Решение № 157 от 14.05.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 157

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ, 14.05.2019 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Катя

Митева ,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 121 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:

Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от Б.Г. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя И. Х., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Н.М. от САК, против постановеното решение №14 от 16.11.2018 г. по търг.дело №84/2017 г. по описа на Окръжен съд Х. в осъдителната му част и в частта за разноските.

С обжалваното решение е осъдено Б.Г. ЕООД да заплати на Е.П.К. ЕООД, ЕИК *********, сумата 68 400 лв. с вкл.ДДС, ведно с лихва за забава 5 216,41 лв. за времето 06.10.2016 г. – 06.06.2017 г., както и лихва за забава 4 221,43 лв. върху сумата от 51 600 лв., произходящи от неизпълнение на сключен консултантски договор на 08.04.2015 г., като за разликата над 4 221,43 лв. до предявения размер 4 242,80 лв./или за 21,37 лв./ отхвърля иска като неоснователен.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, с която са уважени обективно съединените искове,е неправилно,незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди , че съдът е пренебрегнал задължението си да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, че липсват мотиви на решението, че е нарушено основното задължение на съда да обсъди всички събрани и относими доказателства по спора и да обоснове правните си изводи на съвкупната им преценка.

Твърди,че решението е постановено при превратно тълкуване на доказателствата, както и поради неправилна квалификация на договорното правоотношение между страните, оттук и при неправилно приложение на материалния закон и при погрешни изводи относно изпълнението на задължението на ищеца.

Изложил е подробни аргументи в тази връзка,като моли да бъде отменено решението в обжалваната му осъдителна част, като се отхвърлят исковите претгенции и се уважат възраженията , направени в отговора за недължимост на исковите суми, както и за установяване на недължимост на тези суми на отпаднало основание. Претендира разноски. Няма направени доказателствени искания.

Ответникът

Е.П.К. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя Г. К. П., чрез процесуалния си представител адвокат Д.П., е представил отговор, в който оспорва въззивната жалба, като счита оплакванията в нея за неоснователни по подробни съображения.

Моли да не се уважава въззивната жалба, да се потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски. Няма направени доказателствени искания.

Съдът ,след като се запозна с акта предмет на обжалване ,наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства , намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 27.11.2018 г., въззивната жалба е постъпила на 11.12.2018 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в ГПК. Ето защо , следва да се пристъпи към разглеждане на въззивната жалба по същество, като се прецени предявения иск и обсъдят наведените оплаквания,посочени от жалбоподателя.

Видно от делото, предявени са обективно съединени искове, както следва :

- за заплащане на сумата от 68 400 лв.,представляваща неизплатено допълнително възнаграждение по анекс №1 от 14.10.2015 г. към консултантски договор от 08.04.2015 г., ведно със законната лихва от предявявяне на исковата молба на 07.07.2017 г. до окончателното плащане на задължението,

- за заплащане на сумата от 4 242,80 лв.,представляваща дължима законна лихва за забавено плащане по консултантски договор от 08.04.2015 г. на главницата, от датата на настъпване на падежа до датата на първото частично плащане и от датата на чаастичното плащане до датата на окончателното плащане по договора,

- за заплащане на сумата от 5 216,41 лв.,представляваща дължима законна лихва за забавено плащане на допълнителното възнаграждение по анекс №1 от 14.10.2015 г. към консултантски договор от 08.04.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба.

Ищецът Е.П.К. ЕООД основава вземането си на сключен консултантски договор между него и ответника на 08.04.2015 г. за услуга по изработка на проект по Мярка 4.1 от програма за развитие на селските райони. Съгласно договора, той се е задължил да извърши необходимите действия по консултиране , изготвяне на бизнес-план, проектна документация и приложения към нея , както и да съдейства за изпълнението на проекта. Срещу това ответникът Б.Г. ЕООД , като възложител, се е задължил да представя необходимите данни , документи и информация, както и да заплати възнаграждение в размер на 43 000 лв. без ДДС или 51 600 лв. с ДДС в срок от две седмици от подписване на договор между Б.Г. ЕООД и ДФ З..

Към договора бил сключен анекс №1 на

14.10.2015 г. за заплащане на допълнително възнаграждение за постигнатия резултат при сключване на договора с ДФ З. в размер на 57 000 лв. без ДДС или 68 400 лв. с ДДС в срок от шест месеца след подписване на договор между Б.Г. ЕООД и ДФ З..

Твърди ,че изпълнил надлежно задълженията си, свързани с подготовката на проект за целите на ответника, в резултат на което е сключен договор №26/04/1/0/02241 от 06.04.2016 г. с ДФ З..

Твърди , че ответникът частично и забавено изпълнил задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение. Направени са две плащания – на 16.01.2017 г. и на 06.03.2017 г.,при които са заверени по негова сметка сумите 26 400 лв. и 25 200 лв./общо 51 600 лв./, които формират дължимата сума по договора от 08.04.2015 г. За тази сума е издадена и фактура №28 от 10.04.2016 г. Плащанията представляват забавено плащане на главницата, тъй като изискуемостта и е настъпила на

21.04.2016 г. при положение,че договорът с ДФ З. е подписан на 06.04.2016 г.

Уговореното допълнително възнаграждение с анекс №1 не е изпълнено, като за него е издадена фактура №40 от 22.05.2017 г.

Изискуемостта му е настъпила на

06.10.2016 г.,когато са изтекли шест месеца от подписване на договора с ДФ З..

Твърди , че освен забава в изплащане на паричните задължения, ответникът не изпълнява и други договорни задължения-не оказва съдействие за своевременно предоставяне на документи, данни и информация.

За да бъдат уредени отношенията за доброволно изпълнение на задълженията на ответника-възложител, отправил до него нотариална покана, получена на 15.05.2017 г. чрез адвокат Е.. На 14.06.2017 г. получил нотариална покана от ответника. Отговорил с нотариална покана, получена от ответника на 06.07.2017 г.

На база тези твърдения са предявени обективно съединените искове,като в подкрепа на твърденията си е приложил писмени доказателства – процесните договор и анекс към него, молба до ДФЗ от ищеца,входирана на 04.05.2017 г., разходни документи, удостоверяващи стартирането на изпълнението на проекта в срок, извлечения от разплащателната му сметка, фактура №28 от 10.04.2016 г.,фактура №40 от 22.05.2017 г.,нотариална покана до ответника за заплащане на дължимите суми по договора, ведно с известие за доставяне, от което се установява връчването и на 29.05.2017 г., нотариална покана от ответника до ищеца, в която се позовава на неизпълнение на договорни задължения -непредставяне документи за реално изпълнение на инвестицията в срок до 06.04.2017 г., за което е уведомен с писмо от 04.05.2017 г. и счита договора за прекратен на основание чл.9,ал.1 на дата 04.05.2017 г., писмо от 04.05.2017 г. на ДФЗ, отговор на нотариалната покана ,връчен на 06.07.2017 г.,справка по чл.366 от ГПК.

Постъпил е отговор ,в който се оспорва изцяло исковата молба.

Ответникът твърди ,че са сключени три договора за консултантски услуги с ищеца - договор от 03.02.2014 г., процесният договор от 08.04.2015 г., договор от 06.07.2015 г. По първия договор е изплатен аванс, но не се е стигнало до изпълнението му, тъй като съответната програма за 2014 г. не е отворена за кандидатстване за финансиране. Вторият процесен договор е за 43 000 лв. без ДДС за проект с приблизителна стойност от 2,9 милиона лв. преди финансовата корекция.

По третия договор е заплатил аванс 6 000 лв. и е направил разходи - за проектиране на сонда,за набавяне и продължаване на разрешителни, по който договор не се е работило от страна на ищеца,той не е входирал проектна документация до крайния срок за това, като се е стигнало до проваляне на направените инвестиции и невъзможност да се кандидатства по програма.

Посочва ,че е изготвен анекс към консултантския договор за промяна на падежа на плащане на уговореното възнаграждение, върнат на ищеца за подпис, като не му бил изпратен подписаният екземпляр.

Посочва ,че след входиране на проекта е изминал продължителен период от време около девет месеца, в който са установени нередности по проектната документация,несъответствия с изготвения бизнес-план,отстранени от ответника без помощ от страна на ищеца.

След входиране на проектните книжа и до сключване на договора с ДФЗ 26.04.2016 г. е направил редица инвестиции.При сключване на договора е направена финансова корекция по отношение на заявената сума за подпомагане-със 700 000 лв.В тази връзка не са предприети действия на ищеца по обжалване на заповедта за финансова корекция, както и действия във връзка с коригиране и преразпределяне на разходите. Цялата нова документация ведно с таблици, оферти , предоговаряне са извършени самостоятелно от него,като той е подканял ищеца да изпълни задълженията си , но това не се е случило.

След сключване на договора и изплащане на възнаграждението настъпили непредвидени обстоятелства-заблатяване на част от територията на проекта за обработка и невъзможност на доставчик да достави определен модел машина,което наложило замяната и с друг клас. Тези обстоятелства били съобщени на ищеца,за да се внесат промени и да се управлява реално проекта, но нищо не станало,не се променил договора.

В края на м.март 2017 г. бил уведомен, че не са представени документи , установяващи направената инвестиция,въпреки че всички документи са предоставяни надлежно на ищеца. Тъй като не открил ищеца набавил необходимите документи и ги входирал в ДФЗ. Впоследствие разбрал , че не може да очаква междинно плащане, тъй като консултантът не е заложил междинно плащане в документацията. Всичко това наложило изпращане на нотариалана покана , представляваща уведомление за прекратяване на договора и сключването на консултантски договор с друг изпълнител.

На база тези факти ответникът оспорва анекс

№1 към договора от 08.04.2015 г., като заявява, че този анекс не е подписван,както и че съдържанието му не материализира волята на страните. Между тях се коментирал анекс с отложено заплащане на уговореното възнаграждение в рамките на шестмесечен срок от подписване на договора с ДФЗ, не в едномесечен срок. Единствените уговорки на страните са материализирани в оферта от 04.04.2015 г.,изходяща от ищеца и чл.7,ал.1 от процесния договор. За първи път е узнал за анекса във вида, посочен от ищеца, с връчването на нотариалната покана 15.05.2017 г., за което е сигнализирал прокуратурата.

Прави възражение ,че възнаграждението е резултатно и при липса на договор с ДФЗ ще е недължимо, което има значение, ако договореното основно задължение се дължи за друг резултат. Оттук възразява, че е имал намерение да увеличава възнаграждението,не го е направил. До този извод води обстоятелството, че с подаваните документи до ДФЗ не е направено искане за възстановяване на допълнителни суми по ред 21 от таблица за одобрени разходи.

Възразява, че първоначално уговореното възнаграждение е за одобрение на много по-голяма сума финансова помощ. Корегирана е финансовата сума със 700 000 лв.Отделно от това възнаграждението не е само за изготвяне на проектна документация , а и за управление на проекта в хода на изпълнението му, което не е осъществявано,не би могло да бъде възстановено от фонда при последното плащане. Така допълнителното заплащане е недължимо.