Решение № 14077 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14077 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20261110100537 по описа за 2026 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД е предявил срещу ответника Столична община осъдителни искове с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати 313,90 евро, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, полица № 0307Х0002758, по преписка по щета № 10121030100189, за застрахователно събитие, настъпило на 12.01.2021 г., около 20,00 часа в ****, при което л.а. марка „Мерцедес“, рег. № ***, преминал през несигнализирано препятствие - необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно по вследствие на което били увредени предна и задна десни гуми и джанти, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба – 09.01.2026 г. до изплащане на вземането, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 122,39 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 08.01.2023 г. до 08.01.2026 г.

Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 12.01.2021 г. ПТП е изплатил по застраховка „Каско”, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 313,90 евро с платежни нареждания на 09.02.2021 г., както е сторил и ликвидационни разноски. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Твърди, че до ответника е изпратена покана, но до момента претенцията не била възстановена. Прави искане съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски. Не представя списък по чл.

80 ГПК.

1

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва плащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който управлявал МПС несъобразена за конкретните пътни условия скорост. Сочи, че размерът на обезщетението е силно завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск. В открито съдебно заседание не оспорва факта на изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение в търсения размер. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ответника „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 175396059, оспорва иска по основание и размер. Не претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е да установи наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на 2 длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Oт събраните по делото доказателства, а именно представената полица за застраховка „КАСКО“, както и приложимите към нея общи условия, тълкувани във връзка с доказателствата за плащане по щетата от страна на ответника, се установява, че между ищеца, като застраховател, и третото за спора лице, собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML“ с рег. № ***, е бил сключен договор за имуществено застраховане, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на автомобила за периода на действие на договора. Възражението на ответника, че застраховката не е действително сключена, защото полицата не е подписана, съдът счита за неоснователно. Липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД като основание за нищожност на застрахователен договор не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователия договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, установено с чл. 344, ал. 1 от КЗ, може и да обективира липса на съгласие за сключването му, но с оглед характера на този договор като абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ, според която „за застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго“, следва да се приеме, че в случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 от ТЗ (в този смисъл мотивите към т. 2.а. от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело №1/2018 г. на ОСТК на ВКС). Нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, поради което възражението на третото за договора лице е неоснователно.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 27.03.2026 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, както и при приемане на окончателния доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер общо на 603,94 лева (л. 85 и 86), както и че е изпратил покана до ответника, получена на 09.03.2021 г.

От изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. В. Д., приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол за ПТП № 1789499 от 12.01.2021 г., съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, който като официален свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила относно констатациите извършени от органите, които са го съставили, уведомлението за щета и показанията на разпитания свидетел Ч. Е. Д., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се 3 установява следният механизъм на ПТП: на 12.01.2021 г., около 20,00 часа в ****, при ясно време с добра видимост, при управление със съобразена скорост, водачът на л.а. „Мерцедес“ рег. № ***, преминал през несигнализирано препятствие - необезопасена неравност на пътното платно за движение - дупка със ширина 36-37 см., дължина 43 см. и дълбочина 45 см., вследствие на което били увредени двете десни гуми на автомобила.

С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл.

19 от Закона за пътищата. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.1 от ЗП на Столична община е възложено задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ППЗП, ответникът следва да осъществява поддръжката на общинските пътища като извършва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, което задължение ответникът не е изпълнил.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с несъобразена скорост, освен това, както се установява от показанията на разпитания свидетел, своевременна реакция на водача за аварийно спиране не е била възможна, тъй като неравността на пътното платно не е била сигнализирана и е изглеждала като „локва“.

Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията на разпитания свидетел – водач на автомобила, увредени вследствие на ПТП са двете десни гуми, която вреда е в причинна връзка с механизма на ПТП.

Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „Мерцедес“ до ищеца е 4 образувана преписка по щета, изготвен е опис на щетите и стойността им е платена по сметка на застрахованото лице с платежно нареждане, което обстоятелство не е спорно между страните.