Определение № 1377 от 27.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1377 гр. Бургас, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500736 по описа за 2025 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по частна жалба от ”ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 1311344023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 5254, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Мартин Недков срещу Разпореждане № 429/20.03.2025 г., (погрешно посочено в жалбата под № 729), постановено по ч. гр. д.

№211/2025г. по описа на РС - Айтос, в отхвърлителната му част за сумите от 2828,31 лева – главница; 902,12 лева – договорна лихва за периода 15.08.2024 г. – 23.01.2025 г. и 123,97 лева – обезщетение за забава за периода 15.08.2024 г.

– 12.02.2025 г.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно.

Страната сочи, че сключването на този договор не е било задължително условие за отпускане на кредита. Застраховката е доброволно сключена от заемополучателя и при ясно поставени финансови параметри, възприети от потребителя. Касае се до допълнителна услуга към ДПК, която е била желана от заемополучателя и по силата на която той е получил широк спектър от защита срещу различни покрити рискове. Сумите били отпускани като кредитиране от Банката и по нареждане на кредитополучателя се превеждали директно на застрахователя. Затова страната поддържа, че клаузата за застраховка не е неравноправна за потребителя, нито пък може да се определи като противоречаща на добрите нрави. Позовава се на чл.10 от 1 договор за потребителски кредит, съгласно който размерът на ГПР е определен на 19,99 %, като в него са включени всички разходи по кредита, съобразно законовите изисквания на чл.19, ал.1 и § 1 от ДРЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи. Позовава се на чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски кредити. Моли съда за отмяна на обжалваното разпореждане, като съдът удовлетвори изцяло претенцията по подаденото заявление.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в законовия срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Видно от представените доказателства, частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – счетоводни извлечения на банка срещу Х. Х. И., ЕГН **********, от с. *****, ул. „*****“ № **, за заплащане на следните суми:

9728,31 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 720031284043 от 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане; 902,12 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за периода от 15.08.2024 г. – 23.01.2025 г.; 123,99 лева – законна лихва за забава върху главницата по договора за периода 15.08.2024 г. – 12.02.2025 г.; 215,09 лева – деловодни разноски за държавна такса; 150 лева – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Айтоският районен съд е издал заповед № 124/20.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 211/2025 г., с която е разпоредил длъжникът Х. И. да заплати на частния жалбоподател сумата от 5013,74 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 720031284043 от 30.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане; 23,31 лева – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и 100,28 лева – разноски а държавна такса.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за сумата от 2828,31 лева – застрахователна премия, възнаградителна и законна лихви. За да постанови този резултат Районният съд е счел, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен и противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като цяло не съответства на чл.19, ал.1 от същия закон, поради което следва потребителят да върне само чистата стойност на кредита, 2 но не дължи лихва и други разходи по кредита. Съдът е приспаднал платеното от длъжника и позовавайки се на практика на Окръжните съдилища е счел, че общо дължимата сума за главница е в размер на 5013,74 лева, приспадайки 1886,26 лева от 6900 лева.

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи. Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия . Чл.3, б. „и“ от Директивата отчита „годишния процент на разходите“ като общите разходи по кредита за потребителя, изразени в годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2 от Директивата. Транспонирани в нашето законодателство, горните понятия, намират израз в §1т.1 от ДР на ЗПК (общи разходи по кредита със същото съдържание) и в чл.19 от ЗПК. ал.1 и ал.3 от ЗПК, сочеща, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Те не включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Чл.10 и чл.11 от ЗПК поставят изискванията за форма и съдържание на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и 3 общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

Чл.19, ал.4 от закона изрично постановява, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Според чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.

7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от закона. Последицата от тази недействителност е разписана в чл.23 – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователна програма на кредитора, „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с оглед което е изтеглил допълнителен кредит в размер на над ½ част от кредита по ЗПК, като главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата дълга, възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка ведно с него и всички допълнителни суми, общият размер на кредита възлиза на сумата от 16158,98 лева. При това в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР.

Разходите по застраховката би следвало да се включат в ГПР, т. к. прикриват действителния му размер, оставащ неясен, непълен и реално надхвърлящ по размер обявения, както и че самата клауза на застраховката (застрахователната полица) се явява недействителна, поради нееквивалентност на стойността на застрахованото правно благо и цената на самата застраховка, съпоставката между които величини обосновава извод за противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД, но също и поради неравноправност, т.к. злепоставя интересите на икономически послабата страна в правоотношението по кредитирането, в полза на търговеца.

ГПР е неясен и не отразява всички разходи по кредитирането, което е достатъчно да определи договора за кредит като недействителен, предвид изразеното в § 55 от решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22 становище, че когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и 4 пропорционален характер. В § 56 от същото решение е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и на чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.

При това положение настоящата инстанция намира, че длъжникът на основание чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на получения кредит, което налага обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.413, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 429/20.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. №211/2025г. по описа на РС – Айтос.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5