Решение № 86 от 24.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ямбол, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330102815 по описа за 2025 година

Производството се води по предявен от Д. Б. Ч., ЕГН ********** с адрес в гр. Я., ул. „ ***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. В. К.- ЯАК, против ПМГ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „***, представлявана от Директора Н. В. иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 995, 38 евро ( 1946, 80) лв. след неговото изменение на основание чл.214 ГПК, представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 219, 14 евро ( 428,61 лв.) след неговото изменение на осн. чл.214 ГПК представляваща увеличен размер за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, поради увеличение на трудовото възнаграждение; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2032, 03 евро ( 3974, 30 лв.) след неговото изменение на осн. чл.214 ГПК представляваща увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия, поради увеличение на трудовото възнаграждение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение за длъжността „ ***“, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Също така се твърди, че ищеца е член на синдикалната организация, като с Анекс от *** г. бил променен чл.27 КТД, като било прието, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г. В тази връзка в посочения период от време на ищцата било отказано изплащането увеличение на заплатата, което и се дължало по силата на закона.

1

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответната ПМГ „***“ ЕИК *** ПГ, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „***, представлявана от Директора Н. В., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв.

М. А.- ЯАК.

Предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани и като такива се оспорват изцяло по основание и размер. Не ставало ясно, дали претендираните от ищцата суми за работна заплата за периода 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., представлявали разликата в основната работна заплата преди и след увеличението, или в сумата било включено и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и в какъв процент било. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни, с доводи, че към датата на подписване на Анекса към КТД от *** г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Позовал се е на писмо на РУО Я. с изх. № *** г. до директорите на образователни институции в гр. Я., в което изрично било посочено, че наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение, тъй като трудовото възнаграждение като елемент на трудовото правоотношение се определя с индивидуалния трудов договор, а от своя страна трудовото правоотношение определя кръга от лицата, за които могат да се приложат съответните разпоредби. Изтъкнал е, че посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не сочи датата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността- *** г.

Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищцата - редовно призована не се явява, като се представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за присъждането на разноски.

Ответникът - редовно призован не се явява, като се представлява от пълномощникадвокат, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е установено и между страните не е налице спор, че ищцата Д. Б. Ч. е работила в ПМГ „***“ гр. Я. на длъжност „***“. Със Заповед № *** г. на Директора на училището, на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ- поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 01.07.2023 г. Със същата заповед на основание чл.224, ал.1 КТ е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 29 работни дни в размер на 3221,61 лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия в 2 размер на 11 брутни работни заплати- 26 883,12 лв. Страните не спорят, а и от доказателства по делото е установено, че ищцата Д. Б. Ч. членува в синдикалната организация на КТ“Подкрепа“ при ПМГ „***“ гр. Я., за периода от май 2015 г. до 30.06.2023 г. е синдикален член. След прекратяване на трудовото правоотношение между страните, между МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ е сключен Анекс № *** от *** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01- 269 от *** г., като е изменен чл.27 от КТД и считано от 01.01.2023 г. за системата на училищното и предучилищното образование са определени нови размери на минималните основни работни заплати. За педагогическите специалисти- „***“, е предвидено минимално основно трудово възнаграждение в размер на 1763.00 лв. Съгласно анекса, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %. Ищцата твърди, че подала заявление до директора на ответното училище за заплащане на разликата на заплатите за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., за преизчисляване на трудовото й възнаграждение за периода 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., както и полагащото й се обезщетение за придобиване право на пенсия по чл. 222, ал.3 КТ и на обезщетението по чл. 244, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, като последвал отказ на директора на учебното заведение да й бъде изплатено претендираното увеличение, който отказ бил незаконосъобразен и дискриминационен.

По делото е назначена, изготвена и изслушена съдебно- счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно. Съгласно заключението, изготвено въз основа на справки в ПМГ „***“ гр. Я., при актуализация на трудовото възнаграждение на ищцата в съответствие разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***/*** г. към КТД № *** от *** г., за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г. , разликата между заплатеното и актуализираното трудово възнаграждение за целия период е в размер 1 946,80 лв. бруто, като тази сума не е заплатена на ищцата. При актуализирано трудово възнаграждение на ищцата, съгласно анекса към КТД от *** г., обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, което следва да бъде заплатено на ищцата е в брутен размер на 3 697,85 лв. и нетен размер 3 328,06 лв. При актуализация ще е налице разлика за доплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ в нетен размер на 428,61 лв. При актуализация на трудовото възнаграждение на ищцата, обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ би било в размер на бруто 30 857,42 лв., при което разлика за доплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е в брутен размер на 3 974,30 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В настоящото производство предявените от ищцата искове са с правна квалифиция по чл. 128 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл. 222, ал.3 КТ. Спорният въпрос в настоящото 3 производство се свежда до това дали лицата, чието трудово правоотношение е било прекратено към датата на сключване на анекса към КТД- *** г. могат основателно да претендират изплащането на предвиденото увеличение на основните си трудови възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовия договор, респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.

Съдът намира, че на ищцата се дължи увеличен размер на трудовото възнаграждение за процесния период, както и увеличен размер на обезщетенията по чл. 224, ал.1 КТ и чл.222, ал.3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***/*** г. към КТД № ***/*** г., действащ в системата на училищното и предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на предучилищните специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях е предвидено да бъдат увеличени с 15 %. Относно основното трудово възнаграждение на ищцата Д. Б. Ч. не е налице спор, че същото попада в хипотезата на тази разпоредба. Налице са събрани доказателства пред настоящата инстанция- служебна бележка на Синдикален Регионален Съюз на Конфедерация на труда „Подкрепа“ гр. Я., за това, че ищцата е членува в СРС „Подкрепа“- Я. СБУ през процесния период от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. Според анекса от *** г. към КТД, ефектът на договореното изменение на основното трудово възнаграждение е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса[1]*** г. В настоящия случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.54, ал.1 КТ за това, че колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, т.е. разпоредбата не е императивна, тъй като разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок, от който ще породи действие договора. Затова и обсъжданият по настоящото дело анекс не противоречи на закона и следва да бъде зачетен. В процесния анекс от *** г. е уговорено друго, а именно че увеличението за системата на предучилищното и училищно образование на основните трудови възнаграждения е считано от 01.01.2023 г. Законът е дал възможност на страните по КТД да договарят, включително и относно началния момент, от който ще породи своето действие договора и след като същите са постигнали съгласие за момента, от който следва да действа приетото изменение, не са налице законови пречки тази уговорка да бъде зачетена, както от страните по този анекс, така и от съда. В този смисъл съдът счита, че правилата на Анекс № ***/*** г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, са приложими и към трудови правоотношения, които са прекратени преди сключване на анекса, но са съществували към момента, считано от който страните по КТД са договорили да е началния момент на приетото изменение на трудовото възнаграждение.

Няма спор, че в периода 01.01.2023 г.– 01.07.2023 г. ищцата е била заета по трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование, като е изпълнявала длъжността „***“ в ответното учебно заведение. С определяне на момента, от който следва да бъдат увеличени основните трудови възнаграждения- считано от 01.01.2023 г., безспорно следва 4 извода, че е прието преуреждане със задна дата на размера на основното трудово възнаграждение. След като ищцата е полагала труд по трудово правоотношение в периода, обхванат от увеличението на основното й трудово възнаграждение, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, съдът счита, че нейното основно трудово възнаграждение също следва да бъде коригирано, тъй като тя попада в кръга на лицата, заети към 01.01.2023 г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на процесния анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса– *** г. С оглед на това иска по чл. 128 КТ следва да бъде уважен, като липсва спор между страните относно неговия размер, който е установен надлежно от ССЕ.