Решение № 41 от 14.03.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Свиленград, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200053 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000598 от 16.12.2024 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Г. С. И. с ЕГН ********** от село ******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Г. Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Т. К., за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен (издаден в нарушение на процесуалните правила, била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН) и неправилен (не бил извършил нарушението). Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него 1 се явява адвокат Т. К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като фактическата обстановка не била описана в конкретика с посочване на относимите действия, извършени от водача, на кръстовището автомобилът на жалбоподателя поднесъл, полицейските служители не били подали звуков и светлинен сигнали веднага, налице била рискова ситуация, но липсвал запис от полицейските камери и неопитността на водача изключвало умисъла в действията му. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажира доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 02.11.2024 година свидетелите В. М. А. и Г. М. Д. – полицейски служители при РУ - Свиленград, в изпълнение на служебните си задължения се намират в град Свиленград, област Хасково, като около 09.00 часа извършват обход по улица „Александър Стамболийски” посока улица „Цар Симеон Велики”, като се движат в колона и зад МПС с обозначен знак „Такси”, пред което се движи лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 270 ЦДИ с държавен регистрационен № *********. В близост до ПГССИ „Христо Ботев” полицейските служители виждат, че водачът на движещия се пред тях лек автомобил марка „Мерцедес” извършва резки рискови маневри в ляво и дясно като преминава в насрещното платно, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол.

Поведението му налага другите водачи на автомобили, движещи се в 2 насрещното платно, да отбият в дясно и да го изчакат да премине; а намиращите се по тротоара пешеходци също се обръщат да видят какво става.

Посоченото поведение на водача се наблюдава до кръстовището на двете посочени улици, където се намира светофар, където водачът спира, след което лекият автомобил завива в посока Пощата, т.е. по улица „Цар Симеон Велики” и продължава с резките движения на автомобила в ляво и дясно като преминава в отново в насрещното платно за кратко време. С тези действия полицейските служители приемат, че водачът не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а с цел „дрифт”. Малко по-късно след използване на звуков и светлинен сигнали спират посочения лек автомобил след кръговото кръстовище на Пощата на булевард „България” пред Поликлиниката, като установяват, че се управлява от жалбоподателя и е негова собственост.

Жалбоподателят е отведен в РУ – Свиленград, където на посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В.

М. А. – „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 937561. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Г. М. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС от страна на водача, който не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл.

104Б, т. 2 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Г. С., който сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в което е посочено, че жалбоподателят не бил извършил нарушението.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 24-03513 000598 на 16.12.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприе ма изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и нала г а на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.01.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач, в същия смисъл е и изявлението, направено в Жалбата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Н.А.А.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на ВПД Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че В. М. А. заема длъжността „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№ 351000-552 от 24.01.2025 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Н.А.А. е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че И. е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането с влезли в сила НП и Фишове. От същата Справка става ясно, че жалбоподателят е правоспособен водач.

По делото са налични записи от камера на Община Свиленград, но тъй като същите са неотносими (не касаят мястото на нарушението, а место след като вече нарушението е преустановено, а именно: кръговото кръстовище на 4

Пощата), Съдът няма да ги коментира.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 24.02.2025 година свидетели В. М. А. и Г. М. Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В. М. А. и Г. М. Д., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Двамата свидетели възпроизвеждат пред Съда своите лични възприятия за случилото се. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН (фактът, че жалбоподателят и поведението му, свързано с дрифтене, са служебно известни на полицейските служители, не променят изводите на Съда, тъй като полицаите лично и непосредствено са наблюдавали процесното поведение на жалбоподателя и то в продължение на доста продължителен период от време). Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).

Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната 5 истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че извършва резки рискови маневри в ляво и дясно, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол, респ. не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а е управлявал лекия автомобил под формата на „дрифт”. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: