Определение № 92 от 26.02.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 26.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000077 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ АД, чрез адв.И. Ц., срещу решение №266/19.11.2025г., постановено по гр.дело №202/2025г. по описа на Окръжен съд -*****, в частта, в която е уважен предявения от И. Б. В. от гр.*****, пряк иск по чл.432 КЗ, за осъждане на застрахователното дружество да й заплати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за претърпени болки и страдания, резултат от ПТП на 12.10.2021г. както и имуществени вреди в размер на 320 лева, разходи за лечение на получените увреждания, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 16.12.21г. до окончателното изплащане на дълга. Решението се обжалва изцяло като се претендира отмяната му поради неоснователност на исковете, евентуално с искане да бъдат намалени присъдените обезщетения.

В жалбата се твърди, че решението на съда е основано не неправилни правни изводи на съда относно виновното поведение на деликвента, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, съответно за степента на съпричиняване на вредите от пострадалата И. В..

Въззивникът излага аргументи, че водещо за настъпване на произшествието е било поведението на пострадалата, която, макар на обозначено за целта място, е предприела рисково и самонадеяно пресичане на пътното платно, при наличие на множество автомобили, които са били в готовност да потеглят. Твърди се, че водачът -деликвент не е могъл да предполага какво ще е поведението на пешеходеца В. предвид конкретната пътна ситуация. Нещо повече, въз основа на добрите му умения като шофьор е избегнал по-големи вреди за ищцата. Поддържа, че всички събрани по делото доказателства сочат на случайния по смисъла на чл.15 НК характер на настъпилото произшествие. Поради това се твърди, че не е налице основание за ангажиране деликтната отговорност на водача, а оттам -и на застрахователя на гражданската му отговорност.

Алтернативно, въззивникът счита, че съпричиняващото поведение на ищцата възлиза на поне 70%, а не на 50%, както са били определени от първата инстанция.

Отделно от изложеното, въззивникът счита, че обезщетението за неимуществени вреди е било неправилно определено в размер на 50 000 лева, която сума не съответства на принципа за справедлИ.ст съгласно чл.52 ЗЗД. От събраните доказателства се установявало, че получените от ищцата увреждания са били преходни и са отшумели в кратък период. Твърди се, че определеният размер на обезщетението е прекомерен и не отговаря на заложените обективни критерии за 1 справедлИ.ст.

Претендират се и сторените в двете инстанции разноски съобразно резултата от обжалването.

С допълнителна въззивна жалба, депозирана в срок, въззивникът ЗАД ДаллБогг:ЖИ.т и здраве АД, подадена чрез адв.Б.М. от ВАК, се твърди, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно поради пороци в правораздавателната дейност на съда, а именно: нелогична и неправилна оценка на доказателствата по делото, избирателен подход при преценката на доказателствата и необсъждане на определени доказателства; съществени процесуални нарушения, довели до неправилно фактически и правни изводи; завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критериите за справедлИ.ст в чл.52 ЗЗД. Поддържа се определяне на обезщетението в непропорционален на преживените болки и страдания, размер както и несъответно на икономическата конюнктура в страната. Изразява се предубеденост, че правната система би могла да компенсира справедлИ. вреди от този характер. Излагат се подробно аргументи в тази връзка като се цитира и съдебна практика. /цит.под линия/ Въвеждат се доводи за това, че съдът не е отчел в присъденото обезщетение съпричиняването на вредите от пострадалата.

Твърди се, че присъденото не е съобразено с постановяваната съдебна практика при сходни вреди като води до самоцелно определяне на обезщетението, без отчитане характера и предназначението на застраховането на ГО на водачите на МПС. Твърди се, че определеното по този начин обезщетение води единствено до неоснователно обоганяване и до изкривяване принципа на справедлИ.ст, обективиран в чл.52 ЗЗД. Твърди се още, че съдът не е съдействал на застрахователя при установяване на съпричиняването на ищцата, като не е допуснал допустими и относими доказателства – автотехническа експертиза при оспорване на изслушаната КСМАТЕ както и изслушване като свидетел на застрахования деликвент. Въззивникът изразява съмнение в степента на вредата като отнася причиността й в последващо ПТП подхлъзване на ищцата. /битов инцидент/ Поддържа се възражението за съпричиняване на вредите в изключителна, евентуално в значителна степен. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът не е взел предид промяната в икономическата обстановка за последните четири години, не е отчел икономическите нива към датата на произшествието. Оспорват се и присъдените имуществени вреди до размера от 320 лева като се твърди, че този разход на ищцата не е в причинно-следствена връзка с ПТП – изследването е проведено от ищцата по нейна преценка като не е довело до назначаване на лечение нито до подобряване на състоянието й.

Съобразно въведените оплаквания въззивникът поддържа искане за допускане на повторна автотехническа експертиза с изрично поставени въпроси, свързани със механизма на ПТП и приноса на пострадалата за него; връзката на имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Претендира се и разпит като свидетел на застрахованото лице Ж.Р.Р. от гр.*****.

В срока за отговор съгласно чл.263 ГПК е постъпило становище на И. Б. В. чрез адв.М.К. от ШАК, за неоснователност на въззивната жалба. Счита решението на ШОС за правилно и законосъобразно, а въведените с жалбата оплаквания – за неоснователни. Твърди се, че част от релевантните факти са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по НОХД №153/2024г. на РС-*****. На следващо място се обосновава липсата на съпричиняване от страна на пешеходеца, а за сметка на това извършените от страна на водача на МПС нарушения на чл.119, ал.1 и ал.4 ЗДвП; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП; чл.84 от ПП на ЗДвП. Твърди се, че към момента на предприемане на маневрата „завой наляво“ пешеходецът е бил на пътното платно/пешеходна пътека/ и предприел пресичане. Поддържа се, че възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД е недоказано и неоснователно. /цит. съдебна практика по приложение на възражението/ Твърди се, че механизмът на ПТП е разрешен в приложеното наказателно дело. Оспорва се оплакването срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като се твърди, че ищцата е получила множество увреждания: неразместена фрактура на петната дясна кост; навяхване на дясна глезенна става и фрактура на петна кост. Съдът правилно бил отчел продължителността на процеса по излекуване -около шест месеца, съпроводено със затруднения в движението, болки и страдания, временна неработоспособност, запазени болки при физическа активност, обективна промяна в социалната и работна среда, която продължава и понастоящем. Позовава се на приетата Съдебномедицинска експертиза, която установява начина на увреждане и последиците от същото.

Акцентира се на продължаващи и към настоящия момент болки при физическа активност и 2 натоварване, на преживените интензивни болки непосредствено след увреждането, довели и до депресивност и дискомфорт.

На следващо място въззиваемата страна оспорва оплакванията в жалбата за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на повторна САТЕ. Счита, че съдът правилно е отказал такава поради обективността и пълнотата на приетото заключение.

Несъгласието с приетото заключение от страна на ответника не представлява основание за уважаване на доказателственото искане. /аргументират се изводите по заключението/ В тази връзка страната възразява и срещу доказателствените искания, направени с въззивната жалба, вкл. по отношение на разпита на деликвента, като се позовава на приобщени писмени показания на същия в наказателното производство, което е част от доказателствата по настоящото дело. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебното решение в обжалваната му част.

Претендират се и сторените в производството разноски.

При преценка допустимостта на производството въззивният състав констатира редовността на постъпилите въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба, наличието на процесуална легитимация и на двамата податели – адв.И. Ц. и адв.Б.М., подаване на двете жалби в преклузивния срок и по отношение на обжалваема част от съдебното решение. Жалбите и отговора са надлежно администрирани.

По доказателствените искания, направени с допълнителната въззивна жалба на застрахователя:

Във връзка с релевирани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при събиране на доказателствата, като съдът отказал допустими и относими доказателствени искания за повторна АТЕ и за разпит на деликвента, причинил ПТП на 12.10.21г., съставът на АС намира следното:

Съгласно ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото, като представлява способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Преклузията по чл.266 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуални правила.

В настоящия казус, безспорно посочените доказателствени искания са направени своевременно и във връзка с твърдения на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалото лице, съответно за установяване степента на приноса както спрямо тази на деликвента. Исканията са направени едновременно с подаване отговора на исковата молба като са били поддържани и впоследствие. Искането за разпит на деликвента е било отхвърлено с доклада на първата инстанция, а искането за повторна експертиза – при изслушване на допуснатата КСМАТЕ в съдебно заседание на 14.10.2025г. /л.164 и сл. поделото/ Въззивният състав намира, че съдът не е длъжен да уважи всяко доказателствено искане по чл.

201 ГПК при оспорване на заключението, а следва да направи преценка дали експертното становище е обосновано и компетентно дадено; налице ли са протИ.речия в становищата на вещите лица. Именно с тези мотиви съдът е отказал да допусне повторна експертиза в автотехническата част, по въпроса относно точното навлизане на пешеходката на пешеходната пътека, съотв. на автомобила, причинил ПТП, свързано с механизма на произшествието и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата. При преценка на заключението за целите на произнасянето по подновено пред въззивния съд доказателствено искане по чл.201 ГПК, настоящият състав намира експертизата за пълна и професионално дадена. Същата е изготвена въз основа на всички доказателства по делото, вкл. приобщеното наказателно производство.

Поставянето на повторна експертиза, при липса на данни за запазено местопроизшествие и изготвен констативен протокол с посочени в него разстояния и измервания, не би довело до различен резултат, с оглед конкретната пътна ситуация /настъпило на пешеходна пътека ПТП, ТР №2/2016г. на ОСНК на ВКС/. Освен това, заключението е съобразило и дадените в досъдебното 3 производство показания на деликвента. Не би могло да се очаква, че разпита на това лице по настоящото дело /четири години след инцидента/ ще е по-точен и обективен от извършения в рамките на досъдебното производство. Не на последно място, с въззивната жалба /на л.15 от възз.дело/ застрахователят не посочва за кои негови конкретни твърдения във връзка със съпричиняването са направени подновените доказателствени искания и доколко посредством същите могат да бъдат установени възраженията за „внезапно излизане на пътното платно от страна на пешеходеца както и за попадането му в мъртва точка на водача на МПС“. С оглед на изложеното, макар да са своевременно направени, доказателствените искания на застрахователя следва да бъдат оставени без уважение. При довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на фактическите констатации, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа въведените в жалбата оплаквания, всички събрани относими доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК , и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи съответните материалноправни норми.