Решение № 1052 от 15.07.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 7096/2025
- Вид
- Решение № 1052
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- Антоанета Иванова Абрашева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1052 гр. Русе, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520107096 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Г. К. Я. против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Ищецът твърди, че на 14.10.2025 г. около 16:00 часа в гр. Р., бул.
„България“, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил Мерцедес Бенц Е270 с peг. № Р9289ВТ, собственост на И.И. и управляван от М., и лек автомобил Мазда 6 с peг. № Р6426КС, управляван от ищеца.
Водачът на лекия автомобил Мерцедес Бенц Е270 бил признат за виновен за настъпването на ПТП, тъй като произшествието било причинено поради отнемане на предимство на управлявания от ищеца лек автомобил Мазда 6.
В резултат на произшествието по автомобила на ищеца били нанесени вреди по предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник, задна броня и задна дясна джанта. Към датата на инцидента, лекият автомобил Мерцедес Бенц Е270 притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
По повод настъпилото ПТП била заведена щета № 0410-185-0166-2025 при ответника, но изплатеното от него обезщетение в размер на 853,57 лв. било недостатъчно за покриване на пълния размер на причинените щети по автомобила. Ищецът подал искане за преразглеждане на случая и изплащане на адекватно обезщетение, но застрахователят заявил, че счита изплатената сума за достатъчна.
Твърди, че след проучване и получаване на оферти от различни 1 автосервизи на територията на гр. Р., установил, че реалната цена за ремонт на автомобила му възлиза на сумата от 6837,16 лв., която надхвърляла многократно изплатеното обезщетение от 853,57 лв.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на Г. К. Я. сумата от 1250.00 лв., представляваща частичен иск от общата сума от 6000.00 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил Мазда 6 с peг. № Р6426КС, настъпили в резултат на ПТП от 14.10.2025 г. Претендира разноски.
По искане на ищеца е допуснато изменение на предявения иск чрез неговото увеличение, като същият се счита предявен за сумата от 856,56 € (1675,29 лв.), представляваща частичен иск от цялото вземане в размер на 3067,75 € (6000,00 лв.). Прието е за разглеждане на основание чл. 214, ал. 2 от ГПК искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху първоначалния размер на главницата от 639.11 € (1250 лева), считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2025 г., както и върху сумата на увеличението от 217.45 € (425.29 лева), считано от датата на подаване на молбата – 18.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на претенцията, като оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че във връзка с процесното ПТП, ищецът депозирал Уведомление за щета в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, в резултат, на което била образувана щета № 0410-185-0166-2025 г.
Експерти от компанията разгледали претенцията, извършени били два огледа на увредения автомобил и на ищеца била заплатена сумата от 853,57 лв.
Счита, че с изплащането на тази сума изцяло и напълно било възмездило вредите по процесното МПС, възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната действителна стойност. Така дружеството изпълнило надлежно задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Плащане на обезщетение в по-голям размер щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.
Не оспорва следните факти: че моторно превозно средство л.а.
„Мерцедес Е 270“, рег. № Р9289ВТ е било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество със ЗП № BG/23/124003357052, както и твърдените дата и място на пътния инцидент.
Оспорва изрично твърденията в исковата молба, че размерът на вредите по л.а. „Мазда 6“, рег. № Р 6426КС са на стойност 6837,16 лв. Оспорва твърдението, че всички увреждания по процесното МПС, за които се претендира обезщетение, са в резултат от настъпилото ПТП. В исковата молба нямало твърдения, че щетите по автомобила са били отремонтирани и съответните части - заплатени. Ищецът не представял разходни документи, с които да обоснове размера на претендираното от него обезщетение. По този начин целял неоснователно да се обогати за сметка на застрахователя. С оглед неоснователността на главния иск, оспорва претенцията за заплащане на 2 законна лихва. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на посочената дата е настъпило ПТП в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС (Мерцедес Бенц Е270 с peг. № Р9289ВТ), чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, при което ПТП са възникнали имуществени вреди върху л.а. „Мазда 6“, рег. № Р 6426КС, собственост на ищеца, като по образуваната от ответника преписка за щета с № 0410-185-0166-2025 г. ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 853,57 лв.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези обстоятелства с правно значение се установяват въз основа на надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Двустранен констативен протокол за ПТП от 14.10.2025 г., опис на щетите по МПС, изготвен от застрахователя на 14.10.2025 г., втори опис на щетите по МПС, изготвен от застрахователя на 23.10.2025 г., свидетелство за регистрация част I от 20.09.2022 г., удостоверение от Гаранционен фонд от 08.12.2025 г. и писмо от застрахователя до ищеца от 17.11.2025 г.
Спорни между страните са останали обстоятелствата какви вреди са причинени от ПТП и дали заплатеното от ответника обезщетение съответства на действителната стойност на тези вреди.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентна и обективна, се установява, че разходите за възстановяване на щетите, нанесени на лекия автомобил Мазда 6 с рег. № Р 6426 КС, при ПТП от 14.10.2025 г., изчислени по пазарни цени са 2528,86 лв. с ДДС. (1292,99 евро) към момента на настъпване на вредите. В съдебно заседание вещото лице посочва, че експертизата е направена с най-ниската ставка за сервизен труд.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
3
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
С оглед на изложеното и при съобразяване на извършеното от ответника преди процеса плащане за погасяване на процесното вземане в размер на 853.57 лева, непогасеният чрез плащане остатък от вземането на увреденото лице за обезщетение за претърпените от него от ПТП имуществени вреди, съобразявайки заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 856.56 евро (1675.29 лева), поради което и предявеният като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде изцяло уважен, а като законна последица от уважаването му в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху първоначално претендираната главница (639.11 евро=1250 лева), считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2025 г., както и върху сумата на увеличението (217.45 евро=425.29 лева), считано от датата на подаване на молбата за увеличение – 18.06.2026 г., до окончателно изплащане на задълженията.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, възлизат на сумата 477.58 евро, от които 34.26 евро държавна такса, 238.80 евро депозит за вещо лице и 204.52 евро адвокатско възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е заплатено и се претендира под минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от изп.директори Александър Личев и Румен Димитров, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на Г. К. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Карлово“ № 7, сумата 856.56 евро (1675.29 лева), предявена като частична от общата сума от 3067.75 евро (6000.00 лева), представляваща неизплатена част от обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Мазда 6“ с peг. № Р6426КС, в резултат от ПТП, настъпило на 14.10.2025 г. в гр. Р., бул. „България“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил Мерцедес Бенц Е270 с peг. № Р9289ВТ, чиято гражданска отговорност е била застрахована от 4 ответника по силата на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху първоначално претендираната главница (639.11 евро=1250 лева), считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2025 г., и законната лихва върху сумата на увеличението (217.45 евро=425.29 лева), считано от датата на подаване на молбата за увеличение – 18.06.2026 г., до окончателно изплащане на задълженията, както и сумата от 477.58 евро, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5