Решение № 170 от 13.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110202358 по описа за 2025 година Производството е по образувано е по жалба на А. Г. Г. против Наказателно постановление № 24-0460-001280/20.08.2024 г. на ВПД Началник група в ОД на МВР-В., 05 РУП З. п., упълномощен със заповед, с което на жалбоподателя А. Г. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП .

В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които го опорочават. Оспорва се възприетата от АНО фактическа обстановка и се моли за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира се единствено писмено становище, в което жалбата се счита за 1 неоснователна, моли се същата да бъде оставена без последствия, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.06.2024 г. жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил "Ауди" с рег. № **, като на светофарната уредба по ул.Ц. Б. III в гр.В. по посока MFIFUD бул.“О. П. П.“, блъснал движещият се пред него с лек автомобил Ауди А6 с рег.№ СА**. При настъпилото ПТП имало материални щети.

След настъпилия удар водачите на двата автомобила спрели и излезли от колите. Застанали до тях и провели разговор. Свид.Т. уведомил възз.Г., че ще уведоми полицията, чрез спешен тел.112 за възникналото произшествие, въззивника изразил несъгласие с това и се качил в автомобила си и потеглил.

Свид.Ташев подал сигнал на тел.112 за възникналото ПТП. На место пристигнали полицейски служители, който обслужили произшествието.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Д. св. Т., които бяха достатъчно категорични досежно установената по делото фактическа обстановка.

Всички гласни доказателства бяха категорични относно основните релевантни факти, които се различават по съществен начин от възприетата от АНО в издаденото НП фактическа обстановка, че водачът на л. а"Ауди А3" с рег. №**, не само, че е спрял за да установи последиците от ПТП, но огледал щетите но поради факта, че свид.Ташев уведомил органите на полицията напуснал местопроизшествието.

От показанията на разпитаните преки свидетели на произшествието, както и от както и от изслушания в съдебно заседание запис от тел.112 се установява, че и двамата участници са установили съприкосновението между автомобилите, провели са разговор, огледали са щетите, но въз.Г. е напуснал произшествието, тъй като бил подаден сигнал до полицията. Наред с това и за пълнота следва да се посочи, че действително жалбоподателят е извършил 2 сериозно нарушение на правилата за движение по пътищата, но спрямо него полицейските служители са избрали да не вземат никакво отношение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи.

Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.

Досежно възраженията в жалбата, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с неправилното и непълното отразяване на действителната фактическа обстановка, свързана с нарушението съдът възприе изцяло същите.

В унисон с твърдяното от жалбоподателя, съдът намира, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с описанието на допуснатото нарушение, което на практика е довело до съществено ограничаване на правото на жалбоподателя да разбере в извършването на какви конкретни действия е бил обвинен.

На първо място, досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП , разпоредбата на закона е категорична, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Това го е сторил възз.Г., но е допуснал други нарушения на нормите на чл. 123 ал.1 от ЗДвП, но те не са възведени като обвинения от АНО. Налице е несъответствие между действително извършеното нарушение и посочената от наказващия орган за нарушената разпоредба. Горното несъответствие в наказателното постановление, изразяващо се в не посочване на точната правна норма, която е виновно нарушена от жалбоподателя, 3 каквото е изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, прави същото незаконосъобразно. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде отстранено в съдебното производство, тъй като това би довело до подмяна волята на административно-наказващият орган. От друга страна това би ограничило правото на защита на жалбоподателя, поради което само на това основание съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част като незаконосъобразно, въпреки, че бе установено в хода на производството въз основа на събраните по делото доказателствапоказанията на свидетелите, че е налице нарушение, изразяващо се в напускане на местопроизшествието.

Предвид посоченото, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, доколкото по делото не се установи описаната от АНО фактическа обстановка - жалбоподателят да не е спирал и да не е установявал последиците от ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК , "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на въззивника, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв./ 255.65евро/.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№

24-0460001280/20.08.2024 г. на ВРП Началник група в ОД МВР В.

, РУ05 З. п., с което на А. Г. Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на А. Г. Г., с ЕГН ********** 4 сумата в размер на 500 лв./ 255.65евро/, представляваща направени в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. В. на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5