Определение № 446 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. София, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001000869 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С решение № 763/12.12.2023 г. по т.д.№ 869/2023 г. по описа на САС съдът е отменил решение № 99/27.07.2023 г. по т.д.№ 93/2022 г. Окръжен съд Благоевград и вместо него е отхвърлил предявените от Т. П. Ц. срещу „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра 732028154, чрез „Кардиф животозастраховане, клон България“, с ЕИК 175190073, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра 308896547, чрез „Кардиф общо застраховане, клон България“, с ЕИК 175190073, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 с правно основание чл.134, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 383, ал. 1 КЗ за солидарното им осъждане да заплатят на съищеца по делото „Юробанк България“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път“ № 260, с ЕИК 000694749 сума в размер на 30 000 лв. - частичен иск от обща сума в размер на 59 429.44 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставЯ. от „Юробанк България“ АД, за който е издаден застрахователен сертификат FL 1043851/2020, сключен като обезпечение на договор за потребителски кредит FL 1043851 от 31.01.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба, 01.12.2020 г., до окончателното плащане на сумата. С решението Т. П. Ц. е осъдена да заплати на „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра 732028154, чрез „Кардиф животозастраховане, клон България“, с ЕИК 175190073, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра 308896547, чрез „Кардиф общо застраховане, клон България“, с ЕИК 175190073, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2990 лева разноски в първоинстанционното производство и сумата 6205.76 лева разноски във въззивното производство.

С молба вх.№ 4338/19.02.2024 г. Т. П. Ц. е поискала съдът да измени по реда на чл.248 от ГПК решението си в частта за разноските. Поддържа, че при присъждането на 6205.76лв., от които 5605.76 лв. за адвокатско възнаграждение и 600 лв. за внесената 1 държавна такса за въззивното производство и 2 990лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство съдът не е обсъдил, че жалбоподателите/ответниците по делото са двама, а платежното е по сметка на единия, като въпреки това с решението молителката била осъдена да заплати разноски в полза на две различни юридически лица.

Не било преценено също така, че както за производството пред първата съдебна инстанция, така за производството пред САС, ответниците не били уговорили възнаграждение — по делото не бил представен договор. Представени били единствено фактури, издадени от адвокатско дружество „З. и М.“ и платежни нареждания, които не можели да заместят уговорката за заплащане на адвокатско възнаграждение. Фактурите не били подписани от ответниците. Липсвали доказателства, че процесуалният представител на ответниците адвокат В. Р., има връзка с адвокатско дружество „З. и М.“, което е получило плащане от ответниците. Позовава се на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която договорът за адвокатска услуга се сключвал между клиент и адвокат, като писмената форма била за доказване. Счита, че с оглед задължителния характер на решение от 25.01.2024 г. дело С-438/2022 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация НМРАВ е в нарушение е разпоредбата на чл.101, пар.1 от ДФЕС и поради изложеното НМРАВ не обвързва съда при обсъждане на въпроса относно разноските по делото.

Въззивната инстанция не била обсъдила този въпрос и не била приложила задължителната разпоредбата на чл.101, пар.1 от ДФЕС, като присъди адекватно възнаграждение, а е приложила издадената в нарушение от ВАдвС наредба за минимални адвокатски възнаграждения. В първоинстанционното производство било направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което изобщо не било обсъдено.

Ответниците по молбата „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ я оспорва. Оспорва твърденията, че нито във въззивното производство, нито в първоинстанционното такова не е било уговорено адвокатско възнаграждение. И в двете производства били представени списъци с разноски, в които фигурирало уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. То било заплатено по банков път, за което надлежно са предоставени доказателства както за плащането преводно нареждане и фактура между страните. Съгласно чл.25, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът представлявал своя клиент въз основа на писмено пълномощно. В случая било налице пълномощно, съгласно което представляващите „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ редовно са упълномощили Адвокатско дружество „З. и М.“, така и адвокатите, с които дружеството има сключен договор за извършване на съдопроизводствени действия по делата. Нито в Закона за адвокатурата, нито в друг нормативен акт съществува изискване договорът между страните да бъде в писмена форма, за да бъде действителен. Принципната дължимост на адвокатското възнаграждение се поражда от закона, като в тази насока били редица съдебни актове. Възражението срещу размера на присъденото ни адвокатско възнаграждение било направено едва с депозиране на молбата по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78 от ГПК е в раздел „Държавни такси и разноски“ на част първа от ГПК и касае както първоинстанционните, така и въззивните производства. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - определение № 1623 ОТ 13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 4767/2022 г.на ВКС, IIIг.о., определение № 54 от 28.01.2020 г. по ч.гр.д. № 2422/2019 г. на ВКС II т.о.

При отхвърляне на иска ищецът носи отговорност за разноските, направени от 2 ответника.

В първоинстанционното производство ответниците „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ са представили становище вх.№ 8181/21.06.2023 г., в което са посочили, че претендират разноски 2640 лв. с ДДС и разходи за експертизи 350 лв. Към становището е представена фактура от 04.02.2021 г., издадена от Адвокатско дружество „З. и М.“ към „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и платежно нареждане от 09.02.2021 г. с наредител „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ за заплатено възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 2478/2020 г. на РС Благоевград /изпратено по подсъдност под № 93/2022 г. на ОС Благоевград/. На стр.27 и 29 от първоинстанционното дело се намират пълномощни, с които „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ упълномощават Адвокатско дружество „З. и М.“ да ги представлява по образувани съдебни дела.

Във въззивната инстанция „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ са представили списък с разноски, видно от който претендират 600 лева държавна такса и 5605.76 лева адвокатско възнаграждение. Към списъка е представена фактура от 24.08.2023 г., издадена от Адвокатско дружество „З. и М.“ към „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и платежно нареждане от 29.08.2023 г. с наредител „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ за заплатено възнаграждение за въззивна жалба по гр.д.№ 93/2022 г. на ОС Благоевград за процесуално представителство.

В първоинстанционното производство с молба от 22.06.2023 г. Т. П. Ц. е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано от ответниците.

Във въззивното производство Т. П. Ц. не е направила до и в хода на устните състезания възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците.

Съгласно т.1 от ТР 6/2012 гр.София, 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване

Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, съгласно които адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което уговаря със своя клиент следва, че когато страната упълномощи адвокат да я представлява по дадено дело и той е извършил процесуални действия от нейно име по делото, тя дължи уговореното възнаграждение на този адвокат.

Когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, а са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който е извършил процесуални действия от нейно име по делото, такова плащане следва да се определи като реално извършено. Следва да се има предвид, че писмената форма на договора за правна помощ и съдействие не е условие за неговата действителност, а служи за доказване на уговореното между страните. Видно от представените списъци по чл. 80 ГПК с направените от „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ пред първата и въззивната инстанция, фактури и преводни нареждания за извършени преводи, по безспорен начин се установява, че „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ реално е заплатила адвокатското възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство за себе си и за „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ /така Определение № 234 от 24.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2624/2017 г., II т. о., ТК/.

Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка адвокатското възнаграждение да бъде заплатено от трето лице в полза на страната, поради което заплатеното от „Кардиф 3

Животозастраховане, Клон България“ КЧТ възнаграждение ползва и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ.

Заплатеното във въззивната инстанция адвокатско възнаграждение не е оспорено поради прекомерност от страна на въззиваемата страна до момента на устните състезания по делото, поради което е неоснователно искането за неговото намаляване.

По отношение възражението за прекомерност на възнаграждението, заплатено от ответниците в първата инстанция, въззивният съд намира следното:

Цената на предявените от Т. П. Ц. срещу „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ искове за солидарното им осъждане е в размер 30 000 лева като исковете са отхвърлени, което е породило правото на ответниците да претендират разноските, направени в производството.

Претенцията на „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ за разноски в първоинстанционното производство включва адвокатско възнаграждение в размер 2640 лв. с ДДС, за което са представени доказателства, че е заплатено. Т. П. Ц. е възразила, че заплатеното от ответниците възнаграждение за адвокатска защита е прекомерно. Въззивният съд като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, намира, че договореното адвокатско възнаграждение в размер 2640 лв. с ДДС общо за процесуалното представителство на двамата ответници е занижено спрямо тази фактическата и правна сложност на делото.

Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9aa7db50-0ded-44c9-9735-bb81ea8114ab