Решение № 10 от 06.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. гр. Добрич, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. Каменски

Членове:

Калиптен Ибр. Алид

Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора М. Ат. Л. като разгледа докладваното от А. М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243200600455 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, по жалба на защитника на подсъдимата Д. М. Д. срещу присъда №35/18.09.2024г. по н.о.х.д.№303/2024г. на РС-гр.Добрич. С атакувания съдебен акт жалбоподателката е призната за виновна в това, че на 04.09.2016г. в град М., Федерална Република Германия, пред немски полицейски служител съзнателно се ползвала от неистински официален документ–свидетелство за управление на моторно превозно средство №*********, привидно издадено от ОД на МВР-гр.Добрич на нейно име, като от дееца за самото съставяне на неистинския документ не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, във в-ка с чл.308, ал.2 и ал. 1, във в-ка с чл.54, ал.1 от НК на подсъдимата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години.

С депозираната жалба и в пренията в съдебно заседание се 1 навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, както и за явна несправедливост на санкцията.

Претендира се за признаване на подсъдимата за невиновна и за оправдаването и по повдигнатото обвинение, алтернативно-за преквалифициране на извършеното по чл.308, ал.4, т.2 от НК-като маловажен случай, прилагане на института по чл.78а от НК и този на давността по чл.80 от НК.

Въззивното производство е второ по ред, след като с решение №28/14.03.2024г. по в.н.о.х.д.№14/2024г., на основание чл.335, ал.2, във в-ка с чл.348, ал.3 от НПК, ОС-гр.Добрич е отменил присъда №36/09.10.2023г. по н.о.х.д.№1160/2022г. на РС-гр.Добрич и е върнал производството за ново разглеждане от друг състав-от стадия на разпоредителното заседание, след което е образувано ревизираното н.о.х.д.№303/2024г. на РС-гр.Добрич. След като обсъди и прецени становищата и доводите на страните, в рамките на правомощията по чл.314 от НПК, настоящият състав извърши пълна проверка на преюдициалните актове и действия. При постановяване на атакуваното решение, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

През 2016г. Д. Д. се установила във Федерална Република Германия. Подсъдимата не притежавала правоспособност за управление на МПС, но въпреки това на 04.09.2016г. в град М. поела управлението на лек автомобил „БМВ“ с ДК№********, като губейки контрол предизвикала ПТП, при което пострадал друг гражданин.

Пред пристигналите на местопроизшествието полицейски служители Д. представила СУМПС №*********, привидно издадено от ОД на МВР-гр.Добрич на нейно име. В хода на разследването било установено, че подсъдимата е управлявала превозното средство с 1,14 промила алкохол в кръвта. На 28.10.2016г. съдът в М. издал наказателно постановление, с което на Д. били наложени глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като 2 било постановено и изземването на свидетелството за управление, представено пред полицейския служител. Впоследствие документът бил изпратено по компетентност на МВР в Република България. След извършена справка в информационните масиви на АИС-БДС било установено, че подсъдимата не е правоспособен водач и няма издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство.

При допълнителна проверка се оказало, че СУМПС с №********* действително е издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Х. но на лицето Б.Д.К. от с.Г.и, общ.С. обл.Х.. Според заключението по изготвената техническа експертиза, инкриминираният документ е неистински. За изработване му е била използвана оригинална бланка, в която било заличена предишно съществуващата информация и върху пластиката било залепено фолио с данни на лицето Д. М. Д. с ЕГН:**********. Оригиналната бланка е била от СУМПС №********* издадено на Б.Д.Б. от гр.С..

Така установената от първостепенния съд фактическа обстановка се кредитира изцяло от настоящия състав. Съществени в казуса са заключението по изготвената техническа експертиза, писмо от ГДНП до ОД на МВР-гр.Добрич, материалите по преписка с вх. № 328600217/04.01.2017г., предоставени от Kraftfahrt-Bundesamt (КВА). С оглед описаната от експерта техника за създаване на процесния документ е очевидно, че е невъзможно това да е станало без знанието и съдействието на Д., която и е държала фалшифицираната пластика.

Фактът, че

СУМПС №********* е било приобщено като доказателство по административнонаказателна преписка с реф.

№5Cs242Js30738 на Съд-М., а впоследствие е разпоредено отнемане и изпращане на националните власти, недвусмислено указва, че документът е предаден на немските полицейски служители от самата подсъдима и то с ясното съзнание, че същият е неистински. Нито при образуване на административнонаказателното производство, нито при провеждането и решаването му, нито при привеждането в изпълнение 3 на наложените от немските власти наказания и мярка, Д. е предприела каквито и да било действия, за да уведоми компетентните власти, че представеният документ е неистински, т.е. че не притежава правоспособността, която същият е следвало да докаже. Именно поради това е безпредметно и оспореното от страна на защитата „ползване“ на неистински официален документ-представянето му пред надлежен орган на властта, за да се удостовери притежаването на право, което не е било признато по надлежния ред.

Въз основа на горните правилно установени факти законосъобразно и обосновано районният съд е квалифицирал извършеното като престъпление по чл.316, във в-ка с чл.308, ал.2 и ал.1 от НК. Досежно отсъствието на предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен настоящият състав изцяло се солидаризира с мотивите на първостепенния съд. Действително подсъдимата е с чисто съдебно минало и няма данни за предходни или последващи противообществени прояви. От друга страна ползването пред надлежните немски власти на неистинското СУМПС №********* е извършено след като в пияно състояние Д. е предизвикала сериозно транспортно произшествие с телесно увреждане на друг гражданин и с нанасяне на материални щети, а чрез представянето на въпросния документ очевидно са понесени и значително по-ниски по размер санкции. Именно поради това няма основания да се приеме, че извършеното съдържа по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи.

По отношение на наложеното наказание-при индивидуализиране на санкцията първостепенният състав се е позовал на чистото съдебно минало на лицето, на факта, че се касае за изолирана проява, както и на неоправданата продължителност на наказателното преследване по ДП, не по вина на подсъдимата. Касае се за смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче нито поотделно, нито в съвкупност могат да бъдат определени като многобройни и/или изключителни, а поради 4 това-годни да оправдаят прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК със замяна на лишаването от свобода с пробация. В подкрепа на тези съображения безусловно следва да се отчетат описаните по-горе обстоятелства, при които е осъществено деяниетопри предизвикано в пияно състояние сериозно транспортно произшествие с телесно увреждане на трето лице и нанасяне на материални щети. В този аспект обосновано районният съд е определил следващото се наказание в рамките на законоустановения минимум-лишаване от свобода за срок от три месеца, спазвайки и забраната за „reformatio in pejus”.

При наличието на формалноправните предпоставки по чл.66 от НК, отчитайки възрастта, наличието на постоянно занятие и изтеклия от извършване на деянието период, както и целите по чл.36 от НК, правилно изпълнението на санкцията е отложено в рамките на минималния изпитателен срок от три години.

По отношение деловодните разноски и веществените доказателства по делото-с оглед осъждането на жалбоподателката, в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, районният съд законосъобразно е възложил в тежест на същата направените в хода на процеса разноски, като съобразно чл.112, ал.4 от НПК се е разпоредил и с иззетото неустинско СУМПС.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав прие процесната жалба за неоснователна. Поднадзорният акт е законосъобразен, обоснован и правилен, като не са налице други основания за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

РЕШИ:

Потвърждава изцяло присъда №35/18.09.2024г. по н.о.х.д.

№303/2024г. на РС-гр.Добрич.

Решението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6