Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 29.07.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 107/2022
Вид
Решение № 98
Подписан
29.07.2026
Състав
Павлина Нейчева Паскалева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. гр. Добрич, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20223200900107 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. И. И., ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к.“Б.“ **** срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул."Витоша" №89Б иск за заплащане на сумата от 102258,38 евро /равностойност на 200000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на нейния баща И. И. А., ЕГН **********, починал на ****г. вследствие на ПТП настъпило на ****г., виновно причинено от Н. П. С., водач на автобус марка „Р." модел „М.“ с рег.№ ****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претенциите на ищците се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

На **** г., около 09.22 часа на паркинга на автогарата в гр. Г. Т. е настъпило ПТП. При управление на автобус марка „Р." модел „М.“ с рег.№ ****, водачът Н. С. при движение напред удря движещия се пешеходец И. И. А., който е пострадал тежко и в последствие почива. Пострадалият пешеходец е настанен в МБАЛ Добрич с мозъчна контузия и вътрешни кръвоизливи, с опасност за живота. Въпреки адекватните медицински грижи на реанимационния екип, пешеходецът е починал на ****г.

Вследствие реализираното произшествие и настъпилата смърт на И. А., ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Като дъщеря, загубила своя баща, М. И. преживява изключително тежко смъртта на своя родител. Между М. И. и И. А. е съществувала много силна и специална връзка. Те са изпитвали взаимна обич, уважение и привъзраност, като прекарвали свободното си време заедно и са споделяли своите радости, вълнения и притеснения.

Животът на ищцата тотално и необратимо е променен. В живота си загубва най-важния и близък човек – баща си, който е бил единствен и останал близък 1 роднина. Ищцата е загубила своята емоционална и морална подкрепа и опора, както към настоящия момент, така и в бъдеще. Смъртта на И.А. оказва изключително тежко въздействие върху здравословното, емоционалното и психическото съС.ие на ищцата. Нейният живот вече не е същия – загубил спокойствието и радостта и е съпроводен от мъка, отчаяние и печал.

Отговорността на виновния водач, управлявал на автобус с рег.№ **** е застрахована в „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, със застрахователна полица №****, валидна до 06.11.2022г. Настъпилото произшествие е удостовеР. с констативен протокол за ПТП №2650005407/****г. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано и досъдебно производство ДП №198/2021г. по описа на РУ Ген.Тошево.

Съобразно разпоредбата на чл.380 КЗ на 10.02.2022г. ищцата е завела пред „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД писмена молба за изплащане на обезщетение за причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди. Образувана е ликвидационна преписка по щета №**** Ответникът и към настоящия момент не е определил и/или изплатил обезщетение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба.

Заявява се оспорване на претенциите изцяло по основание и размер.

Ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ВG/06/121003133267/01.11.2021 г. по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна за периода от 00:00 ч. на 07.11.2021 г. до 23:59 ч. на 06.11.2022 г., сключена за автобус „Р. М.", рег. № ****, собственост на „Пътнически превози" ЕООД, ЕИК ****.

Ответното застрахователно дружество не отрича, че от М. И. И., действаща чрез адвокатско дружество „М. и Д." е депозирана претенция, по реда на чл.

380, ал. 1 от КЗ, по повод която е била образувана преписка, заведена под № **** Предявената от ищеца претенция, ведно с приложени към същата констативен протокол за ПТП с пострадали лица, удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт и пълномощно са били разгледани от експертна комисия при застрахователя, която е уведомила пострадалото лице с писмо изх.№0-92-2324/16.02.2022г., че комисията ще се произнесе по така предявената претенция, след представяне на допълнителни документи от образуваното във връзка със случая досъдебно производство, които да изясняват всички обстоятелства относно пътния инцидент и вината на застрахования водач. В законоустановения тримесечен срок, считано от датата на предявяване на претенцията от ищеца, по образуваната застрахователна преписка не са постъпили изисканите от ответника документи, необходими за произнасяне по основателността, поради което, в изпълнение на разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, ответното застрахователно дружество е уведомило ищцата, че към 10.05.2022г. не е налице основание за удовлетворяване на предявената претенция, тъй като представените по преписката документи са недостатъчни за изясняване на всички обстоятелства относно пътния инцидент, вината на застрахования водач и причинноследствената връзка между ПТП и настъпилата смърт на лицето, както и че след получаване на всички относими към казуса материали от досъдебното производство, ответното застрахователно дружество ще се произнесе по претенцията в законоустановения срок. В случая не е налице отказ от изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищцата, а отговор на застрахователя до увреденото лице, съобразно разпоредбата на чл. 496, ал.2, т.

2

2, б. б) и в) от КЗ.

Твърди се, че в конкретния случай не са налице категорични доказателства, които да сочат, че вина за настъпилия на **** г., пътен инцидент, има водачът на автобус „Р. М.", рег. № **** Н. П. С., което от своя страна да води до ангажиране отговорността на ответника застраховател, по силата на сключения застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди се, че като пешеходец, починалото лице И. И. А. е допуснал грубо нарушение на правилата за движение на пешеходците, регламентирани в следните нормативни текстове от Закон за движението по пътищата: чл.32, ал.1 и ал.2: ,,Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал сръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя. Ал.

2 - Сигналът по ал. 1 не освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разС.ието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. чл.108, ал.1: „Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. " чл.113, ал.2: „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: извън населени места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1,2 и 4. ". чл.114, т.1 и 2: „На пешеходците е забранено: 1. Да навлизат внезапно на платното за движение; 2. Да пресичат платното за движение при ограничена видимост. ".

Предвид така описаните нарушения на правилата за движение по пътищата, ответното дружество излага, че настъпилият пътен инцидент от **** г. и настъпилата по-късно смърт на лицето са вследствие на неправомерните му действия като пешеходец, предприел внезапно навлизане на пътното платно, пресичайки траекторията на правомерно движещия се автобус в района на автогарата на града, без да се съобрази с пътната обстановка и наличието на ограничена видимост.

Ответното застрахователно дружество оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, вследствие смъртта на своя баща И. А.. Ответното застрахователно дружество оспорва изцяло и твърденията, че между ищцата и починалото лице е съществувала силна и специална връзка, както и че смъртта на И. А. е оказала тежко въздействие върху здравословното, емоционалното и психическото й съС.ие.

Твърди се, че починалото лице е страдало от старческа слепота-катаракта, която е довела да пълна слепота на едното и частична слепота на другото око.

Страдало е също и от изключително намален слух и имало нужда от слухов апарат, както и от придружител и ежедневни грижи, които не са били полагани и което е довело до настъпването на вредоносния резултат.

Ответното застрахователно дружество намира претендираното обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й, в размер на 200 000 лв., за значително завишен, с оглед обществения критерий за справедливост, прогласен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика по аналогични случаи, както и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. Претенцията се явява завишена и с оглед 3 икономическата обстановка в страната, преценена към датата на събитието.

В условията на евентуалност, ответното застрахователно дружество противопоставя възражение за съществено допринасяне на настъпването на вредоносния резултат от страна на починалото лице И. И. А., на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, по изложените по-горе съображения за допуснато грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Приносът на пострадалото лице, за настъпването на вредоносния резултат, следва да бъде определен в отношение на повече от 90%.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения.

Оспорва се твърдението, изложено от ответника, че вина за настъпване на процесното произшествие има пострадалия пешеходец. Инцидентът е настъпил на паркинга на автогарата в гр. Г. Т., пострадалият И. А. не е пресичал пътното платно, а напротив, престоявал е на паркинга, за да изчака автобуса. Нещо повече, пострадалият е бил възрастен човек, на преклонните 90 години и не е изскочил внезапно. Освен това, процесният бус се е движил неправомерно, в нарушение на Закона за движение по пътищата. Платното, в което е настъпил инцидента и където е ударен И. А. е било предвидено за „изход" на автобусите, а не за „вход". Именно такава неправомерна маневра на влизане в автогарата е извършил водача на МПС Р. М..

Единствената причина за настъпване на пътния инцидент, вследствие на който е починал И. А., са неправомерните действия от обективна и субективна страна на водача Н. П. С.. С действията си, той е нарушил разпоредбата на ЗДвП, а именно: Чл.116 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора."

Движейки се по ул.“Т. М.“ в гр.Г. Т. и при наличие на задължителен знак Г1 за водачите на МПС да се движат само направо, водачът на МПС Р. М. предприема неправилна, непозволена от закона маневра завой на дясно, при наличие на забранителен знак Б2 „забранено влизането в двете посоки".

В конкретния случай, тъй като не се касае за пресичане на пътно платно от страна на И. А., няма как да се приложи разпоредбата на чл.113 ЗДвП за задължително преминаване на пешеходна пътека, доколкото в района на автогарата няма такава обозначена. Няма как да се приложи разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП, дотолкова доколкото на мястото на ПТП, няма тротоар или банкет.

Оспорва се твърдението за внезапно навлизане на И. А. на пътното платно, пресичайки траекторията на движение на правомерно движещия се автобус.

Противно на тези необосновани твърдения, инициалния удар между автобуса Р. М. и И. А. е настъпил в средата на буса, точно до емблемата „Р.", което от своя страна и съобразно автотехническата литература, води до единствения законосъобразен извод, че не може ударът да има внезапен характер за водача на МПС. Ако беше така, ударът щеше да настъпи в дясната част на МПС (десен калник, десен фар или други десни части от МПС щяха да са деформирани от настъпилото произшествие).