Решение № 690 от 14.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000681 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на „Арнолд Фууд България“ЕООД, ЕИК 204722977, чрез юрисконсулт Д. С. насочена против Решение № 718/02.06.2023 г. по т.д. № 2305/2022 г. по описа на СГС, ГО, с което е уважен предявеният положителен установителен иск против въззивника от „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД/ за признаване за установено на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 83, ал. 1, т.

6 от ЗЕ вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземането на ищеца против въззивника-ответник в размер на 30 389,47 лева, представляваща главница за неплатена електрическа енергия по фактура № 0003413745/21.04.2022 г., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 26.12.2020 г. до 23.06.2021 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 1026482/23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.07.2022 г. до окончателното й плащане, и в размер на 312,34 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 30 389,47 лева за периода от 10.05.2022 г. до 16.06.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав.

Във въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото писмени доказателства/, довело и до необоснованост, както и при неправилно приложение на материалния закон - Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/.

Твърди се, че в нарушение на посочените правила, първоинстанционният съд неправилно и необосновано да не е приел своевременно ангажираните от въззивника 1 доказателства по делото /счетоводни фактури за извършените плащания към „Карнеол 2007“ООД/, поради което и не установил твърдения от въззивното дружество факт да е наемател на процесното помещение.

Последният не бил съобразен от първоинстанционния съд във връзка с възражението за недължимост на процесната сума именно с оглед качеството на наемател на „Арнолд Фууд България“ЕООД, както и във връзка с установения факт, че при извършената проверка не се установили механични повреди, деформации или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера с абонатен морен, по който дружеството заплащало консумираната енергия.

Поддържа се при тези факти корекционните основания по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ да са неприложими, вкл. не били приложими и правилата на чл.50 от същите правила.

Освен това по делото останало неизяснено в кои часови диапазони са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели и дали енергията е потребена от въззивното дружество.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания като правен резултат във връзка с тях се иска отмяна на обжалваното решението и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.

В отговора по въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от„Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД/ против Арнолд Фууд България“ЕООД, ЕИК 204722977.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърденията, че ищецът притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, както и че е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия.

Твърдяно е на 23.06.2021 г. негови служители от отдел “Нетехнически загуби” да са извършили проверка на обект “кафе-ресторант”, находящ се в гр. София, с ползвател – ответното дружество, при която се установило, че обектът е неправомерно присъединен към разпределителната мрежа, поради което консумираната електрическа енергия не се измерва и не се заплаща.

В момента на проверката се съставил Констативен протокол (КП) № 1026482/23.06.2021 г. в присъствието на независимия свидетел Л. С. В., който го подписал, поради което и била спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Констативният протокол съдържал констатации, че електромерът на място не е монтиран от ЧЕЗ и не е заведен в масива на ЧЕЗ; монтиран е вътре в заведение, намиращо се (залепено) за ТП “бл.

55”; по гореописания начин консумираната електрическа енергия през това присъединение не се измерва от електромер на дружеството и не се заплаща към него, а захранва цялата електрическа инсталация към заведението.

Ищецът поддържа присъединението по горния начин да е неправомерно и при липсата на данни за лицето, ползващо заведението, служителите му се свързали с органите на МВР, представители на които са пристигнали на място. Един от тях също подписал съставения констативен протокол.

За установяване ползвателя на обекта служител на ищцовото дружество закупил 2 произволен артикул, предлаган в заведението, и въз основа на издадената касова бележка се установило кой е ползвателя на обекта – ответното дружество, чието седалище и адрес на управление се намирали на адреса на проверявания обект, според извършена справка в търговския регистър.

На ответника било е изпратено писмо с изх. № NTZ161296/25.06.2021 г., с което бил уведомен за извършената проверка, за уведомяването на органите на МВР, вкл. му бил изпратен съставения констативен протокол.

Въз основа на последния ищцовото дружество извършило преизчисляване на сметката по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за периода 26.12.2020 г. до 23.06.2021 г., като в резултат на издаденото предложение за корекция на сметка, съдържащо начисленото количество електроенергия и начина на изчисленията била издадена процесната фактура № 0003413745/21.04.2022 г., съдържаща и единичните цени, вкл. била издадена съгласно корекцията на сметка, извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ. С писмо с изх. № 1204607544/21.04.2022 г. до потребителя-ответник били изпратени изготвената справка за преизчислените количества електроенергия и фактура.

По изложените съображения е поискано постановяване на съдебно решение, с което се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 30 389,47 лева, представляваща главница за неплатена електрическа енергия по фактура № 0003413745/21.04.2022 г., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 26.12.2020 г. до 23.06.2021 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 1026482/23.06.2021 г., и за сумата от 312,34 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 30 389,47 лева за периода от 10.05.2022 г. до 16.06.2022 г., както и за законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (22.07.2022 г.) до окончателното й плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав.

В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по основание.

Въвел е възражение за тяхната недопустимост, поради липса на пасивна процесуална легитимация по предявените искове в негово лице.

Поддържал е да не е собственик, нито ползвател на процесното помещение, а само наемател на бистро до бл. ***, в район “Студентски”, съгласно договор за наем от 19.08.2019 г., сключен с наемодателя “Карнеол 2007“ООД.

Според договорът му за наем административният адрес на наетия обект бил с различен от посочения във фактурата от 21.04.2022 г. такъв.

Отделно за наетия имот била открита партида на името на наемодателя в “ЧЕЗ Електроразпределение” ЕАД, а ответникът заплащал дължимата консумирана електрическа енергия ежемесечно по банков път.

Оспорил е твърденията на ищеца за нерегламентирано ползване на електроенергия за периода от 26.12.2020 г. до 23.06.2021 г., вкл. че извършената проверка на 23.06.2021 г. и изготвеният при нея констативен протокол са несъотносими. Оспорил е и че приложеният като доказателство финансов бон не доказва твърдените факти, вкл. че проверката била осъществена в наетия обект по договор за наем, който няма нищо общо с обекта, за който се търси заплащане на нерегламентирано ползване.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа да е без правно значение по спора, че по наемното правоотношение наемателят евентуално е заплащал някакви суми за електроенергия на наемателя, респ. - че двете страни по договора за наем са уредили отношенията помежду си. За спора от значение било констатираното неправомерно ползване на електроенергия по описания начин в констативния протокол, т.к. за имота няма 3 открита партида за електроенергия и същият е неправомерно присъединен към мрежата.

Относно периода, за който се претендира електроенергията поддържа същият да е нормативно определен в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.

В допълнителния отговор ответникът поддържа първоначално направените оспорвания и възражения срещу предявените искове, както и че представените фактури за извършени плащания към наемодателя му са първични счетоводни документи и доказват извършените плащания на потребена електрическа енергия.

Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК да извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение /т.к. същото се обжалав изцяло/, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната форма.

Същото е и допустимо, като постановено по редовно предявен положителен установителен иск - депозиран в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от заявителя по заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и има за предмет вземането, предмет и на издадената заповед за изпълнение, след редовно подадено от длъжника - ответник в исковото производство възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК /данните от приложеното ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на РС София/.

Искът е предявен при наличието на правен интерес у ищеца-заявител от установяване съществуването на процесното парично задължение за предаване на парична сума, предвид постъпилото своевременно възражение от длъжника по заповедта, с което е оспорил дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Според решаващият въззивен състав първоинстанционното решение е и правилно, като за да достигне до този си краен извод съобрази следното от фактическа и правна страна.

Страните не са спорили и се установява от приобщените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че въззиваемото дружество притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия, в която се намира и процесният електроснабден имот. При осъществяване на търговската му дейност за процесния период от време са приложими Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на “ЧЕЗ Разпределение България” АД, чийто правоприемник е „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД.