Определение № 267 от 07.05.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 345/2025
- Вид
- Определение № 267
- Подписан
- 07.05.2025
- В сила
- 07.05.2025
- Състав
- РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 308 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.309 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 61, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267 гр. Плевен, 07.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:
МАРИАН В. ИВАНОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600345 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от адв.
А. К.-З. в качеството й на защитник на осъдения К. П. К. срещу Разпореждане №89/09.04.2025г., постановено по НОХД №41/2025г. по описа на Районен съд – Никопол, с което е оставена без уважение депозираната от осъденото лице молба за освобождаване на внесената по ДП парична гаранция в размер на 2000лв.
В жалбата се излагат твърдения, че съдът неправилно е оставил без уважение молбата за освобождаване на внесената по досъдебното производство парична гаранция. Излагат се твърдения, че разпоредбата на чл.
61, ал.8 от НПК в настоящия случай е неприложима, тъй като подсъдимият К. е осъден условно, като не е налице нито една от визираните в разпоредбата хипотези. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да освободи внесената от осъдения парична гаранция в размер на 2000лв.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимна страна в срока по чл. 341, ал. 2 НПК, поради което е процесуално допустима и редовна
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Производството по НОХД №41/2025г. е образувано въз основа на Споразумение, внесено в съда от Районна прокуратура – гр. Плевен срещу К.
П. К. за извършени престъпления по чл.234, ал.3, т.3, във вр. с ал.1, пр.2-ро от НК и престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 от НК.
На досъдебното производство №47/2024г. по описа на РП-Плевен е била взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ по отношение на обвиняемия К. П. К. в размер на 2000лв.
1
С протоколко определение №11/12.03.2025г. съдът е одобрил постигнатото между осъденото лице К. П. К. и РП-Плевен споразумение, като е прекратил наказателното производство на осн. чл. 25, ал.3 от НПК.
С нарочна молба, препратена по компетентност до РС-Никопол, защитникът на осъденото лице е поискал съда да постанови освобождаване на внесената по пдсъдебното производство парична гаранция в размер на 2000лв.
С обжалваното разпореждане №89/09.04.2025г., постановено по НОХД №41/2025г. по описа на Районен съд – Никопол съдията-докладчик по делото е приел, че в споразумението липсва съласие на страните за освобождаване на внесената по досъдебното производство парична гаранция. Съдът е приел, че съгласно практиката на ПлОС мярката за неотклонение парична гаранция се освобождава автоматично съгласно чл.61, ал.8 от НПК след одобрение на споразумението и прекратяване на наказателното производство, тъй като изискуемостта на вземането за връщането на същата,настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил съдебният процес. Съдът е изложил мотиви, че доколкото целта на мерките за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши ново престъпление или да осуетя изпълнението на присъдата е изпълнена с приключване на съдебното производство по реда на чл.24, ал.3 от НПК, то необходимостта от паричната гаранция е отпаднала след прекратяване на производството и нарочно произнасяне с отделно разпореждане в този смисъл от съдията – докладчик не е необходимо. За връщането на паричната гаранция в размер на 2 000лв., взета като мярка за неотклонение в досъдебното производство, е достатъчно според първоинстанционния съд, да се представи пред органа, в полза на който същата е внесена – в случаят ТД на Митиници Русе – протоколното определение, с което производството по делото е прекратено.
Така постановеното от първоинстанционния съд според въззивния съдебен състав е правилно и законосъобразно, поради следните съображения:
Въззивният съдебен състав приема, че при това положение мотивите, изложени от първоинстанционния съд, са правилно и законосъобразни. Пряко във връзка с това е и фактическото обстоятелство, че след като съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, не се е произнесъл по мярката за неотклонение „Гаранция в пари“, съобразно разпоредбата на чл.309 от НПК. При това положение следва да се приеме, че е отпаднала и мярката за неотклонение, взета на досъдебното производство по отношение на обвиняемия. Пряко във връзка с това е и самото искане на защитника – адв. З., която иска от съда да освободи внесената парична гаранция в размер на 2000лв., а не съдът да се произнесе допълнително по въпроса за мярката за неотклонение по реда на чл.309 от НПК.
При това положение въззивният съд приема, че компетентен да освободи така внесената гаранция е именно органът на досъдебното производство, който първоначално я е взел, като е в неговите правомощия да се произнесе по искането за освобождаването й, след като производството по делото е било прекратено след одобряване на постигнатото споразумение, а не да изпраща искането до първоинстанционния съд за произнасяне. В принципен план след прекратяване на наказателното произовдство по реда на чл.24, ал.3 от НПК автоматично отпадат и всички наложени мерки за неотклонение, като съдът дължи произнасяне по този въпрос. При липса на изрично произнасяне и при наличие в настоящия случай само на искане от 2 страна на защитника съдът да освободи внесената в пари гаранция, то следва да се приеме, че е отпаднала автоматично взетата мярка за неотклонение, като органът на досъдебното производство дължи връщането й.
При това положение въззивният съд счита, че първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжен съд – Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №89/09.04.2025г., постановено по НОХД №41/2025г. по описа на Районен съд – Никопол.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3