Решение № 1181 от 29.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Пловдив, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300502368 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от Б. С. Д. , в качеството й на длъжник по и.д. № *****, по описа на ЧСИ К. П., с рег.№ ***** на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане № 68547/19.07.2023г., с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 59157/03.07.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че перемпцията е настъпила преди сегашния взискател да бъде конституиран в производството. Поддържа и че давността за извършване на процесуални действия е изтекла. Извършената цесия също не й е било съобщена, поради което тя не е настъпила. Сочи, че от издаване на изпълнителния лист в заповедното производство е изтекла 5 годишна погасителна давност, както и 2 год. давностен срок за перемпция. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

Ответната страна Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД е взела становище за неоснователност на жалбата. По отношение на доводите за погасяване на вземането по давност, както и за нередовности по уведомяването за цесията счита, че същите са неотносими към обжалвания акт, не попадат в обхвата на съдебния контрол по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, поради което в тази част жалбата е недопустима. не е взела 1 становище. По отношение на твърденията за настъпила перемпция счита, че не е налице двугодишен срок, в който взискателят да е проявил бездействие. Напротив, твърди че своевременно е искано извършването на различни изпълнителни действия.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две години, като не е необходимо изпълнителното действие да е предприето. Счита, че изложените от жалбоподателя доводи за погасяване на вземането по давност са ирелевантни за спорния предмет. Споровете за погасяване на вземането по давност стоят извън предмета на законосъобразното провеждане на изпълнителния процес и следва да бъдат разрешавани по исков път. В изчерпателно изброените хипотези на чл.433 от ГПК за прекратяване на изпълнителния процес не е предвидено като основание погасяване на вземането по давност, още по-малко преценката на съдебния изпълнител за това. Счита, че жалбата следва да бъде оставена бед уважение.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. №*****, по описа на ЧСИ К. П., с рег.№ ***** на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 21.09.2013г. по молба на първоначалния взискател Б. П. пърсънъл файненс ЕАД и длъжник – жалбоподателя Б. Д..

При проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира следните действия, които водят до прекъсване на давността по чл.433, ал.1, 8 от ГПК : на 28.08.2014г.- налагане на запор върху трудови възнаграждение; на 18.09.2014г. – повторен запор на трудови възнаграждения/ поради отказ на работодателя да изпълнява/; - на 13.06.2016г. възлагане на съдебния изпълнител да събира вземанията по изпълнителния лист по реда на чл.18 от ЗЧСИ от новоконституирания взискател Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД / цесионер на първоначалния взискател/; - на 19.09.2016г. молба на взискателя за изпълнение върху недвижим имот; на 31.03.2017г. насрочване на опис на движими вещи; - на 28.11.2017г.- молба от взискателяза изпълнение върху движими вещи и парични вземания в банкови сметки; на 10.01.2018г. – налагане на запори върху банкови сметки; - на 18.09.2019г.- налагане на запор върху МПС; - на 30.07.2020г.-молба от взискателя за опис на движими вещи; - на 2

01.02.2022г. молба от взискателя за налагане на запор върху трудово възнаграждение; на 23.06.2023г. налагане на запор върху банкови сметки.

С оглед така установеното от фактическа страна за периода от образуване на изпълнителното производство през 2013г. до подаване на жалбата през 2023г., спорът се заключава дали има период, в който не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Всъщност жалбоподателят не посочва през кой период не е имало активност от страна на взискателя, което е довело до прекратяване на изпълнителното производство по право.

В този смисъл жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни фактически твърдения, които да бъдат проверявани.

Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следва да се посочи и че при възлагане на съдебния изпълнител да извърши действията по събиране на вземането, взискателят може и да не е внесъл авансово дължимите такси и разноски за конкретно действие. В този смисъл насрочването на опис или налагането на запор, макар и без предварително да са внесени дължимите такси, прекъсва давността, т.к. е налице опит за събиране на вземането. Прекъсването на давността не е обусловено и от реално извършване на насрочения опис, т.к. липсва законово основание за подобно стеснително тълкуване на изпълнителните действия прекъсващи давността. Отделно от това практиката приема и че искането на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия също 3 прекъсва давността, макар и той да не е внесъл авансово дължимите разноски за това.

Това е така, т.к. от значение е активността на взискателя, а определянето и внасянето на разноски и насрочването на изпълнително действие зависи от волята на съдебния изпълнител.

С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през които да не са предприемани действия от взискателя по събиране на дълга или действия на ЧСИ по насрочване на изпълнителни способи. Видно от посочените факти по изпълнителното дело взискателят не е бил пасивен в нито един период от две години, като е проявявал активност ежегодно, независимо че е възложил и на съдебния изпълнител събиране на вземането му по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Действия по събиране на вземането е извършвал и самият ЧСИ с оглед правомощията си. Дали са събирани суми в резултат на тези действия на взискателя и на съдебния изпълнител е без значение за прекратяване на производството поради изостяване на изпълнението.

Установява се, че взискателят не е бездействал в нито един двугодишен период от време от образуване на изпълнителния процес до настоящия момент било чрез лични действия, било чрез действията на съдебния изпълнител, извършени по възлагане. Ето защо съдът намира, че не са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

Поставените въпроси за погасяване на самото вземане по давност няма да бъдат обсъждани с оглед неотносимоста им към законосъобразното развитие на изпълнителния процес и в частност приложението на чл.433 от ГПК. Спорът дали едно вземане съществува следва да се разреши по реда, предвиден в ГПК – чл.439, като не може да бъде оставен на преценката на съдебния изпълнител, респ. и чрез проверка за законосъобразност на действията му.

Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

На осн. чл.78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№26558/30.08.2023г. на Б. С. Д., ЕГН **********, в качеството й на длъжник по и.д. № *****, по описа на ЧСИ К. П., с рег.

№ ***** на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане № 4

68547/19.07.2023г., с което е оставена без уважение молбата й с вх.№ 59157/03.07.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, да заплати на Кредит инкасо инвестмънс БГ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5