Решение № 101 от 04.08.2022, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№............. град Шумен, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при секретаря В.Р., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 178 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.38в, ал.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх.№

42 656/07.12.2021г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), депозирана от Н.А.Н. ***, срещу Решение с изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г., издадено от инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), с което на основание чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалба с вх.№ 19506/15.07.2021г. с вх.рег. № ЛДЖ-21-19/16.07.2021г., подадена от Н.Н. срещу действията на Административен съд (АдмС) – гр.Варна като администратор на лични данни, изразяващи се в събиране и използване на лични данни на жалбоподателя по ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на АдмС – гр.Варна и по адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС – гр.Варна.

По жалбата първоначално е образувано адм.д.№ 12351/2021г. по описа на АССГ, приключило с определение № 10365/29.12.2021г. на съдия от посочения съд, с което производството по адм.д.№ 12351/2021г. по описа на АССГ е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АдмС-гр.Варна, на основание чл.135, ал.2 от АПК, във вр.с чл.133, ал.1 от АПК.

Въз основа на материалите по адм.д. № 12351/2021г. по описа на АССГ, в АдмС – гр.Варна е образувано адм.д.№ 49/2022г. по описа на съда, приключило с определение № 1086/06.04.2022г. на административния му ръководител, с което производството по делото е прекратено поради невъзможност за сформиране на състав и с оглед наличието на предпоставките по чл.133, ал.3 от АПК, същото е изпратено на Върховен административен съд (ВАС) на РБ с искане за изпращането му за разглеждане от съседен административен съд.

С определение №

4914/23.05.2022г., постановено по адм.д.№ 3492/2022г. по описа на ВАС, издадено на основание чл.133, ал.6 от АПК, делото, образувано по жалбата на Н.Н. срещу Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на инспектор в ИВСС, е изпратено за разглеждане на АдмС – гр.Добрич.

В АдмС – гр.Добрич е образувано адм.д.№ 284/2022г. по описа на съда, приключило с определение № 233/07.06.2022г. на административния му ръководител, с което на основание чл.133, ал.3 от АПК производството по същото е прекратено поради невъзможност да бъде сформиран съдебен състав, който да разгледа делото. Със същото определение е постановено изпращане на делото на ВАС на РБ за определяне на съседен административен съд, който да се произнесе по оспорването.

С определение № 5908/15.06.2022г. по адм.д.№ 5490/2022г. по описа на ВАС делото, образувано по жалбата на Н.Н. срещу Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на инспектор в ИВСС е изпратено за разглеждане на АдмС – гр.Шумен.

Въз основа на определение №

5908/15.06.2022г. по адм.д.№ 5490/2022г. по описа на ВАС и приложените към него материали е образувано настоящото адм.д.№ 178/2022г. по описа на ШАдмС, с предмет – оспорване на Н.А.Н. против Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на инспектор в ИВСС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, а направените изводи от инспектор в ИВСС за липса на допуснати нарушения на ЗЗЛД – неправилни. Изразява несъгласие с приетото от административния орган, че по ч.адм.дело № 98/2021г. и адм.д.№ 167/2021г., двете по описа на АдмС-гр.Варна, не са допуснати нарушения на ЗЗЛД, като счита, че съдия по едно дело не може да използва информация от друго дело.

Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на Решение с изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. и за връщане на преписката със задължителни указания за налагане на имуществена санкция, глоба или други подходящи действия.

В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. П.Х. от ШАК, назначен за негов повереник по реда на Закона за правната помощ, който в хода на устните състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата, като доразвива изложените в нея аргументи. В тази връзка сочи, че при произнасянето си инспекторът от ИВСС не е извършил нужната пълнообхватна проверка, а формално е събрал няколко служебни документи, въз основа на които е направил несъстоятелни изводи, абдикирайки от своите законоустановени правомощия за извършване на пълна, всеобхватна и обективна проверка по жалбата, с която е сезиран. Твърди, че административният орган не е разгледал в детайли преюдициалните въпроси за спора, с който е бил сезиран, а именно: кои лични данни на жалбоподателя са били събрани и обработени от орган на съдебната власт при АдмС-гр.Варна и по кои дела; същите лични данни били ли са в обхвата на предмета на доказване по съответното дело, с оглед чл.153 от ГПК и чл.83, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК; как са били придобити личните данни на жалбоподателя от съответното длъжностно лице, което пряко ги е обработвало; обработените лични данни достигнали ли са до трето лице – участник или не в производството по делото, където са били обработени; спазени ли са основните принципи, залегнали в ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета при събиране и обработване на личните данни на жалбоподателя. Счита, че административният орган, издал оспорения акт, е засегнал само аспекти от първия въпрос, но не и останалите четири въпроса, които биха допринесли за обективно и законосъобразно решаване на правния спор. Излагат се доводи, че съдът по настоящото дело практически е отхвърлил всички доказателствени искания на жалбоподателя, а именно за изискване на материалите по ч.адм.д. № 98/2021г. и адм.д. № 167/2021г., двете по описа на АдмС-гр.Варна, както и е отказал да разпита като свидетели съдиите, постановили съответните съдебни актове, като по този начин оспорващият е бил лишен от възможността да докаже своите твърдения. Навеждат се и доводи, че инспекторът от ИВСС е нарушил чл.146, т.3 от АПК, като се е произнесъл, без да установи по безспорен начин, че личните данни на жалбоподателя, обработени по ч.адм.д. № 98/2021г. и адм.д. № 167/2021г., са били събрани по реда на АПК. Сочи също, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като АдмС-гр.Варна, в качеството му на администратор на лични данни, е извършил нарушение на чл.6, ал.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като в определение № 114/18.01.2021г. по ч.адм.д.№ 98/2021г. на АдмС-гр.Варна се съдържат трите имена, с които жалбоподателят е индивидуализиран и е посочен конкретен аспект от личния живот на същия, че „живее с баща си“. А по адм.д. № 167/2021г. АдмС-гр.Варна е приел, че жалбоподателят притежава недвижим имот, без да са налице доказателства в тази насока, т.е. приема обработването на лични данни от икономическия живот на субекта, без същите да са елемент от обективната дейтвителност. Процесното обработване на лични данни не кореспондира със служебните ангжажименти на съда с оглед преценката на чл.83, ал.2 от ГПК, тези данни са обработени без съгласието на лицето и без наличие на служебна необходимост за соченото обработване, по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679. Счита се, че е нарушен принципа за законосъобразност на обработваните данни съгласно чл.5, § 1, б.“а“ и „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди се, че административният орган е отчел, че Регламент (ЕС) 2016/679 се прилага от 25.05.2018г. пряко във всички държави членки, но не е съобразил целта на материалния закон, респективно целта, която преследва посоченият регламент, регламентирана в преамбюла на същия. Въз основа на тези доводи се твърди и противоречие на оспореното решение с целта на закона. Аргументира се тезата, че информацията, свързана с интимната човешка сфера в най-малка степен следва да бъде превръщана в публично достояние, като в настоящия казус няма да е преувеличено, ако действията на съда бъдат разгледани в рамката на едно прекомерно любопитство по отношение на личния живот на жалбоподателя. По друг начин би стоял въпросът, ако лицата, с които оспорващият живее, са задължени да го издържат по силата на законови разпоредби, т.е. да се аргументира икономически аспект досежно доходите на субекта, предвид производството по чл.83 от ГПК. Но подобна хипотеза в настоящия казус нито е актуална, нито хипотетична. По изложените съображения се счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено, като незаконосъобразен административен акт, а делото – върнато като преписка на друг инспектор при ИВСС за ново произнасяне по жалбата на Н.Н., с конкретни указания.

Ответната страна – инспектор в ИВСС, в молба рег.№ №А-01-1718/12.07.2022г. по описа на ШАдмС, чрез процесуалния си представител М.С., отправя искане за отхвърляне на жалбата срещу Решение № ЛДЖ-21-19/10.12.2021г., като неоснователна, по изложените в решението аргументи. В проведените открити съдебни заседания ответникът не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованата страна –

Административен съд – гр.Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-1649/04.07.2022г. по описа на ШАдмС, оспорва основателността на жалбата и отправя искане същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. В проведените открити съдебни заседания заинтересованата страна не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред ИВСС е започнало по жалба на Н.Н. с вх. № 19506/15.07.2021г., вх.рег. № ЛДЖ-21-19/16.07.2021 г., насочена срещу АдмС-гр.Варна, съдържаща твърдения за нарушени лични данни по дела № 2450/2020г., № 98/2021г. и № 167/2021г., трите по описа на АдмС-гр.Варна. В жалбата оспорващият сочи, че е информирал съдията по дело 2450/2020г. по описа на АдмС-гр.Варна, че на 15.01.2021г. е получил 375 лева еднократна помощ, на основание заповед от 22.12.2020г. На 18.01.2021г. научил, че председателят на съда, който е и докладчик по ч.адм.д. № 98/2021г. по описа на ВАдмС, написал, че „Н.Н. е получил 375 лева социална помощ“, като за получаването на тази сума последният бил информирал единствено съдията по дело № 2450/2020г. С написаното по ч.адм.д. № 98/2021г. били нарушени правата му и на друго основание – съдията по делото в едно от определенията посочил, че „на съдията ѝ е известно служебно, че лицето живее с баща си“, което по принцип не е вярно, а в една жалба до председателя на АдмС-гр.Варна оспорващият заявил, че „баща ми е денонощно у дома и няма как да е звъняла призовкарката“. По този начин председателят на съда е нарушил личните му данни два пъти по ч.адм.д.

№ 98/2021г. По въпросното дело е посочено също, че оспорващият е „собственик на магазин“, което не е вярно, тъй като става въпрос за кредитор по изпълнително дело и фигуриращо отбелязване от Агенция по вписванията. Посочено е също, че по адм.д.

№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна е вписана информация, която не е налична по това дело, а само по ч.адм.д. № 98/2021г. Въз основа на изложените аргументи оспорващият отправил искане до ИВСС за налагане на глоби или имуществени санкции на съдиите по двете посочени съдебни производства – на съдията по ч.адм.д.

№ 98/2021г. – два пъти, а на съдията по адм.д. № 167/2021г. – един път.

Видно от Протокол за избор на инспектор от 16.07.2021г., подписан от главния инспектор в ИВСС, преписката по жалбата на Н.Н. е възложена на испектор от ИВСС чрез извършено автоматично разпределение на случаен принцип.

С писмо изх.№ ЛДЖ-21-19 от

26.07.2021г. на административния орган, издадено на основание чл.94и, ал.2, т.3 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за дейността на администрацията и на експертите (ПОДИВССДАЕ), на оспорващия било указано по отношение събирането на данни по адм.д. № 167/2021г. на АдмС-гр.Варна да посочи дата или период на събирането, описание на личните данни, както и други обстоятелства, като начин и използвани средства за събирането.