Решение № 1312 от 21.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300501401 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр. с чл.485, ал.3 във вр. с чл.537 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от А. А. Т., ЕГН **********, чрез адв.И.

Д., против Решение №634/15.02.2025г., постановено по гр.д.№ *г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., с което е осъден да заплати на Й. И. М., ЕГН **********, следните суми: сумата от 18 875 лв. – главница, представляваща половината от платената от ищеца в качеството му на задължено лице – авалист в полза на приносителя И. Г. Г., сума от 37 750 лв., по Запис на заповед от 19.12.2007 г., издаден за сумата 40 000 лв., с издател „Некст“ ООД /обявено в несъстоятелност/, в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, авалиран от Й. И. М., А. А. Т. и „Дубъл Ве и Ко Медиасървисез България“ ООД; сумата от 3 550.67 лв. - обезщетение за забава за периода от 28.01.2022 г. - 09.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на исковата молба в съда – 09.10.2023 г. до 1 окончателното изплащане, както и сумата от 3301.50 лева - разноски за настоящото производство по гр.д. № * г. на РС-Пловдив, ХVІІІ гр.с. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск, ведно със законните последици за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Й. И. М., ЕГН **********, чрез адв.И. М., е депозирал писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Й. И. М. против А. А. Т. е заведена искова молба, с която посочва, че със Запис на заповед, изд. на 19.12.2017 г., издателят „Некст“ ООД /обявено в несъстоятелност с Решение от 07.09.2015 г. по т.д. № * г. на ПОС/, се задължило към „Юробанк“ АД безусловно да плати сумата от 40000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 13.5 %, считано от датата на издаването или на негова заповед, със срок за погасяване – 120 месеца.

Записът на заповед бил авалиран от ищеца Й. И. М., ответникът А. А.

Т. и „Дубъл Ве и Ко Медиасървисез България“ ООД, впоследствие прехвърлен, чрез недатирано джиро на И. Г. Г..

Изтъква, че предвид изпадането на дружеството в неплатежоспособност и обявяването на същото в несъстоятелност, отговорността по записа на заповед, е било реализирано единствено по отношение на авалиста Й. И. М., за които вземания срещу последния била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № * г. по описа на РС-Пловдив.

Пояснява, че срещу разпореждането за незабавно изпълнение е подадена частна жалба, като същата била уважена като основателна.

Вследствие на това е предявен установителен иск от И. Г., като с Решение № 260113 от 08.12.2020 г. по в.търг.д. № * г. по описа на АС – Пловдив, е потвърдено Решение № 144/10.03.2020 г. по търг.д. № * г. по описа на ПОС, с което е уважен искът с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 505, ал.1 от ТЗ и чл. 537 от ТЗ, за сумата от 23 467.67 лв. – главница, както и сумата от 2

33895.44 лв. –лихва в годишен размер 13.5 % за периода от 19.12.2007 г. – 20.09.2018 г., в качеството му на авалист по запис на заповед за сумата 40000 лв., ведно с годишна лихва от 13.5 % от датата на издаването, издаден на 19.12.2007 г. и сумата от 4129.92 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № * г. по описа на РС-Пловдив и по т.д. № * г. по описа на ОС-Пловдив.

Посочва също, че с петстранно Споразумение от 15.03.2019 г. с участващи страни: И. Г. Г., Й. И. М., А. А. Т., „Биджи Трейд“ ООД и „Виктория Сити Център“ ЕООД, са се споразумели за следното:

Според т.3 от Споразумителната част, И. Г. се задължава да оттегли претенцията си по т.д. № * г. по описа на ПОС за размера над сумата от 25 000 лева, а Й. М. се задължава да даде съгласие си за това, като вторият няма право да претендира и да получи разноски във връзка с оттеглянето на тази част от претенциите и прекратяване на делото в същата част по повод на извършеното оттегляне на претенцията.

С т.7 от Споразумителната част, Нотариус Катерина Антонова се задължава по силата на шестстранната договореност между страните и Нотариуса, обективирана в споразумение за специална банкова сметка от 15.03.2019 г., сключено непосредствено при подписването на Споразумение от 15.03.2019 г. да извърши превод на сумата в размер на 486 412.44 лева на Й. И.

М. по посочена от него банкова сметка, а оставащата част до пълния размер на постъпилата по сметката на Нотариуса сума, а именно сумата от 37 750 лева – да задължи и съхранява до представяне пред него в нотариалната му кантора на доказателство за приключването на производство по т.д. № * г. по описа на ОС-Пловдив.

С т. 8 от споразумителната част, е прието да се извърши плащане на задържаната сума в размер на 37 750 лв., като за целта в срок от седем работни дни от представянето пред Нотариус Катерина Антонова в нотариалната й кантора на доказателство за окончателно приключване на производството по т.д. № * г. по описа на ОС-Пловдив, Нотариус следва да нареди превода на посочената сума в зависимост от изхода на делото по следния начин:.. при приключване на делото със съдебен акт, с който се уважава изцяло или частично предявената претенция преводът се нарежда по сметка, посочена от И. Г. до размера на присъдените суми /в т.ч. и разноски по делото/.

3

Според т. 10 от споразумителната част, с изпълнение на посочените в предходните точки действия /в т.ч. и т.3/, страните уреждат възникналите между тях спорни отношения и нямат никакви други претенции една към друга, а съгласно т. 10 – при спор следва да се счита, че това споразумение урежда волята на страните и определя верността на декларираните от тях обстоятелства към датата на неговото подписване.

С исковата молба е посочено, че с оглед изхода на т.д. № * г. по описа на ПОС, а именно уважаване на претенцията на И. Г. Г. за сумата 23 467.67 лв.

– главница, както и сумата 33 895.44 лв. – лихва в годишен размер 13.5 % за периода от 19.12.2007 г. – 20.09.2018 г. срещу Й. И. М. в качеството му на авалист по записа на заповед и сумата 4 129.92 лв., на 25.01.2022 г. при Нотариус Катерина Антонова е постъпило искане за превеждане на сумата от специалната банкова сметка в размер на 37 750 лв., като на 30.01.2022 г. сумата била изплатена по банков път от Нотариус Антонова.

Ищецът поддържа, че така платеното от него спрямо приносителя на процесния запис на заповед И. Г. Г. в размер на 37750 лв. се дължи солидарно от страна и на другия авалист - ответника А. Т.. Излага доводи, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 513 от ТЗ относно солидарната отговорност. Счита, че в конкретния случай поради липсата на плащане по ценната книга от прекия длъжник „Некст“ ООД /обявено в несъстоятелност/, приносителят на записа на заповед И. Г. е реализирал правата си по отношение на останалите задължени лица само по отношение на него - ищеца Й. М., като авалист.

Поддържа също, че отговорността на менителничния поръчител спрямо поемателя е такава, каквато е отговорността на издателя по отношение на поемателя /по арг. от чл. 485, ал. 1 ТЗ/, поради което и авалистът М. е бил осъден да плати целия дълг. Позовава се на разпоредбата на чл. 485, ал. 3 от ТЗ, според която - поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата.

Поддържа, че и другият авалист А. Т. отговаря към поемателя – джиратар И. Г., както лицето, за което е поръчителствал „Некст“ ООД.

Ищецът посочва, че тъй като, в качеството на авалист, е погасил изцяло задълженията на кредитополучателя – издател на ценната книга по 4 договора с банката – „Некст“ ООД /обявено в несъстоятелност/, се е суброгирал в правата на кредитора – джиратар И. Г. срещу другото задължено по менителницата лице, а именно другия авалист А. Т..

Предвид изложеното, искането е ответникът да му заплати следните суми: сумата 18875 лв. – главница, представляваща половината от платената от ищеца в качеството му на задължено лице – авалист в полза на приносителя И. Г. Г., сума от 37750 лв., по Запис на заповед от 19.12.2007 г., издаден за сумата 40000 лв., с издател „Некст“ ООД /обявено в несъстоятелност/, в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, авалиран от Й. И. М., А. А. Т. и „Дубъл Ве и Ко Медиасървисез България“ ООД, както и сумата 3550.67 лв. - обезщетение за забава върху половината от платената от Й. М. сума от 37750 лв., считано от датата на плащането - 28.01.2022 г. до датата на предявяване на иска – 09.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Към исковата молба са приложени заверени копия от запис на заповед, изд. на 19.12.2007г., Споразумение от 15.03.2019г., Споразумение за специална банкова сметка от 15.03.2019г., Платежно нареждане от 28.01.2022г. от Нотариус Катерина Антонова.

Ответникът А. А. Т. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска изцяло. Счита, че предявените искове са недопустими, а при условията на евентуалност неоснователни. Поддържа, че ответникът не е пасивно легитимирано лице в смисъла на чл. 485, ал. 3 от ТЗ.

В тази връзка въвежда доводи и се позовава на практика на ВКС, според която, менителничното поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава. Счита, че платилият авалист не се суброгира в правата на кредитора, а по правилата за лицата, спрямо които е реализирана регресната отговорност, разполага с обратен иск по чл. 507 от ТЗ срещу издателя.

В процесния случай, тъй като издателят на записа на заповед е „Некст“ ООД (обявено в несъстоятелност), ищецът М. като авалист би следвало да е встъпил в правата по менителничния ефект срещу лицето, за което е поръчителствал „Некст“ ООД и срещу всички, които отговарят към „Некст“ ООД по Записа на заповед.

На следващо място, А. Т. е възразил, че като авалист по записа на 5 заповед, доколкото в това си качество той отговарял въз основа на учреденото от него абстрактно и неакцесорно менителнично поръчителство – авал само спрямо поемателя, затова не отговарял към издателя „Некст“ ООД, нито отговарял по записа на заповед, издаден на 19.12.2007 г.

Освен това, посочва, че чл. 513, ал. 1 ТЗ задавал материалноправната уредба на солидарната отговорност към приносителя на менителничен ефект, но не урежда право на иск на платил по запис на заповед авалист срещу друг авалист по същия запис на заповед и затова счита, че предявеният иск е недопустим.

Евентуално, е изложил доводи, че предявеният иск е неоснователен.

Позовава се на изтекла специална тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 537 от ТЗ за предявяване на иска по чл. 507 от ТЗ за вземането по учреденото от ответника менителнично поръчителство – авал по процесния запис на заповед от 19.12.2007 г. В тази връзка цитира практика на ВКС, според която относно вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист, се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ.

Поддържа, че изискуемостта на вземанията по процесния запис на заповед е настъпила от момента на обявяване на издателя „Некст“ ООД в несъстоятелност с Решение от 07.09.2015 г. по т.д. № 712/2014г. на ПОС, считано от датата – 07.09.2015 г., като давността за вземането, е изтекла на 07.09.2018 г., тоест преди датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.10.2023 г.

На следващо място, е изтъкнал, че в петстранното Споразумение от 15.03.2019 г., ответникът не участвал в собствено качество на физическо лице – авалист, учредил менителнично поръчителство – авал по процесния запис на заповед. Поддържа, че в това споразумение не са уредени каквито да е въпроси относно учреденото от него менителнично поръчителство по процесния запис на заповед, като намира, че то е само индиция, че не е имало воля на страните по споразумението той да бъде обвързан от същото и да отговаря по какъвто и да е начин за задължението, което е поел със споразумението. Освен това посочва, че с уговореното в т.10 от Споразумението от 15.03.2019 г., с изпълнение на посочените в предходните точки действия, страните уреждат възникналите между тях спорни отношения и нямат никакви други претенции една към друга и доколкото в исковата 6 молба не се сочи неизпълнение от страна на ответника, то възникналите между последния и ищеца спорни отношения следва да са уредени тези страни нямат никакви други претенции една към друга. Затова счита, че предявения главен иск е неоснователен.