заболявания: "Линейна фрактура на черепа, темпоропариетално вдясно; фрактура на спинозните израстъци на ТХ10, Л1, Л2, Л3, Л4; хроничен посттравматичен плеврален излив вдясно", на 08.07.2020г. е претърпял операция и е изписан на 21.07.2020г. Представени са болнични листове и протоколи на ЛКК, от които е видно, че ищецът е бил в продължителен отпуск по болест, а с ЕР на ТЕЛК му е призната временна неработоспособност.

Представени са фактури и касови бонове, издадени от "МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца, за извършени от ищеца плащания за изследвания и потребителска такса.

Пред районния съд е допусната и изслушана специализирана съдебномедицинска експертиза с вещо лице ортопед-травматолог, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда. Въз основа на предоставената му медицинска документация и след личен преглед на ищеца вещото лице се произнася, че в резултат от злополуката ищецът е получил черепно-мозъчна травма – счупване на кости на черепната кутия и на лицева кост вдясно; травма на гръбначния стълб и гръдната клетка – 5 многофрагментарно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, счупване на шиповидните израстъци на 10-и гръден, 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени и счупване на 11-то и 12-то ребро двустранно; посттравматичен плеврален излив вдясно. Оздравителният период за счупването на прешлените е от порядъка на 8-12 месеца, касаещо телата на прешлените, и около 5-6 месеца за израстъците на същите, по отношение на счупването на черепа – от порядъка на 2-3 месеца, за ребрата – около 1.5 месеца, а за плевралния излив – около 2 седмици. Вещото лице сочи, че са налице данни за постоперативни усложнения от първата оперативна интервенция – хематом над твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък, което е наложило втора операция. При ищеца са налице рентгенологични данни за настъпване на дегенеративни ставни изменения в областта на прешлени на гръбначния стълб, развитие на остеофитни разраствания /шипове/, остеопороза и спондилоартрозни изменения, които се дължат на хронично пренатоварване и физически усилия на гръбначния стълб, но не са усложнения на претърпяната травма. Вещото лице е установило, че към момента на прегледа мускулната сила и обема на движенията в областта на горни и долни крайници е възстановен напълно, но е налице ограничение на обема на движенията в гръдния отдел на гръбначния стълб. Становището на вещото лице е, че целостта на гръбначния стълб на ищеца няма да бъде възстановена напълно след приключване на оздравителния период. Експертизата е установила, че проведеното на ищеца лечение е било хирургично /стабилизация с цимент/ и медикаментозно, като е било препоръчително провеждане на лечение с метална фиксация и рехабилитационни процедури.

В обясненията си в съдебно заседание вещото лице допълва, че водещо при ищеца е счупването на 12-ти гръден прешлен и това е причината от ТЕЛК да му бъде определена 30% трайна неработоспособност. Пояснява също, че ограниченията на движенията на гръбначния стълб в гръдния отдел не подлежат на възстановяване.

За изясняване на фактите относно процесната злополука и търпените от ищеца болки и страдания пред първата инстанция са събрани гласни доказателства.