Решение № 914 от 01.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120203122 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т.... - М... М....“ ЕООД, ЕИК ......, срещу Наказателно постановление № 844357-F837830/20.08.2025 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал.

4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.

К. Т...., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.07.2025 г., в 15:56 ч., в гр. Бургас, служители на НАП извършили проверка на търговски обект - кафе „Т....“, находящ се на ул. Б...... стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че търговецът не е регистрирал продажби по данъчни групи според вида им. При изведен КЛЕН и фискален касов бон № 0007934/02.01.2025 г., е установено, че жалбоподателят е отразил няколко артикула, на обща стойност 16.10 лв., не в изискуемата данъчна група „Б“ - за стоки, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, а в данъчна група „Г“ тези с 9 % данък върху добавената стойност.

На 29.07.2025 г. св. З. Н. - инспектор в НАП, съставил на жалбоподателя акт за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а на 20.08.2025 г. АНО издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

1

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установи, че при съставяне на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която гласи, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата, лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. А ал. 1 гласи, че лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока/услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Неизпълнението на тези задължения е скрепено с имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв., съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.

В конкретния случай се излагат твърдения не за едно административно нарушение, а до множество такива - продажба на мляко с нес на цена 4,90 лв., мляко с какао на цена 4,90 лв., натурален сок на цена 3,80 лв. и продажба на кафе с цена 2,50 кв., всичко в общ размер на 16,10 лв., които не са отразени в правилната данъчна група. Това, че всяка продажба съставлява отделно нарушение следва от буквалното тълкуване на чл. 27 от Наредбата, която предвижда, че лицата са длъжни да регистрират "всяка продажба". От разпоредбата следва изводът, че при всяка продажба, при която съответните стоки не са отнесени към правилната група, се извършва отделно нарушение, за което следва да се ангажирана отговорността на търговеца.

Нормите на чл. 42, т. 3 - 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, вкл. и самото деяние и в какво се изразява то - ако е извършено с действие да се опишат конкретните актове, ако е с бездействие да се посочи какво е следвало да се направи. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията, и практиката, че АУАН е актът в 2 административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. В случая, безспорно е била ограничена възможността на жалбоподателя да разбере, за какво е ангажирана отговорността му.

Нещо повече, ограничена е и възможността на съда да извърши съдебен контрол на така издаденото НП с оглед създадената неяснота относно "повдигнатото обвинение" на жалбоподателя. След като в случая е наложена само една имуществена санкция, то не може да се установи за кое точно нарушение е наказано лицето, което обстоятелство води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че не е спазен и принципа на пропорционалност на наказанието.

За процесното нарушение наказващият орган е наложил минималната имуществена санкция, предвидена в закона, а именно 1000 лв. В случая обаче тази санкция се явява значителна по размер, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено и като противоречащо на чл. 49, ал. 3 от Хартата на основните права на европейския съюз (Хартата). Съгласно последната разпоредба, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 4 май 2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решение от 6 октомври 2021 г. по дело C-544/19, както и решение от 22 март 2022 г. по дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на имуществената санкция (решение от 22 юни 2021 г. по дело C-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата изисква налаганите санкции (една/кумулативно наложени) да не превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 05.05.2022 г. по дело C-570/20, решение от 20.03.2018 г. по C-524/15).

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че стоките, които не са били отчетени от жалбоподателя в правилната данъчна група, са на обща стойност от 16,10 лв., и на търговеца е наложена санкция в размер на 1000 лв.

В случая обаче съотношението между неотчетения ДДС от 20 % (или предполагаемата облага за жалбоподателя във финансово изражение от 3,22 лв.), и наложената санкция от 1000 лв., очевидно е несъразмерно и санкцията се явява 310 пъти по-висока. Тази парична санкция действително надхвърля границите на необходимото за да се постигне един поправително-възпиращ ефект.

С оглед на изложеното, съдът намира, че тежестта на въпросната имуществена санкция се явява непропорционална на извършеното нарушение. Както е казал и СЕС в решение от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23, предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално 3 възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври 2023 г. по C-655/21, решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21).

В решението на СЕС от 3 юли 2025 г. се посочва още, че за да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на по-лека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело C-655/21). Принципът на пропорционалност на наказанията, предоставя правомощие на съда да нюансира наказателноправната санкция в зависимост от обстоятелствата по случая, като, от една страна, компетентните органи имат задължението да следят за това общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на установеното престъпление и от друга страна, че това задължение трябва да произтича ясно и точно от разглежданата национална правна уредба (решение на СЕС от 5 май 2022 г. по дело C570/20). От практиката на съда следва, че за да се гарантира, че санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи, не само националният законодател, но и националните съдилища трябва да разполагат с право на преценка в границите, определени от предмета на спора, с който са сезирани, което им позволява да изберат, в зависимост от обстоятелствата по случая, мярката, пропорционална на тежестта на установеното неизпълнение на задължение (заключение на генералния адвокат A.

Rantos от 11 септември 2025 г. по дело C-311/24; решение от 10 юни 2021 г. по дело C303/20).

С реализирането на административнонаказателната отговорност се цели, от една страна, да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, както и да се прояви необходимият специфичен възпиращ ефект - да се ограничи възможността му да извършва други нарушения, а от друга страна, наказанието цели да окаже своето предупредително и възпитателно действие върху останалите членове на обществото (наричан още и като общ възпиращ ефект). За да се постигне тази цел обаче следва да се наложи съразмерно наказание, а това означава да се избягва както „непропорционално леко, така и на непропорционално тежко наказание“ (Концепция за наказателна политика 2020 - 2025 г.). Отново следва да се припомни, че не строгостта, а неизбежността от наказанието трябва да е водещ принцип в наказателната политика на държавата. Важно е всеки търговец да спазва закона и да знае, че при нарушение на ЗДДС и Наредбата, той ще бъде своевременно разкрит и наказан справедливо. В този смисъл успехът за налагане на финансова дисциплина не е във високите наказания, а в създаване на механизми за ранно установяване на неизпълнението, своевременно налагане на ефективно, възпиращо и пропорционално наказание, и възможността след това да бъде фактически събрано вземането.