Решение № 443 от 15.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600308 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивен протест на Софийска районна прокуратура срещу присъда от 27.09.2022 г., постановена по НОХД № 8151/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 95 състав, с която подсъдимата Р. Л. Д. е призната за невиновна по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 212а, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че на 29.04.2016 г. в гр.

София, без да има право /тъй като не била съдружник в дружество „Р.“ ЕООД, нямала съгласие от управителя и нямало друго правно основание за това/, внесла компютърни данни - потребителско име и парола за достъп, като достъпила електронното банкиране на търговско дружество „Р.“ ЕООД, ЕИК **** в „Уникредит Булбанк“ АД, и наредила паричен превод в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв. от сметката на „Р.“ ЕООД, с IBAN **** по сметка на търговско дружество „Т.Т.” ООД, ЕИК ****, с IBAN ****, на което била управител, за да получи нещо, което не й се следва - сумата от 20 000 лв.

/след постъпването на паричната сума в сметката на търговско дружество „Т.Т.” ООД, Д. изтеглила сумата от 9 700 лв. на ръка на каса на банката, сумата от 10 000 лв. наредила по сметка на дружество „Институт за управление на проекти“ ЕООД, на което била едноличен собственик на капитала и управител, а останалите 300 лева останали по сметката/, собственост на търговско дружество „Р.“ ЕООД, с управител В.С.У..

С депозирания въззивен протест и допълнението към него се излагат доводи на несъгласие с първоинстанционната присъда и се прави искане за 1 нейната отмяна. Обвинението твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна. Сочи се, че неправилно първостепенният съд приел, че деянието е несъставомерно – по делото безспорно се установявало, че подсъдимата, чрез системата за електронно банкиране с банкови сметки на „Р.“ ЕООД, въвела потребителско име и парола, предоставени през 2008 г. в качеството на тогавашен управител на търговското дружество, и наредила паричен превод в размер на 20 000 лв. от банкова сметка на „Р.“ ЕООД към банковата сметка на представляваното от нея дружество „Т.Т.“ ООД. Установявало се, че през 2010 г. подсъдимата прехвърлила собствените си дружествени дялове на В.У. и последната станала едноличен собственик на капитала на дружеството, като това обстоятелство било оповестено в Търговския регистър на 9.10.2010 г. След тази промяна в управлението и представителството на дружеството подсъдимата била лишена от право да се разпорежда с банковите сметки на дружеството. Сочи се, че обстоятелството, че същата фактически е разполагала с тази възможност, поради техническото и административно невежество на свидетелката У., не се отразявало на неправомерността на нейните действия. Решаващият съдебен състав бил пропуснал да отчете разграничението между достъпност и правомерност на определено поведение. Подсъдимата била наредила паричния превод чрез интернет банкиране без да има такова право, доколкото към инкриминирания момент същата нито е била управляващ, нито представляващ ощетеното дружество. За съставомерността на вмененото престъпление било ирелевантно дали извършеният паричен превод е бил дължим или не, както и дали е бил документално оправдан като стопанска операция. Същевременно съдът напълно погрешно бил извел от доказателствата по делото наличие на предварително знание и съгласие у свидетелката У. за извършения банков превод. Съдът неправилно не дал вяра на показанията на тази свидетелка, за сметка на обясненията на подсъдимата, които обяснения имали двойствена природа – същите се явявали доказателствено средство и средство за защита.

В тази връзка се твърди, че решаващият състав бил изопачил доказателствата по делото, коментирайки назначената съдебно-счетоводна експертиза – според заключението последната издадена фактура за извършеното инкриминирано плащане не фигурирала в дневниците за покупки по ЗДДС на „Р.“ ЕООД. Завеждането на гражданско дело за процесната сума от страна на свидетелката У. срещу подсъдимата също било индикация, че свидетелката не е изразила съгласието си за извършения превод.

С протеста не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура прави искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна за престъплението, за което е предадена на съд. Излага съображения за съставомерност на деянието, сочи, че неговото авторство е установено, установена е и виновността на подсъдимата.

2

Защитникът на подсъдимата Д. - адв. Р., редовно упълномощен, оспорва подадения протест. Прави искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че не е налице съставомерност на деянието от обективна страна, но дори да се приемело, че такава е налице, то не били налице съответните възприятия у подсъдимата за формиране на умисъл от субективна страна. Сочи се, че подсъдимата е била в търговски и бизнес отношения със свидетелката У. в продължение на много години, като причината за прекратяване на участието в дружеството била, за да не участва в закупуването на автомобил на името на дружеството, който свидетелката У. е възнамерявала да закупи. В продължителен период след това двете продължили да работят заедно, макар подсъдимата формално да не била съдружник в дружеството. Имила общ офис и упражнявали съвместна дейност. В тази връзка се сочи, че сумата от 20000 лв. била дължима от дружеството „Р.“ ЕООД на дружеството „Т.Т.“ ООД, поради което извършеният превод бил правомерен. Вследствие на настъпили впоследствие лични проблеми в отношенията между подсъдимата и свидетелката У., същата е подала жалба в прокуратурата за извършения превод и завела гражданско дело. Прави искане присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимата Д. поддържа казаното от своя защитник.

В правото си на последна дума по реда на чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимата Д. моли да бъде потвърдена присъдата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното:

Подсъдимата Р. Л. Д., ЕГН ********** е родена на 14.**** г. в гр.

София. Същата е българка, с българско гражданство, разведена /с фамилия преди развода К./, неосъждана, с висше образование, работи, с постоянен адрес гр. София, ул. „**** и настоящ адрес гр. София, ул. „****.

Подсъдимата Д. и свидетелката В.У. били съдружници в „Р.“ ООД, като всяка от тях притежавала 50% от капитала на дружеството. На 1.10.2008 г. било проведено общо събрание на съдружниците в „Р.“ ООД, на което било взето решение за откриване на разплащателна сметка на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД и ползване на програма „Бизнес Лидер Голд“.

На 6.10.2008 г. за откритата банкова сметка на дружеството с IBAN **** била включена и услугата „Булбанк Онлайн“, като била предназначена за използване и от двамата съдружници и те били с активни права, включително могли да нареждат средства от сметката, като в тази връзка са били попълнени необходимите документи съгласно вътрешните правила на банката, включително искане за ползване на услугата. Потребителите, след 3 подадено искане, получават лично потребителско име и парола за достъп до услугата, като в настоящия случай дружеството било регистрирано за услугата с потребител ID 433372 – В.С.У. и потребител ID 89619 – Р. Л. К.. От банката били издадени цифрови сертификати, чиято инсталация се осъществява чрез потребителски профил в „Булбанк Онлайн“.

Освен в „Р.“ ООД, Д. и У. били съдружници и в „Т.Т.“ ООД, на което Д. била управител. Подсъдимата била управител и едноличен собственик на капитала и на „Институт за управление на проекти“ ЕООД, посредством което също развивала консултантска дейност. Свид. В. Д., майка на подсъдимата, от своя страна развивала търговска дейност посредством дружество „Б.Е.К.“ ЕООД, в което била назначена на трудов договор от бащата на подсъдимата, който бил управител на дружеството. В периода от 2008 г. до около средата на 2016 г. цитираните четири дружества работели в тясно сътрудничество помежду си, като подсъдимата Д. и свидетелките Д. и У. споделяли общо офис-помещение, находящо се в гр. София, ул. „****, наето от „Институт за управление на проекти“ ЕООД. И двете съдружнички отпускали заеми на дружеството с оглед текущи нужди.

Междувременно, на 7.12.2010 г. между подсъдимата Д. и свид. У. бил сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съгласно който Д. продала своите 50 % от дружествените дялове на „Р.“ ООД на свид.

У., като по този начин У. станала единствен собственик на капитала на дружеството. Въпреки това, двете продължили да работят в тясно сътрудничество посредством цитираните дружества до средата на 2016 г. – имали общи проекти и след прекратяване участието на подсъдимата в дружеството „Р.“ ООД (впоследствие ЕООД).

На 29.04.2016 г. подсъдимата била заедно със свидетелката У. до ранния следобед. Впоследствие свидетелката У. заминала извън гр. София и нямала достъп до интернет. На същия ден подсъдимата, чрез въвеждане на потребителското име и паролата, получени от „УниКредит Булбанк“ АД за осъществяване на достъп до електронното банкиране, влязла в системата за електронно банкиране на „Р.“ ЕООД в „УниКредит Булбанк“, след което наредила паричен превод в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв. от сметката на „Р.“ ЕООД, IBAN **** по сметката на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ****, IBAN ****.

Като основание за превода посочила „захранване“.

За сумата от 20 000 лв. била издадена фактура № 0000000077/29.04.2016 г. с доставчик „Т.Т.“ ООД и получател „Р.“ ЕООД, която фактура била осчетоводена от дружеството издател по счетоводна сметка 411 – вземания от клиенти, по партида „Р.“ ЕООД, за месец април 2016 г. Фактурата не била осчетоводена от дружеството получател „Р.“ ЕООД.

След постъпването на паричните средства от сметката на „Р.“ ЕООД по сметката на „Т.Т.“ ООД, на 3.05.2016 г. подсъдимата Д. изтеглила на каса на банката сума в размер на 9 700 лв., наредила 10 000 лв. по сметка на „Институт за управление на проекти“ ЕООД, и 300 лв. останали по сметката на „Т.Т.“ ООД.

На 9.05.2016 г. свидетелката У. посетила офис на „УниКредит Булбанк“ АД и подала заявление за прекратяване на достъпа на подсъдимата Д. до електронното банкиране на сметката на „Р.“ ЕООД. Същият бил преустановен 4 на 9.05.2016 г.

Предвид възникнали между свидетелката У. и подсъдимата Д. несъгласия, включително спорове относно дължими суми между двете, отношенията им се влошили, и на 1.08.2016 г. бил сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съгласно който В.У. продала на подсъдимата Р. Д. собствеността върху 50 /петдесет/ дружествени дяла от „Т.Т.“ ООД за сума в общ размер на 2 500 лв., като по този начин и съдружието им в „Т.Т.“ ООД било преустановено.

На 19.12.2016 г. пред Софийски районен съд, ГО, била депозирана искова молба вх. № 8026736/19.12.2016 г. от „Р.“ ЕООД срещу Р. Л. Д. с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД и обща цена на исковете 21 306, 44 лв., по която било постановено решение от 26.05.2020 г. по гр.д.№ 74146/2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 155 състав, с което исковете били уважени.