Решение № 2129 от 09.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. Варна, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Г. Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110109865 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявена от ищеца А. Х. А., ЕГН ********** срещу ответницата З. В. А. ЕГН ********** искова претенция с правно основание чл.59 ал.9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което бъдат изменени определените с влязло в законна сила съдебно решение №3053 от 25.07.2017г. постановено по гр. дело №8430/2017 мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, определяне режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето Х. А. А. ЕГН **********, като бъде постановено съдебно решение , с което, както следва:

- Да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение детето Х.

А. А., ЕГН: ********** на неговия баща - А. Х. А. ЕГН **********, като се определи местоживеенето на детето на адрес в село Н. О., община Д. Ч., област В.;

- Да се осъди З. В. А. ЕГН ********** да заплаща в полза на роденото дете Х. А. А., ЕГН:

********** месечна издръжка в размер на 300.00 лева, с падеж всяко пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпването на законови основания за нейното прекратяване или изменение. Издръжката следва да бъде заплащана по следната банкова сметка: IBAN: ***;

- На основание чл. 149 от СК, да се осъди ответницата З. В. А. ЕГН **********, да заплати в полза на роденото от брачното съжителство дете Х. А. А. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител, сумата от 3600.00 лева, представляваща издръжка за минало време, за периода от м. 07.2022 г. до м.07.2023 г., в размер на 300 лева месечно;

1

- Да се определи режим на лични отношения между майката З. В. А. ЕГН ********** и детето Х. А. А., ЕГН **********, както следва:

- Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, с приспиване;

- 20 дни непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

- За осъществяване на личните отношения с детето, майката да взема детето от дома на бащата и съответно ще го връща в този дом.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, се претендира за осъждане на ответницата да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че с решение №3053 от 25.07.2017г. постановено по гр. дело №8430/2017, е прекратен брака между страните. По силата на горепосоченото решение, съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Х. А. А. ЕГН ********** на ответницата и определил местоживеенето на детето на адреса на майката, а на бащата е определил режим на личен контакт с Х.. Този режим на свиждане обаче с изключение на един период от около 4-5 месеца след 2017 година, никога не е бил спазван, както и самото решение, и детето винаги е живяло при бащата. От 3-годишна Х. се сочи, че живее в дома на баща си, като се отглежда от него, семейството му и приятелката му, с която живее на семейни начала.

Бащата сочи, че полага преките и непосредствени грижи за нея. До настоящия момент и въпреки че реално той я отглежда и упражнява родителските права, З. А. не е заплащала месечна издръжка за Х.. Желанието на Х. се сочи е също да живее при своя баща, при който се чувства спокойна и усеща топла семейна среда.

С оглед на обстоятелството, че детето е силно привързано към баща си, и той има възможност да го отглежда и осигури, както и с оглед защитата на висшия интерес на детето, за бащата се сочи, че е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Предвид така изложеното в исковата молба, ищецът моли да бъде постановено съдебно решение , с което да се уважат предявените искови претенции.

Ответницата З. В. А. EГН **********, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище за основателност на предявената искова претенция. Ответницата възразява относно компетентността на ВРС да разгледа и да се произнесе по правния спор, като твърди, че спора, очертан от ищеца в депозираната искова молба попада в предметния обхват на Регламент (ЕС) 2019/1111 от 25.06.2019 г на СЕС и компетентния да го разгледа съд следва да се определи по правилата на този регламент.

Сезираният PC Варна евентуално би могъл да бъде определен като компетентен да се произнесе по иска за издръжка за бъдеще време и за минал период, в случай, че настъпи промяна относно упражняването на родителски права спрямо Х. А. А., но не е компетентен да се произнесе по споровете за родителската отговорност. По този въпрос, съдът се е произнесъл с влязло в сила протоколно определение от с.з. на 01.03.2024г., потвърдено с Определение № 1692 гр. Варна, 30.04.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№845/2024г. на ОС2 Варна.

Сочи се, че в началото на 2023г., в съответствие с постигнато между родителите съгласие, бащата на Х. - А. Х. А., ЕГН **********, е предоставил пълномощно на ответницата, за да може тя да снабди дъщеря им с паспорт за задгранични пътувания, като е декларирал изрично съгласието си детето за неограничено време и многократно да пътува и пребивава извън пределите на Република Б., придружавано от своята майка или от своята баба по майчина линия М. С. Р. ЕГН ***. Сочи се, че към настоящия момент детето Х. А. А. ЕГН **********, се е установила трайно да живее в Република Г., заедно със своята майка З. В.

А. ЕГН **********, на която е възложено упражняването на родителските права спрямо детето с Решение, постановено по гр. д. № 8430/2017г. по описа на ВРС.

Сочи се, че горното е продиктувано от наличен здравен дефицит и потребност от специализирано перманентно лечение и медицински контрол, поради което родителите на детето са постигнали съгласие то да живее в Република Г., приемайки, че там нивото на медицинско и социално обслужване е по - високо от това в Република Б., респ. условията за живот на Х. А., с оглед нейните специфични потребности ще бъдат по - добри и адекватни на нуждите й. С тази цел преди повече от две години, ответницата е заминала за Г., като е положила усилия да се установи в посочената държава, осигурявайки си дом, работа, осигуровки, съответно жилище и лекарска помощ за Х., както и подходящо учебно заведение. Видно от посоченото, към настоящия момент детето Х. А. А. ЕГН **********, се е установила трайно да живее в Република Г., заедно със своята майка З. В. А. ЕГН **********, на която е възложено упражняването на родителските права спрямо детето с Решение, постановено по гр. д. № 8430/2017г. по описа на ВРС.

При изоженото е отправено искане за прекратяване на производството по настоящото дело, с аргумент, че PC-Варна не е компетентен да разгледа и да се произнесе по предявената от А. Х. А. ЕГН ********** претенция с пр. основание чл. 59, ал. 9 от СК.

По възражението за местната неподсъдност на спора пред РС-Варна, е налице произнасяне с влязло в сила протоколно определение от с.з. на 31.05.2024г., потвърдено с Определение №3574/23.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1621/2024г. по описа на ОСВарна.

Оспорват се с отговора изцяло твърденията на ищеца А. Х. А., както относно това, че не ответницата, а той е упражнявал родителските права, така и досежно желанието на детето да живее в дома на баща си. Оспорва се и твърдението на ищеца, че отв.З. А. не осъществява физическа и финансова грижа за своята дъщеря.

Контролиращите страни Дирекция "Социално подпомагане" гр.Провадия и Дирекция "Социално подпомагане" гр.Д.ч., представят в писмен вид становища относно релевантните за производството по делото обстоятелства.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и 3 правна страна:

Видно от приетите по делото удостоверение за раждане , ищецът и ответницата са родители на детето Х. А. А., ЕГН **********.

По делото не е спорно между страните, че със съдебно решение №3053 от 25.07.2017г. постановено по гр. дело №8430/2017г . упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Х. А. А. ЕГН **********, са определени при неговата майка.

Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Необходимите предпоставки, които обуславят възможността за изменение по реда на чл. 59, ал. 9 от СК на постановения режим относно упражняването на родителските права са както следва: да са настъпили нови обстоятелства след постановяване на решението и те да са предизвикали трайна промяна в положението на детето. Под "изменение на обстоятелствата" се разбира както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението им при ново решение. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. - новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т.н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.

Съдът след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства намира, че не са налице основания за изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, определяне режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето Х..

При формиране на извод за неоснователност на предявената искова претенция съдът съобразява и примерното излагане на обстоятелства, които биха били основание за изменение на постановените по-рано мерки на лични контакти в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, а именно „влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице, невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото 4 дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето, болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките; отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето”, като последните са основание за сезиране на съда от родителя, който не упражнява непосредствено родителските права. Всички те касаят хипотези, при които установеният режим се реализира на практика и в следствие на новонастъпили обстоятелства във вида на обективни пречки или субективно поведение на един от родителите същият вече не е в интерес на детето и следва да бъде променен. Не такъв е настоящият случай.