Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 14.10.2024, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Гражданско дело 33/2024
Вид
Решение № 128
Подписан
14.10.2024
В сила
13.03.2025
Състав
ГАЛИН ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Балчик, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20243210100033 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес в ***,чрез адвокат Д. Г. от АК-Л.,със служебен адрес в ***,срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в *** Исковата молба е получена с Рег.№303 от 17.01.2024год.

При служебната несъответствия в нея. проверка на подадената искова молба съдът констатира

С Разпореждане№134 от 31.01.2024година,съдът е оставил без движение исковата молба както е дал указания на ищцовата страна как да изправи нередовностите по нея.Препис от това разпореждане е връчен на ищеца на 09.02.2024година.В изпълнение на указанията на съда,ищецът подава уточняваща молба с Рег.№851 от 16.02.2024година, към която прилага и писмено доказателство за заплатена държавна такса.В предвид подадената уточняваща молба,съдът приема,че ищецът е изправил посочените нередовности.

В исковата си молба,ищецът твърди,че :

На *** г. между ищеца И. К. И., ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател" от една страна и ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ***, в качеството му на „Кредитодател" от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит №*** (наричан по-долу „Договор за заем").

По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 200.00 лв. (двеста лева), при условия: лихвен процент - 40.52%, годишен процент на разходите (ГПР)- 49.00% срок на погасяване - 1 месец,

1 обща сума за връщане -

206.66 лв. (двеста и шест лева и шестдесет и шест стотинки).

Съгласно т. 5.1 .-5.3. от Договора за заем довереникът ми е следвало в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да:

1. Осигури банкова гаранция в размер сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.

2. Осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. Поръчителите трябва да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1,500.00 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитора; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към другите кредитни или финансови институции, или ако имат кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Дни просрочие 0-30“.

Въпреки това Кредиторът не е длъжен и може да откаже да приеме предложените от Кредитополучателя поръчители, макар и те да отговарят на всички поставени изисквания.

В т. 5.6. от Договора за заем е описано, че в случай на неосигуряване на обезпечение съгласно сроковете и условията на т. 5.1 .-5.5. от Договора и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение №1 към Договора за кредит и погасителния план.

Неустойката се начислява и заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

В случая общият размер на неустойката е 55.40 лв. (петдесет и пет лева и четиридесет стотинки), или общо заемополучателят е следвало да върне не сумата от 206.66 лв., описана в Договора за заем, а сума в размер на 262.06 лв.

Към момента на предяваване на настоящия иск ищецът И. е погасил предсрочно кредита няколко дни преди падежа като е платил сума в размер на 253.51лв. (двеста петдесет и три лева и петдесет и една стотинки), за което представяме платежно нареждание.

1. Нищожност на обезпечителната клауза.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдържанието на Договора за заем, приложенията към него и Общите условия,ищецът счита,че клаузата уреждаща 2 начисляването на неустойка при неосигуряване на обезпечение след сключването на договора е нищожна поради следното:

Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е било изначало определено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Заемодателят си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в еднодневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за Заемодателя икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.

Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавка към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Без отговор остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите, които би понесъл кредиторът,според ищеца. Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност.

Нещо повече, от неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по- голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на Заемополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва. Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция.

На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на 3 дълга. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и реално изпълнение е невъзможно в предвидения еднодневен срок от подписване на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На отделно основание,твърди ищецът в исковата си молба,че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал.1 от ЗЗП.

Отделно от това, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 1 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият.

Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е 4 доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договора, приложенията към него и общите условия,ищецът счита, че може да се направи обоснован извод, че договорите са типови и изготвени при предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в договорите в срок върху които потребителят не е могъл да влияе.

Счита, че посочената клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатата сума. /така и Решение №550 от 17.10.2023 г. по в. гр. д.

№692/2023 г. но Окръжен съд - Блогоевграл/

2. Недействителност на договора за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Считам, че процесният договор за кредит и приложението към него формално отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК - „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.