Решение № 351 от 15.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Ямбол, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500432 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436, ал.1, вр. с чл.435, ал.1, т.3 ГПК.

Образувано е по жалба на М.С. в качеството й на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол, подадена чрез пълномощник юриск. В. А., против Постановление от 26.09.2023 г. на ДСИ при Районен съд гр. Ямбол, с което е прекратено производството по изп.д. № 2130/2013 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Оплакването на жалбоподателя е, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 433, ал.1, т.8 и чл.230, ал.1 от ГПК. Излага се, че по изпълнителното дело с постановление от 28.06.2021 г. по искане на взискателя е наложен запор на банковите сметки на длъжника в две банки, като към момента наложените запори не са вдигнати. Във връзка с поискано след тази дата ново изпълнително действие от страна на взискателя е било установено, че длъжникът е починал на 02.06.2023 г., при което давностния срок е спрял да тече до конституирането на правоприемниците на длъжника. Взискателят сочи, че в 6- месечния срок по чл. 230, ал.2 от ГПК с молба вх. № 12373 от 19.09.2023 г. е посочил наследниците на починалия длъжник и е поискал от ДСИ да предприеме изпълнителни действия против тях чрез налагане на запори на банковите им сметки и трудовите им възнаграждения. В нарушение на разпоредбата на чл. 230, ал.1 от ГПК ДСИ при ЯРС не е възобновил производството по делото и не е конституирал наследниците на починалия длъжник като длъжници в изпълнителното производство, а вместо това незаконосъобразно е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с мотив, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо починалия длъжник. По изложените в жалбата съображения се настоява за отмяна на обжалваното постановление на ДСИ при ЯРС, с което производството по изпълнително дело № 2130/2013 г. е прекратено, като необосновано и незаконосъобразно.

В 3- дневния срок по чл. 436, ал.3 от ГПК от получаване на жалбата, от конституираните с разпореждане от 04.10.2023 г. като страна в изпълнителното 1 производство В.И.Н. и Р. И. П. на мястото на починалия длъжник И.В.Г., е постъпило писмено възражение от Р. П., в което последната е изразила несъгласие да погаси задължението по изпълнителното дело с доводи, че наследодателят й се е разпоредил с притежаван от него недвижим имот в полза на сестра си, при което тя не получава нищо от наследството му и не е длъжна погасява на задълженията му.

В мотивите по чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изразил становище, че жалбата е неоснователна, тъй като взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години- за времето от 15.05.2019 г. до 04.06.2021г., което е довело до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона.

ЯОС, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на съдебния изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 2130/2013 г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано на 15.07.2013 г. по молба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол, подадена на 11.07.2013 г. и приложен към нея изпълнителен лист от 21.06.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1430/2013 г. по описа на ЯРС, срещу длъжника И.В.Г., който е осъден да заплати на взискателя Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол сумата от 449.56 лв., от които 430.00 лв. за неправомерно разходвана целева помощ за покупка на помощни средства и лихва в размер на 19.56 лв. за периода от 10.12.2012 г. до 21.05.2013 г. и законна лихва от 22.05.2013 г. до изплащане на вземането.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ДСИ извършване на справки в НАП и НОИ относно това работи ли по трудово правоотношение длъжника, получава ли пенсия и при наличие на такива данни направил искане съдебният изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение или получаваната пенсия.

От данните по изп.дело № 2130/2013 г. описа на СИС при ЯРС е видно, че след образуването му са предприети действия, като на длъжника е изпратена покани за доброволно изпълнение, ведно със Заповедта по чл. 417 от ГПК на осн. чл. 428, вр. чл. 418, ал. 5 от ГПК, получена на 24.07.2013 г. Изискана е справка от ТД на НАП за регистрирани трудови договори на длъжника И.Г., при което е установено, че длъжникът работи по трудово правоотношение в Областна администрация- Ямбол, но по изпълнителното дело не са налице данни за наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение.

На 18.06.2015 г. от взискателя по изпълнително дело е постъпила молба с искане отново да бъдат извършени справки в НАП и НОИ с цел установяване работи ли длъжникът по трудово правоотношение, респ. получава ли пенсия, като със същата молба взискателят е направил искане за налагане на запор върху тях. От страна на ДСИ е изискана справка от ТД на НАП за регистрирани трудови договори на длъжника, в резултат на което е установено, че последният работи по трудово правоотношение в Областна администрация- гр. Ямбол, като по изпълнителното дело не са налице данни да е наложен запор на същото.

С молба от 16.05.2017 г. взискателят е поискал от ДСИ да наложи запор на пенсията на длъжника , получавана в пощенска станция с. Челник, обл. Ямбол. С постановление от 17.05.2017 г. ДСИ се е произнесъл по тази молба, като е наложил запор върху пенсията на длъжника и е разпоредил изпращане на запорно съобщение в НОИ, получено на 22.05.2017 г. От страна на третото задължено лице- НОИ, на 29.05.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила информация, че получаваната от длъжника пенсия е в размер под МРЗ за страната, поради което от същата не следва да бъдат извършвани удръжки.

2

На 27.06.2017 г. взискателят е депозирал нова молба по изпълнителното дело с искане да бъде извършена справка в НАП за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Без да извърши исканата справка, въз основа на наличните до момента по делото данни, ДСИ с постановление от 29.06.2017 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава от Областна администрация- гр. Ямбол. Изпратено е запорно съобщение до третото задължено лице, във връзка с което е постъпил отговор, че между него и длъжникът по изпълнителното дело не е налице трудово правоотношение.

На 15.05.2019 г. от взискателя е постъпила молба с искане за извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържан в БНБ относно открити банкови сметки от длъжника по делото и при наличие на такива налагане на запор върху тях. Със същата молба е направено искане за извършване на нова справка в НАП относно регистрирани трудово договори на длъжника. ДСИ е разпоредил внасяне на д. т. от взискателя в размер на 0.80 лв. във връзка с искането за извършване на справка за банковите сметки на длъжника, като по делото не са налице данни това разпореждане да е съобщено на взискателя. Не са налице данни и за това ДСИ да е извършил посочената в молбата на взискателя от 15.05.201 9г. справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържан в БНБ и да са предприети действия по налагане на запор, съгласно заявеното искане от взискателя по изпълнителното дело.

На 16.05.2019 г. от ДСИ е извършена справка за регистрирани трудови договори на длъжника, приложена по изпълнителното дело, от която отново е било видно, че И.Г. се намира в ТПО с Областна администрация- гр. Ямбол.

На 04.06.2021 г. от взискателя по изпълнителното дело е постъпила молба с искане за извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържан в БНБ относно открити банкови сметки на длъжника по делото и при наличие на такива налагане на запор върху тях, както и за извършване на справка в НАП за регистрирани трудово договори на длъжника. ДСИ е разпоредил внасяне на д.т. от взискателя в размер на 2.50 лв. във връзка с искането за извършване на справка за банковите сметки на длъжника, извършил е справка за регистрирани трудови договори на длъжника, приложена по делото, от която е видно, че И.Г. продължава да се намира в ТПО с Областна администрация- гр.

Ямбол към 07.06.2021 г.

След внасяне на дължимата се държавна такса, ДСИ е извършил справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ, при която е установено, че длъжникът по изпълнителното дело има открити разплащателни сметки в две банки- „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД, като с постановление от 28.06.2021 г. е наложил запор на същите до размера на задължението по изпълнителното дело.

На 09.12.2021 г. от сметката на длъжника в „ОББ“ АД е удържана сума в размер на 20.0. лв., а на 05.07.2023 г. сумата от 500.75 лв., приведени по сметка на ДСИ.

На 04.07.2023 г. ТП на НОИ- гр. Ямбол- трето задължено лице по изпълнителното дело във връзка с наложения запор върху пенсията на длъжника И.Г. през 2017 г., е уведомило ДСИ, че длъжникът е починал на 02.06.2023 г.

С Постановление от 05.07.2023 г. ДСИ е спрял производството по делото, за което е уведомил взискателя.

С молба от 19.09.2023 г. визскателят по изпълнителното дело е представил Удостоверение за наследници изх. № ГС- 407 от 07.09.2023 г. на община Тунджа, от което се установява, че длъжникът И.В.Г. е починал на 02.06.2023 г. и е оставил за свои наследници по закон две дъщери- В.И.Н. и Р. И. П.. Със същата молба взискателят е поискал от ДСИ да изпрати покани за доброволно изпълнение до наследниците на длъжника и в случай, че в дадения им срок наследниците не изплатят дължимите на взискателя суми, 3 да пристъпи към принудително изпълнение, чрез налагане на запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на двамата наследници на длъжника след извършване на съответни справки в БНБ и НАП.

С обжалваното постановление от 26.09.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 2130/2013 г. по описа на СИС при ЯРС на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като е приел, че в продължение на две години от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия. В постановлението на ДСИ 2- годишния период, през който е прието, че взискателят е бездействал, не е конкретизиран.

Постановлението е връчено на взискателя по изпълнителното дело на 27.09.2023 г. , а жалбата против това постановление е постъпила на 02.10.2023 г.

Във връзка с администрирането на постъпилата жалба от взискателя по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е конституирал като длъжници по изпълнителното дело наследниците на починалия И.В.Г..

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подадената от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол жалба срещу постановлението на ДСИ при ЯРС, с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 2130/2013 г. по описа на СИС при ЯРС на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.435, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК, от легитимирана страна– взискател по изпълнението и в предвидения за това двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.