Решение № 237 от 17.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 172/2023
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 17.04.2024
- В сила
- 17.04.2024
- Състав
- Мина Топузова, Валя Рушанова, Спас Иванчев
Цитирани разпоредби
- чл. 248а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мина Топузова
Членове:
Спас Иванчев
Валя Рушанова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора К. П. С. като разгледа докладваното от Мина Топузова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200172 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на защитниците на подсъдимия М. Д. Д. и подсъдимия Д. Н. Д. срещу присъда № 16 от 19.12.2022г., постановена по внохд № 259/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
В жалбите се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнения към тях се развиват подробни съображения в тяхна подкрепа. Отправят се искания за отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната част и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. Д. поддържа доводите, изтъкнати в касационната жалба. Поставя акцент оплакването за неправилна аналитична дейност на решаващия съд, довела до неправилни изводи за обективна и субективна съставомерност на деянието, за което е бил признат за виновен и осъден подсъдимият. Моли за уважаване на касационната жалба.
Защитникът на подсъдимия Д. Д. моли за уважаване на касационната жалба по всички изтъкнати в нея съображения.
Гражданският ищец – Европейски земеделски фонд за развитие на 1 селските райони (ЕЗФРСР), представляван от Държавен фонд „Земеделие“ за Република България, не изпраща процесуален представител. В приета по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК писмена защита се застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2014 година.
Прокурорът застъпва становище за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:
С присъда № 260004 от 16.02.2022г., постановена по нохд № 2009/20г., Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия Д. Н. Д. за виновен в това, че през периода от 16.06.2015 г. до 23.06.2015 г., в с. Калояново, обл. Пловдив и в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на земеделски производител, сам и при условията на посредствено извършителство, чрез Н.Н. Д., действащ като пълномощник, е представил неверни сведения пред Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", гр. Пловдив, чрез Общинска служба "Земеделие", с. Калояново, обл. Пловдив и чрез Общинска служба "Земеделие", гр. Пловдив, в нарушение на задължението да се предоставят такива сведения, като в Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН 16.22.0615/54714 от 16.06.2015 г., което подал лично и в Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН 16.22.0615/54714 от 23.06.2015 г., подадено от пълномощника му Н. Д., като в приложенията към заявленията - таблици на използваните парцели за 2015 г. и карти на блок на земеделското стопанство, е посочил като обработваеми в тяхната цялост, без реално да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2015 година от заявителя 21 бр. парцели в землището на с. Песнопой, общ.
Калояново, с обща площ 11, 28 ха, за да получи чрез Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, а именно от Европейския фонд за гарантиране на земеделието по Схема за единно плащане на площ(СЕПП), Схема за преразпределително плащане(СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13. 2 "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" (НР2), като в резултат на деянията е получил чрез Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, а именно от Европейския фонд за гарантиране на земеделието средства в общ размер на 25619, 82 лева, поради което и на основание чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК вр. с чл. 54 от НК е осъден на 2 (две) години и 3(три) месеца лишаване от свобода.
2
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 (три) години и 6 (шест ) месеца, считано от влизането на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият М. Д. Д. е признат за невиновен в това, че на 16.06.2015 г., в с. Калояново и в гр. Пловдив, в качеството си на земеделски производител, при условията на посредствено извършителство, чрез Д. Н. Д., действащ като пълномощник, е представил неверни сведения пред Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Пловдив, чрез Общинска служба "Земеделие", с. Калояново, обл. Пловдив и чрез Общинска служба "Земеделие", гр. Пловдив, в нарушение на задължението да се предоставят такива сведения, като в Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН 1608071557997 от 16.06.2015 г., подадено от пълномощника му Д.
Д., в приложенията към заявленията-таблици на използваните парцели за 2015 г. и карти на блок на земеделското стопанство, е посочил като обработваеми без реално да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2015 година от заявителя - 5 бр. парцели в землището на с. Песнопой, общ.
Калояново, обл. Пловдив, с обща площ 7, 36 ха, за да получи чрез Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, а именно от Европейския фонд за гарантиране на земеделието по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13. 2 "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" (НР2), като в резултат на това да е получил средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) на 03.08.2017 г. сума в размер общо от 643, 66 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. Н. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец Европейския фонд за гарантиране на земеделието, представляван за Република България от ДФ "Земеделие" – сумата от 23571. 30 лв. (двадесет и три хиляди петстотин седемдесет и един лева и 30ст.) и на гражданския ищец Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, представляван за Република България от ДФ "Земеделие" – сумата от 2048, 52 лв. (две хиляди и четиридесет и осем лева и 52 ст.), или общо сумата от 25619, 82 лв. (двадесет и пет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и 82ст.), представляваща причинени им от престъплението по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 23.06.2015г. до окончателното й изплащане.
3
Като неоснователен е отхвърлен предявения срещу подсъдимия М. Д. Д. граждански иск за сумата от 643, 66 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и 66 ст. ), претендирана като причинени от престъпление по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, имуществени вреди.
На подсъдимия Д. Д. са възложени направените разноски по делото.
По протест и по жалба на подсъдимия Д. Д. е образувано внохд № 259/22г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, приключило с атакуваната понастоящем пред ВКС въззивна присъда.
С въззивния съдебен акт, апелативният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 336, ал.1, т. 2 и чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, като частично отменил първоинстанционната присъда относно обвиненията на двамата подсъдими и изменил присъдата в частта относно наложеното на подсъдимия Д. Д. наказание, както следва:
- признал подсъдимия М. Д. за виновен в това, че на 16.06.2015 г. в с.
Калояново, обл. Пловдив и в гр. Пловдив, в качеството си на земеделски производител, при условията на посредствено извършителство - чрез упълномощения от него Д. Н. Д. е представил неверни сведения чрез Общинска служба „Земеделие“, с. Калояново и чрез Общинска служба „Земеделие“ гр. Пловдив пред Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие" гр. Пловдив, в нарушение на задължението да се предоставят коректни сведения, като в приложените таблици на използваните парцели и карти на БЗС към Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН 1608071557997 от 16.06.2015г., подадено от пълномощника му, е посочил като обработвани през стопанската 2015г. 5(пет) бр. парцела в землището на с. Песнопой, общ. Калояново, обл. Пловдив, с обща площ 7,36 ха., без да са били обработвани, за да получи (чрез Разплащателна агенция на Държавен фонд „Земеделие“) средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, като в резултат на деянието е получил, на 03.08.2017г., 643.66 лева по Схема Зелени директни плащания, поради което на основание чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 3 (три) месеца лишаване от свобода.
- на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия М. Д. наказание лишаване от свобода за срок от 3(три) години, считано от влизането на присъдата в сила.
- на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият М. Д. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.
- отменил присъдата в частта, с която подсъдимия Д. Д. е признат за виновен по обвинението да е представил неверни сведения относно ползването на заявените пред ДФЗ за подпомагане през стопанската 2015г. парцели, поради което и на основание чл. 304 НПК го признал за невинен и го оправдал по обвинението за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. на министъра на земеделието и горите.
- изменил присъдата относно основанието, срока на наказанието на 4 подсъдимия Д. Д. и изпитателния срок, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК намалил определеното му наказание лишаване от свобода от две години и три месеца на 6 (шест) месеца, а определеният на основание чл. 66 НК изпитателен срок - от три години и шест месеца на 3 (три) години.
- изменил присъдата относно разноските, които подсъдимия Д. Д. е бил осъден да заплати, като намалил размера им, както следва - дължимия по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив на 322.69 лева, а дължимия по сметка на ВСС - на 50 лева.
- осъдил подсъдимия Д. Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВСС, направените по въззивното дело разноски в размер на 288.50 лева.
- потвърдил присъдата в останалата част.
Касационните жалби на двамата подсъдими съдържат оплаквания, подкрепени с идентични съображения, което позволява общото им обсъждане.
По същество са неоснователни.
В допълненията към тях се изтъкват пространни съображения в подкрепа на тезата за това, че при превратен и избирателен аналитичен подход по отношение на доказателствената съвкупност, съдът неправилно е приел от фактическа страна, че за подпомагане са заявени площи в агротехническо състояние, което не отговаря на изискванията за подпомагане със средства от съответните фондове, т.е. че е основал изводите си относно обективната съставомерност на деянието на основата на предположения. Фактическо основание в подкрепа на направеното възражение е твърдението, че от състоянието на площите, установено от екипа на ДФЗ към месец май 2016 година, не може да се установи тяхната обработваемост към 2015г., когато са подадени заявленията за подпомагане, предвид начина и сроковете за възстановяване и растеж на насажденията.
Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9aae319b-151e-4344-881a-0c24baf97bef