Решение № 516 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100503806 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 395/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 14058/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, съдът е отхвърлил предявения от П. Т. С. срещу „Е.М.” ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че П. Т. С. не дължи на „Е.М.” ЕООД сумите по изпълнителен лист от 12.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 34088/2011 г. по описа на СРС, 49 състав, в размер на 20 601,14 лева – главница по извлечение от сметка от договор от 29.10.2007 г., както и сумата от 10 668,71 лева – лихва за периода от 03.09.2009 г. до 04.08.2011 г., сумата от 50,00 лева – заемни такси и разноски, както и законна лихва върху главницата от 05.08.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 626,40 лева по делото и 763,20 лева – юрисконсултско възнаграждение, въз основа на който изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 3658/2019 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 КЧСИ. На основание чл.

78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил П. Т. С. да заплати на „Е.М.” сумата от 100,00 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца П. Т.

С.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Поддържа се, че правилно СРС е приел, че в съответствие с тълкувателната практика на ВКС е започнала да тече погасителна давност за процесните суми от 26.06.2015 г.

Неправилно обаче първоинстанционният съд не бил взел предвид, че от 26.06.2015 г. до 18.08.2017 г., когато е следващото установено от СРС действие по изпълнението, е изтекъл срок по-дълъг от две години и поради това е настъпила перемпция на изпълнителното дело, считано от 26.06.2017 г. Твърди се също така, че молбата за 1 запор на трудово възнаграждение от 18.08.2017 г. не води до прекъсване на давността, защото съобщението за запор не е получено от работодателя. Твърди се, че всички действия, извършени след настъпилата по делото перемпция, не пораждат действие.

Във връзка с това се поддържа и че към момента на образуване на изпълнително дело № 3658/2019 г. общата петгодишна давност за процесните суми е била изтекла.

Поддържа се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и по възраженията на ищеца, че не е получавал уведомления по чл. 99 ЗЗД за извършените цесии на процесните суми. Предвид изложеното се иска отмяна на решението на СРС и уважаване на претенциите. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Е.М.” ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователността на въззивната жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че давностният срок в случая е многократно прекъсван от страна на взискателя.

Поддържа се, че изпълнителни действия, извършени след перемпцията, са годни да прекъснат погасителната давност. Предвид изложеното се иска от въззивния съд да потвърди решението на СРС.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с претенции с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ГПК. Постановеното и обжалвано пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по доводите за неправилност, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното изпълнително дело № 8441/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, се установява, че делото е образувано въз основа на молба на „Банка ДСК” ЕАД с вх. № 16.11.2011 г. Към молбата са приложени изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадени в полза на „Банка ДСК” ЕАД срещу П. Т. С..

С горепосочената молба на кредитора „Банка ДСК” ЕАД е отправено искане до ЧСИ М.Б. за образуване на изпълнително дело, връчване на покана за доброволно изпълнение на задълженията, налагане на запор върху трудови възнаграждения, извършване на опис на движими вещи. Освен това ЧСИ М.Б. е бил упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ да предприема съответните необходими според него принудителни действия за събиране на вземанията.

На 25.11.2011 г. на длъжника П. Т. С. лично са връчени от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт (заповедта за изпълнение). Не се установява от материалите по делото, а и не се твърди да е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което заповедта за 2 изпълнение е влязла в сила на 09.12.2011 г.

При образуване на изпълнителното дело ЧСИ М.Б. е разпратил запорни съобщения до банките в страна. Установява се също така, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, след като на 21.11.2011 г. от работодателя „С.Х.” АД е получено запорно съобщение. В съответствие с така наложения запор на трудово възнаграждение по сметката на ЧСИ регулярно в периода 03.02.2012 г. – 31.10.2012 г. са постъпвали направените от „С.Х.” АД удръжки, а от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист е видно, че ЧСИ М.Б. е превеждал събраните средства на взискателя по делото.

Освен това на 22.12.2011 г. и 29.11.2011 г. са извършени по сметка на ЧСИ М.Б. от длъжника П. Т. С. две вноски във връзка със задълженията по изпълнително дело № 8441/2011 г.

На 26.08.2012 г. е отправена молба от дружеството „ОТП Ф.Б.” ЕООД с искане да се конституира като взискател по делото в качеството на цесионер по договор за изкупуване на вземания, сключен с „Банка ДСК” ЕАД. От представените материали от изпълнително дело № 8441/2011 г. е видно, че към молбата е приложена обратна разписка от писмо от „ОТП Ф.Б.” ЕООД, изпратено до длъжника П. Т. С.. От обратната разписка се установява, че писмото е било получено лично от получателя П. Т. С..

На 07.01.2014 г. по изпълнително дело № 8441/2011 г. е получено съобщение от „С.Х.” АД, от което се установява, че от 05.12.2013 г. трудовият договор на длъжника П. Т. С. със „С.Х.” АД е бил прекратен.

На 09.01.2014 г. ЧСИ М.Б. е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка” АД, получено на 15.01.2014 г. В съответствие с наложения запор банката служебно е превела по сметка на ЧСИ М.Б. сумата от 204 лева, представляващи налична сума по сметката на длъжника П. Т. С..

На 23.05.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя „ОТП Ф.Б.” ЕАД с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Ф.-Д.” ООД. На същия ден е изпратено запорно съобщение, което е получено от адресата на 21.06.2015 г.

На 18.08.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя „ОТП Ф.Б.” ЕАД с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Фабрика за храна” ЕООД. На 21.08.2017 г.

ЧСИ М.Б. е изпратил запорно съобщение до „Фабрика за храна” ЕООД, което не се установява да е получено от адресата.

На 13.02.2018 г. е постъпила молба от „Е.М.” ЕООД, с която е съобщено на ЧСИ М.Б., че между дружеството и „ОТП Ф.Б.” ЕАД е сключен договор за цесия.

Молителят е поискал от съдебния изпълнител да го конституира като взискател и да наложи запор върху вземанията на длъжника по банковата му сметка, разкрита при „Централна кооперативна банка” АД. Към молбата са приложени договор за цесия, пълномощно в полза на „Е.М.” ЕООД за съобщаване на цесията, уведомление до длъжника.

На 18.06.2019 г. е постъпила молба от „Е.М.” ЕООД за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. На 28.06.2019 г. е издадено постановление на ЧСИ М.Б. за прекратяване на изпълнително дело № 8441/2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. В същия ден на взискателя „Е.М.” ЕООД е върнат изпълнителният лист, като на 12.08.2019 г. дружеството е подало молба за образуване на ново изпълнително дело срещу П. Т. С.. Поискано е да се изпрати покана за доброволно изпълнение, да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, вкл. тази в „Банка ДСК“ ЕАД. Във връзка с молбата е образувано изпълнително дело № 3

3658/2019 г. и е разпоредено да се извърши проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 28.08.2019 г. е изпратено от ЧСИ М.Б. съобщение до „Д.” ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Т. С.. Призовкарят е отбелязал, че по данни на управителя на дружеството длъжникът вече не работи в „Д.” ООД.

На 08.11.2019 г. е изпратено съобщение до работодателя „Д.” ЕООД за връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника П. Т. С.. Призовкарят е отбелязал, че въпреки трикратните посещения не е намерил служители на „Д.“ ЕООД.

На 02.09.2021 г. е отправена молба от „Е.М.” ЕООД за налагане на запор на вземанията на длъжника по сметката му при „Те-Дже Зираат Банкасъ” – клон София.

На 20.01.2022 г. процесуалният представител на длъжника П. Т. С. се е запознал с материалите по изпълнително дело № 3658/2019 г. и е поискал същото да бъде прекратено. Искането е оставено без уважение от ЧСИ М.Б..

При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема от правна страна следното:

Вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е настоящият случай, се погасяват с общата петгодишна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на III Г.О. на ВКС.

Доколкото в настоящия случай заповедта за изпълнение е влязла в сила на 09.12.2011 г., то следва да се установи за основателността на предявените претенции от длъжника П. Т. С. дали след 09.12.2011 г. е изтекъл петгодишен срок, в който кредиторът да е бездействал и да не е предприел действия за прекъсване на давностния срок.

С образуване на изпълнително дело № 8441/2011 г. погасителната давност за процесните вземания е била прекъсната. По отношение на това изпълнително производство са приложими разясненията на ППВС № 3/18.11.1980 г., според което погасителна давност не тече през изпълнителния процес.

С т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено, че ППВС № 3/18.11.1980 г. е загубило сила. Прието е, че през изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

В мотивите на Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС върховните съдии изрично са разяснили, че „докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.

Предвид изложеното по-горе правилен е изводът на СРС, че по изпълнително дело № 8441/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., не е текла давност при образуването на делото. От 26.06.2015 г. обаче за процесните отричани действия е започнал да тече петгодишен давностен срок, в който взискателят е следвало да предприеме действия по принудително изпълнение срещу длъжника П. Т. С.. Именно от 26.06.2015 г. е започнал да тече давностният срок за вземанията, защото към тази дата е имало висящо принудително изпълнение срещу длъжника. Това обстоятелство не се оспорва и се признава от въззивника П. Т. С. във въззивната жалба, а освен това се подкрепя и от доказателствата по делото. Надлежно в периода до 31.10.2012 г. са постъпвали 4 удръжки от запорираното трудово възнаграждение на длъжника при работодателя „С.Х.” АД, на 15.01.2014 г. е бил наложен запор върху сметката на длъжника при „Първа инвестиционна банка” АД, като банката е превела запорираната сума на ЧСИ М.Б., а след искане на взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД от 23.05.2015 г. е връчено на 21.06.2015 г. на „Ф.-Д.“ ООД съобщение за запор на трудовото възнаграждение на длъжника П. Т. С..