Определение № 305 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. София, 14.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000229 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по искане от ответника - „Ликата България” ООД, ЕИК 203167437, чрез управителя С., с което моли да бъде изменено в частта за разноските постановеното по делото въззивно решение.

Насрещната страна/ищецът – С. Р. К., ЕГН ********** е получила препис от молбата на 26.04.2022г. и е подал в срок отговор на искането. Счита същата за частично недопустима и за изцяло неоснователна. Според него, съдът не може да изменя решението в частта за дължимата държавна такса, а може да бъде изменяно само в частта за заплатените разноски по реда на чл. 78 ГПК. Моли въззивния съд да отхвърли молбата на ответното дружество за промяна на решението в частта за разноските.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима – подадена е от страна по делото срещу подлежащ на изменение акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в законния едномесечен срок за обжалване на невлязло в сила въззивно решение и подлежи на разглеждане по същество.

Основателно е искането на ответника за изменение на решението в частта, с която е осъден да заплати държавна такса за недопустимите искови претенции на ищеца. Тази държавна такса за сумата и в частта от 240 лева /160+80/ няма как да бъде събрана от страните, тъй като въззивното решение е влязло в сила, с която е прекратено производството по недопустимите искови претенции.

Неоснователно е искането на ответника за изменение на решението в частта, с която е осъден да заплати държавна такса за допустимите искови претенции на ищеца. По съображения за процесуална икономия и с оглед дължимостта на държавна такса по всеки един от допустимите искови претенции, няма пречка по реда на чл. 77 ГПК тази такса да 1 бъде събрана от страната загубила делото, в случая ответното търговско дружество.

Неоснователно е искането на ответника за изменение на решението в частта, с която е осъден да заплати разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който е договорен и реално заплатен в брой адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС, този факт е доказан и тези разноски следва да се възложат на ответната страна.

Искането да се измени в частта за разноските решение № 149 от 22.12.2022г. по т.д. № 20221100901367 по описа на СГС е недопустимо, но първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе по това искане и да констатира тази недопустимост, на когото делото следва да се върне след влизане в сила на въззивното решение.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 169 от 13.03.2024г. по в.т.д. № 20231001000229 по описа на САС за 2023г., в частта за разноските, като осъжда „Ликата България“ ООД да заплати по сметка на САС сумата от 360 лева, вместо 600 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ликата България“ ООД „Щрабаг” ЕАД, ЕИК 130463628, да бъде изменено решение № 169 от 13.03.2024г. в.т.д. № 20231001000229 по описа на САС за 2023г., в частта за разноските, с която е осъден да заплати на С. Р. К., ЕГН ********** сумата от 900 лева.

След влизане в сила на въззивното решение, делото да се изпрати на СГС за произнасяне по искането на „Ликата България“ ООД, да се измени в частта за разноските решение № 149 от 22.12.2022г. по т.д. № 20221100901367 по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2