Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 14.03.2025, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 411/2024
Вид
Решение № 40
Подписан
14.03.2025
В сила
08.04.2025
Състав
Димитър Иванов Стратиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр.Мадан, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100411 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „********” ООД против „********” ООД, с която са предявени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: - 2157.40 лв., дължима съгласно издадената фактура №****** от ***** г.; - 2732.60 лева, дължима съгласно издадената фактура №********** от ********г.; - 1524.80 лева, дължима съгласно издадената фактура №******* от ******* г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че през 2020 г. търговско дружество „*******” ООД е имало търговски взаимоотношения с ответното дружество „****** ООД, изразяващи се в това, че ищцовото дружество е продавало на „дружеството – ответник отпадъчна хартия.

Сочи се, че за продажбите са издавани фактури от „*******” ООД, като три фактури са останали неплатени - фактура № ***** от *****г. на стойност 2157.40 лв., фактура № ********** от ******. на стойност 2732.60 лева и фактура № ****** от *******г. на стойност 1524.80 лева.

Твърди се, че до настоящия момент ответното дружество не е платило на ищеца сумите: 12157.40 лв., дължима съгласно издадената фактура № ***** от ******г.; 2732.60 лева, дължима съгласно издадената фактура № ********** от ******г. и 1524.80 лева, дължима съгласно издадената фактура № ****** от ********г.

В молбата се твърди също, че с Определение № *** от ****г., издадено по ч.гр.дело № ***/****г., Районен съд М. е допуснал обезпечение на бъдещите искове на „******” ООД против „******* ООД чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху банковите сметки на „******” ООД до 1 размера на цената на бъдещите искове: 6414.80 лева, но въпреки наложените от ЧСИ С. Д. запори върху банковите сметки на ответното дружество до настоящия момент не е получено плащане. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Ответната страна "********" ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. М., обл. С., представлявано от управителя Ж. И. С., в срока по чл.

131 ГПК, не депозира отговор и не взема становище по предявената искова претенция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на валидни облигационни отношения по силата на посочените от него договори за продажба на отпадъчна хартия, извършването на доставката на отпадъчната хартия в конкретно посочените количества /изправността си по договорите/, приемането на доставената отпадъчна хартия от ********" ООД, размера на претенцията и падежа на задължението. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да установи, че е погасил задължението.

По делото липсват годни писмени доказателства, които да установяват сключването на твърдените в исковата молба договори за продажба на дървесина. Това е така, доколкото представените документи, са частни документи, изхождащи единствено от ищеца.

Документ – хронологичен опис – частичен, за перио****** ООД (3-313) Издадени фактури за продажба от ****** г. до*******г. за клиент ******* ЕООД /л. 12/ са частни документи, изходящ от ищеца, носещи единствено подпис на негов представител и не обвързват ответника с посочените в него цифри и основания.

Представените по делото фактури - фактура № ***** от *******г. на стойност 2157.40 лв., фактура № ********** от *******. на стойност 2732.60 лева и фактура № ******* от *******г. на стойност 1524.80 лева, не са подписани от представител на ответника, поради което не може да се приеме, че го обвързват и установяват наличие на договорни правоотношения по три броя договори за продажба на отпадъчна хартия със съдържание, посочено във фактурите.

По делото не се установи, че тези фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното - дружество, за да се приеме, че то се е съгласило и признава посочените в тях обстоятелства, описващи елементи на договор за продажба на отпадъчна хартия в посоченото количество и на посочената цена.

Сключването на процесните договори и доставка на твърдяното количество отпадъчна хартия от ищеца на ответника в отделните фактури не 2 се установява с други доказателства. По делото беше допусната по искане на ищеца съдебно – счетоводна експертиза, но поради непредставяне на определения от ищеца депозит за изготвянето й съда отмени определението с което същата бе допусната.

С оглед всичко изложено по делото, съдът счита, че ищецът не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между страните са възникнали облигационни отношения по три на брой договори за продажба на отпадъчна хартия със съдържание, посочено в исковата молба, както и изпълнение на задълженията на ищеца по всяко едно от тях за доставка на посочените в исковата молба конкретни дати, конкретното количество дървесина, което ответникът да е приел. Предвид това, съдът счита, че твърденията на ищеца се оказват недоказани, поради което предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид акцесорния характер на претенцията следва да се отхвърли и искането за присъждане на законната лихва върху уважената главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника. Същият не доказа разноски в настоящото производство, поради което такива не му се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*******” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Р., обл. С., ул. „*********, бл. *, ап. *, представлявано от А. Б. Т., против ”******“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с. Б., общ. М., обл. С., обективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите от: - 2157.40 лв., дължима съгласно издадената фактура №******* от ***** г.;

- 2732.60 лева, дължима съгласно издадената фактура № ********** от ******* г.; - 1524.80 лева, дължима съгласно издадената фактура № ********** от ****** г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 3