Решение № 63 от 20.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ямбол, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Д.а при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20242300500339 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. Д. В. с ЕГН **********, чрез адвокат С. Т. от АК–Ямбол, срещу Решение № 356 от 26.06.2024г., постановено по гр.д.№ 1069/2024г. по описа на ЯРC.

С въззивната жалба от В. Д. В., чрез адв. С. Т. от АК–Ямбол се обжалва Решение № 356 от 26.06.2024г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 1069/2024 г, по описа на ЯPC, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.

Д. В., ЕГН - ********** от с.***, общ.***, обл.**, със съдебен адрес в гр.****, ул.****№ **, ет.**, кант.**, чрез адв. М. А.- ЯАК, против „Национална Електрическа Компания" ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Триадица" № 8, представлявана от законен представител: М.И.Г. - изп. Директор, обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 Кодекс на труда /КТ/ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и за възстановяване на заеманата от него допреди уволнение му длъжност „ работник поддържане ХТС- деривация " в поделение :

Язовирен район, Овчарица.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. Д. В., ЕГН -**********, да заплати на „ Национална Електрическа Компания" ЕАД, ЕИК 000649348 сумата от 300.00 лв. - съдебно - деловодни разноски.

Въззивникът счита първоинстанционното решение за

1 незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно тълкуване и приложение от страна на ЯРС на разпоредбите на материалния закон, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Оспорва изцяло обективираните в обжалваното решение изводи на ЯРС за законосъобразност на проведената процедура по прекратяване на договора между страните.

Възразява, че съдът неправилно и в разрез с доказателствата по делото е счел, че волята на въззивника за прекратяване на трудовото правоотношение е изразена ясно и недвусмислено. Сочи, че възприетото от ЯРС било в противоречие с логическите правила и формалната житейска логика, от една страна, и с доказателствата по делото, от друга. Счита, че противно на възприетото от ЯРС, в случая липсвал и валидно изразен отговор от страна на работодателя по отправеното му под натиск и принуда предложение от работника, който да обективира волята му. Намира за неправилни и изводите на ЯРС, че последващото поведение на ищеца, изразяващо се в получаване на заповедта за прекратяване срещу подпис и получаване на трудовите му книжки са индикация за свободно дадено от него съгласие. По направените оплаквания са изложени подробни съображения. Цитирана е съдебна практика. Моли ЯОС да отмени като незаконосъобразно и неправилно обжалваното решение и да уважи предявените искове, ведно със съответните законни последици.

Претендира присъждане на направените и на двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК 000649348, гр.

София, ул. "Триадица" № 8, представлявано от М.И.Г. - изпълнителен директор, депозиран чрез юриск. Н.К. - процесуален представител на НЕК ЕАД. В отговора са изложени аргументи за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Въззиваемата страна счита посочената от жалбоподателя съдебна практика за неотносима към правния спор. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение с произтичащите от това правни последици. Няма доказателствени искания.

В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, въззивникът се явява с адв.С. Т., а въззиваемият се представлява от юриск.Каранешев, редовно упълномощен.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, 2

ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на В. Д. В. от с.***, общ.***, обл.**, против “Национална електрическа компания” ЕАД , с която са предявени обективно съединени искове по чл. 358,чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда /КТ/ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и за възстановяване на заеманата от него допреди уволнение му длъжност „ работник подържане ХТС- деривация “ в поделение : Язовирен район, Овчарица. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като правоотношението му е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ без да е изявявал воля или съгласие за прекратяването му на това основание. При тези твърдения претендира за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди това длъжност.

Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски .

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Ответникът твърди, че уволнението е законосъобразно като оспорва исковете като неоснователни и иска отхвърляне на исковете.

Страните не спорят, а се установява и от представените по делото трудов договор № 139932/06.06.2001г., че ищецът е заемал при ответника длъжността „работник поддържане ХТС- деривация в язовирен район Овчарица- деривация Ханово- Скалица”с място на работа НЕК- ЕАД София, предприятие „Язовири и каскади“, като първоначално е назначен на основание чл.70, ал.1, вр. чл. 68, ал.1, т.2 КТ. С допълнително споразумение към трудов договор ЛС- 00220/ 04.06.2001 г. трудовия договор е изменен, считано от 01.12.2001 г. в безсрочен, за 8 часов работен ден.

В заповед № 37/11.03.2024г., която е връчена на 12.03.2024г. на В.В., е записано: „НЕК ЕАД, представлявана от М.И.Г. – изпълнителен директор, на основание чл.325, т.1 КТ и във връзка с подадено заявление от лицето, прекратявам трудовото правоотношение на В. Д. В., ЕГН ********** от НЕК ЕАД, предприятие ЯЗОВИРИ И КАСКАДИ; професия:работник, поддръжка на ХЕС, ДЕРИВАЦИИ, код по НКПД:93120008. Считано от 13.03.2024г.“ Страните не спорят, че на 28.02.2024 г. В. Д. В. е подал заявление до Управителя на предприятие язовири и каскади, с което моли да бъде освободен от длъжността работник ХЕС деривация, поради навършване на пенсионна възраст.

С изх.№чр-03-131/08.03.2024г. от НЕК-ЕАД са отговорили на В. Д. В., че изискванията съгласно чл.68, ал.1-2 КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. за мъжете били навършени 64г.7м. и осигурителен стаж 39г. 6 м. Към момента на подаване на заявлението не било изпълнено условието за навършена възраст, поради което трудовия му договор не можел да бъде прекратен на това основание. Посочения отговор е връчен на ръка на В. Д. В. на 12.03.2024 г.

3

От страна на ответното дружество е представено заявление, подписано на 12.03.2024 г. от В. Д. В. до изпълнителния Директор на НЕК ЕАД, което представлява предварително подготвен и напечатан текст на заявление от името на В. Д. В. до изпълнителния директор на НЕК ЕАД, съдържащо предложение от името на В. Д. В. за прекратяване на трудов договор с „НЕК“ЕАД по взаимно съгласие на основание чл.325, т.1 КТ, считано от 13.03.2024г. Видно е, че това е предварително подготвено от икономически по-силната страна – работодателя, заявление от името на В. Д. В., който го е подписал на 12.03.2024г. Но, видно от заповед № 37/11.03.2024г., същата е издадена на 11.03.2024г., т.е. преди заявлението, подписано на 12.03.2024г., т.е. заповедта предхожда заявлението. Това е доказателство за поведението на икономически по-силната страна -работодателя, насочено към едностранно прекратяване на трудовия договор, което е видно и от текста й, където е записано :“ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ“. В случая не се установява наличието на две насрещни и съвпадащи волеизявления, насочени към прекратяване по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ изисква всяка от страните по трудовото правоотношение да направи категорично писмено изявление за прекратяването му. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В конкретния случай, такова последващо отношение от страна на работодателя не е изразено. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не изразена воля от негова страна за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

Направеното писмено изявление от работника или служителя за прекратяване на трудовия договор на някое от предвидените в КТ основания за едностранно прекратяване от негова страна, с достигането му до работодателя води до прекратяване на трудовото правоотношение на съответното основание, а не е израз на воля за прекратяване по взаимно съгласие(Определение № 115 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5210/2015 г., III г. о., ГК).В този смисъл въззивният съд намира за неправилни и изводите на ЯРС, че последващото поведение на ищеца, изразяващо се в получаване на заповедта № 37/11.03.2024г. за прекратяване срещу подпис и получаване на трудовите му книжки са индикация за свободно дадено от него съгласие. Това са последващи прекратяването и връчването на заповедта действия, които не следва да се тълкуват като индиции за наличие или липса на съгласие у ищеца.

Те нямат отражение върху волята му, а са израз на конкретно фактическо поведение, последващо прекратяването, независимо дали последното е законосъобразно или не. Тези действия категорично не могат да бъдат 4 разглеждани като доказателства за настъпило съвпадение на насрещните волеизявления за прекратяване на ТПО между страните.

Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение за неправилно и следва да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Поради изложеното съдът приема, че основанието по чл.325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, не е осъществено. Уволнението на ищеца е незаконно и подлежи на отмяна, поради което и искът му по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да се уважи.

Предвид основателността на обуславящия иск за отмяна на уволнението като незаконно, основателен е и обусловеният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност.

С оглед изхода на делото, на въззивника-ищец следва да се присъдят 511.29 евро (1000 лв.) разноски за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита пред ЯРС, както и 306.78 евро (600 лв.) сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

На основание ЧЛ.78, АЛ.6 от ГПК ответникът-въззиваем „Национална Електрическа Компания" ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Триадица" № 8, следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС държавна такса в размер на 25.56 евро(равностойност на 50 лв.) – д.т. по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, д.т.25.56 евро(50 лв.)- държавна такса по иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и д.т.25.56 евро за въззивното разглеждане на делото.

Водим от горното, ЯОС

РЕШИ:

Отменя Решение № 356 от 26.06.2024г., постановено по гр.д.№ 1069/2024г. по описа на ЯРC и вместо него постановява: