Решение № 414 от 06.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 713/2026
- Вид
- Решение № 414
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 414 гр. Варна, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110200713 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Е. Д. Ц. ЕГН ********** с пост. адрес гр. Т., ул. „Г. К.в“ № **, против Електронен фиш серия К №** на ОД на МВР В., с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП извършено на 22.06.2025год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. (51.13) на основание чл.
182, ал. 4, вр. ал.2, т.2 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че в случая неправилно бил приложен материалния закон като не била съобразена настъпилата законодателна промяна. Моли ЕФ да бъде отменен, алтернативно да бъде изменен като бъде наложено наказание в по-нисък размер.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява. Същият е представил писмени бележки в които излага доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед настъпила законодателна промяна с ДВ бр. 64/05.08.2025год. и моли ЕФ да бъде отменен, алтернативно да бъде изменен с налагане на по-ниско наказание. В случай, че ЕФ бъде изменен отправя искане до съда да се произнесе изрично по възможността и правото му да заплати 70% от наложената глоба.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата 1 изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли същият да бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ и поискано присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна, отправя искане за определяне на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11872858 е бил съставен от ОД на МВР В,за това, че на **год. в 11:34часа, в обл. В,, общ. А,, път ІІІ - 902 км. 7,8 при ограничение на скоростта 60км./ч. въведено с пътен знак В-26, с МПС – л.а. „Х, с рег. №** е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 80км./час или превишение 20км./час. и нарушението било установено с АТСС (ARH CAM S1) с № 120сcda насочено към О, и снимащо посока гр.В, Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивникът Е. Д. Ц.. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена санкция глоба в размер на 100лв. (51.13евро) на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДП. Посочено било също така, че нарушението е било извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/10080215 на 28.12.2024год.
Като доказателства към АНП са приложени снимки от нарушението, справка за нарушител, Протокол за използване на АТСС рег. № 445р9920/22.06.2025год., протокол от проверка № 152-ЗЧ-ИСИС/08.11.2024год., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справки от АИС – АНД, докладна записка.
Като доказателства в хода на съдебното следствие са допълнително представени и съответно приети още писмо от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-В, с УРИ 819000-12322/10.03.2026г. с приложена справка от АИС „Регистрация“ за собственост на лек автомобил „Х*“ с рег.№ **, както и писмо от началника на РУ А* УРИ 819000-64214/22.12.2025г. с приложени към него справка от АИС АНД за датата на връчване на ЕФ серия К № 118872858, както и снимка на разположение на АТСС използвано на 22.06.2025год.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал С. К., който сочи, че е работил с техническото средство заснело нарушението на посочената дата, че камерата е била поставена отдясно на пътя, преди разклона за с. Кантарджиево и е заснемала автомобилите идващи от Оброчище, както и че там е имало ограничение на скоростта от 60км/час 2 въведена с ПЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП в редакцията към датата на нарушението посочена в ЕФ, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, 3 размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДП като разрешената скорост за движение извън населено място е била 60км./час (регламентирана със съответния ПЗ В-26), а автомобилът управляван от въззивника се е движел с превишение от 20км./час.
Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение АТСС (ARH CAM S1) с № 120сcda и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази насока са приложените към делото протокол за използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) протокол за използване на АТСС рег. № 445р-9920 придружен със снимка на разположение на АТСС и съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 валидно до 07.09.2027год. и Протокол от проверка № 125-ЗЧИСИС/08.11.2024год. от проверка на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. В случая следва да се отбележи, че периодичността на последващите проверки на средствата за измерване към които спада и процесната АТСС се определят със Заповед на председателя на ДАМТН и такава заповед е издадена – заповед № А-616/11.09.2018год.. Съгласно същата скоростомерите подлежат на последваща проверка след една година.
От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на радара е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение 83км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 80км/час, което безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на МВР, доколкото видно от приложената справка от АИС регистрация именно въззивникът е собственик на посочения в 4
ЕФ лек автомобил.
Управлението на ППС с превишена скорост, извън населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182, ал.2 от ЗДП, като за конкретното превишаване от 20км/ч законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 2 от същия текст е предвидил санкция глоба в размер на 50лв. за превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч.. От друга страна в случая отговорността на въззивника е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 4 от ЗДП , която норма в редакцията към датата на нарушението гласи, че за нарушението по ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 което е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В случая АНО е определил наказание съобразно нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДП за повторно нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДП като обусловил повторността с наличието на предходен фиш за същото нарушение, а именно ЕФ К/10080215.
Към настоящия момент нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДП е изменена (ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025год.) като е отпаднала наказуемостта за повторни нарушения по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДП, доколкото в сега действащата разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДП наказание за повторност се предвижда единствено за деяния по чл. 182, ал. 1, т. 5 и 6, както и за тези по ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6. При това положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отпадане на наказуемостта на процесното деяние, а е налице по-благоприятен закон за дееца, съобразно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Въззивникът следва да понесе санкция по основния състав на нарушението, а именно по чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДП.
Горното налага извод за изменение на ЕФ съобразно нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН като на въззивника бъде определено наказание съобразно разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДП, а именно глоба в размер на 50лв.
(25.56евро).
Доколкото тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН се явява безпредметно.
Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ab05bcc-4a93-466a-8f94-4ab073b4cf08