Определение № 443 от 18.06.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Габрово, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500235 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба срещу Определение № 260007/25.03.2024г. по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС, подадена от „Колект БГ” АД. Прави се искане за отмяна на определението, с което е оставена без уважение като процесуално недопустима молбата на жалбоподателя, подадена чрез пълномощника му „ЕОС Матрикс” ЕООД, за отмяна по реда на чл. 253 от ГПК на определение № 260000/18.01.2024г. по същото дело, с което са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като съдът не зачел факта, че вземането по издадената по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС Заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, е цедирано и „Юробанк България” АД не е настоящия кредитор по него. Това било посочено в депозираната молба по чл. 253 от ГПК, като било уточнено, че процесното вземане предмет на ч. гр. д. № 164/2014г. на ГРС е прехвърлено по силата на договор за цесия сключен между „Юробанк България” АД и „Колект БГ” АД, което от своя страна е прехвърлило вземането с договор за цесия сключен между „Колект БГ” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД. Според жалбоподателя, ако съдът е приел, че към молбата не са приложени доказателства за твърдените цесии е следвало да бъдат дадени указания в тази насока. По изложените съображения се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да разреши въпроса по същество. Към въззивната жалба са приложени копия от договор за цесия сключен на 27.03.2020г. между „Юробанк България” АД и „Колект БГ” АД и приложение към него, съдържащо опис на прехвърлените вземания, както и договор за цесия от 11.12.2020г. сключен между „Колект БГ” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно с Приложение № 1, съдържащо опис на прехвърлените вземания.

1

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 167/2014г. на РС Габрово, производството по делото е образувано въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК, депозирано от „Юробанк България” АД. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 450/31.01.2014г. в полза на „Юробанк България” АД срещу солидарните длъжници Д. Н. К. и Д. М. К..

След издаване на заповедта, по делото е постъпило писмо изх. № 30/03.01.2024г. на ЧСИ В.Ц. с рег. № 732 на НК с район на действие Габровски ОС, с което на осн. чл. 418 ал.5 от ГПК е изпратено копие от съобщението по изп. дело № 20237320400468 по описа на съдебния изпълнител, с което е връчена заповедта по чл. 417 от ГПК.

С Определение № 260000/18.01.2024г. по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС, заповедният съд след като е констатирал, че заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника Д. М. К. по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си по заповедта. Препис от определението е връчен на заявителя„Юробанк България” АД на 29.01.2024г.

С молба вх. № 260042/18.02.2024г. подадена от жалбоподателя в настоящото производство „Колект БГ” АД чрез пълномощника му „ЕОС Матрикс” ЕООД е отправено искане до съда за отмяна на Определение № 260000/18.01.2024г. по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС по реда на чл. 253 от ГПК. Изложени са твърдения, че „Колект БГ” АД се легитимира като носител на правото на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 450/31.01.2014г. по силата на договори за цесия сключени межди „Юробанк България” АД и „Колект БГ” АД и между „Колект БГ” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД.

Изложени са твърдения, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 450/31.01.2014г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС е било образувано изп. дело №00209/2014г. на ЧСИ В.Ц. с рег. № 732 на НК, по което е било извършено връчване на заповедта по чл. 417 от ГПК на длъжника Д. М. К. по реда на чл. 44 ал.1 от ГПК – чрез съпруга й Д. Н. К.. Връчването е станало на 30.06.2014г., като в законния срок не е депозирано възражение и заповедта е влязла в сила.

След прекратяването на изп. дело №00209/2014г. е образувано ново изпълнително дело № 20237320400468 по описа на ЧСИ В. Ц., по което е извършено повторно връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 450/31.01.2014г., оформено по чл. 47 ал.5 от ГПК, което обаче не обуславя допустимост на иска по чл. 422 от ГПК.

С обжалваното Определение № 260007/25.03.2024г. по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС, съдът е приел, че към датата на депозиране на молбата по чл. 253 от ГПК, „Колект БГ” АД не е страна в производството по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС, поради което молбата му е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без уважение.

2

Въззивният съд като извърши проверка на обжалваното определение, намира последното за обосновано и законосъобразно. От представените към частната въззивна жалба копия от договор за цесия сключен на 27.03.2020г. между „Юробанк България” АД и „Колект БГ” АД ведно с приложение № 1, съдържащо опис на прехвърлените вземания и договор за цесия от 11.12.2020г. сключен между „Колект БГ” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно с Приложение № 1, съдържащо опис на прехвърлените вземания се установява, че към датата на подаване на молбата по чл. 253 от ГПК по силата на частно правоприемство, възникнало от сключените договори за цесия носител на правото на вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 450/31.01.2014г. е „ЕОС Матрикс” ЕООД, който го е придобил в качеството на цесионер по договор за цесия от 11.12.2020г. сключен между „Колект БГ” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД. Това е пречка за конституирането на „Колект БГ” АД в заповедното производство като правоприемник на заявителя „Юробанк България” АД.

При тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел, че молбата на „Колект БГ” АД е недопустима, тъй като дружеството не е носител на материалното право на вземане по издадената заповед по чл. 417 от ГПК към момента на подаване на молбата.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното Определение № 260007/25.03.2024г. по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260007/25.03.2024г. по ч. гр. д. № 167/2014г. на ГРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3