Решение № 583 от 27.04.2022, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /27.04.2022 год., гр. Варна

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1064 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.224 ал.5 и ал.6 вр.чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и е образувано по жалба от Д.Г.Г., ЕГН **********,***, против Заповед №ДК-09-ВН-02/19.04.2021г на началника на РДНСК- Варна, с която на осн.чл.224 ал.5 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове СМР по изпълнението на строеж „Подпорни стени и брегоукрепително съоръжение“, находящ се в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на к.з.“Прибой“, район „Аспарухово“, Община Варна, и на осн.чл.224 а6 от ЗУТ е забранен достъпа до строежа. Жалбоподателката поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Релевира доводи за липса на съставен констативен акт, както и за надлежното му връчване на жалбоподателката. Твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, поради което оспорената заповед е издадена без да са изяснени фактите от значение за случая във връзка с времето на извършване на строителството, т.е. – било ли е налице изобщо строителство, което да подлежи на спиране в приложената хипотеза на чл. 224 ал.

5 от ЗУТ. Конкретно сочи, че за издаване на заповед за спиране на строеж и забрана достъпа до него при условията на чл.224 ал.1, ал.5, и ал.6 от ЗУТ е нужно да е налице строеж, който да се изпълнява към датата на заповедта и то при наличие на някоя от хипотезите, предвидени в него.

Твърди, че в случая към момента на издаване на заповедта не е налице изобщо строеж по см.§5 т.38 от ДР на ЗУТ, понеже наличният в имота не отговаря на легалната дефиниция, още по-малко такъв в процес на изпълнение, т.е. твърди и липса на предмет, понеже вече преустановено строителство не подлежи на спиране. Твърди също несъответствие на оспорената заповед с материалния закон и неговата цел, с аргумент, че административният орган не е ангажирал доказателства, че обектът, който е разпоредено да бъде спрян, е изграден от жалбоподателката, т.е. оспорва авторството на строежа. В тази връзка сочи, че съгл.чл.161 от ЗУТ възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и това, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, а в случая строежът, чието изпълнение е спряно, и според посоченото в заповедта е разположен в имот – държавна собственост съгл.АДС №160/2016г на Областния управител на Варненска област, т.е. не е установено по несъмнен начин лицето – субект на задълженията по заповедта. Твърди още, че имотът се намира в горска територия, а съгл.чл.153 ал.1 т.2 от ЗГ не се смята за строителство изграждането на техникоукрепителни съоръжения за борба срещу ерозията и пороите. В него няма подпорни стени с височина над 1,2 м., за които да се изисква издаване на разрешение за строеж, поради което и не могат да бъдат квалифицирани като незаконен строеж, който да бъде предмет на заповед по чл.224 ал.5 и ал.6 от ЗУТ. По изложените в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на процесната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата на изложените основания. В допълнение, позовавайки се на заключението на СТЕ поддържа и липса на материална компетентност на РДНСК в случая, тъй като строежът не е I-ва категория. Сочи, че издателят на заповедта е решил да адресира заповедта си спрямо нея като собственик на съседен на държавния имот, при все че тя няма правен и материален интерес да извършва подобни СМР в чужд имот. Настоява за отмяна на процесната заповед с присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът

– началникът на РДНСК-Варна с писменото си становище, придружаващо административната преписка, и чрез процесуалния си представител ю.к.Камелия А. в о.с.з. по същество оспорва жалбата като неоснователна, излагайки конкретни твърдения по всяко от възраженията на жалбоподателката, поддържа, че са налице всички законови предпоставки за издаване на оспорената заповед. Твърди, че се касае за незаконен строеж по смисъл на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, изграден без разрешение за строеж, което е предпоставка за издаване на заповедта за спиране на строежа на осн.чл.224 ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Строителството е извършено в имот, попадащ в зона със строителна забрана съгласно заповед на МТРС, и в зона „А“ по см.чл.10 ал.1 от ЗУЧК. Строежът е от първа категория, тъй като е съоръжение за геозащита и брегоукрепване, поради което компетентен да се произнесе е началникът на РДНСК Варна. Строежът не е премахнат, като строителните дейности са останали на етап, описан в констативния акт към заповедта. В този смисъл отправя искане жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В качеството на заинтересована страна в процеса е конституиран Областният управител на област Варна на осн.чл18 ал.1 от ЗДС предвид факта, че имотът, в който е разположен строежът, чието спиране е разпоредено с оспорената заповед, е публична държавна собственост. С писменото си становище и в о.с.з. чрез процесуалния си представител ст.ю.к. С.В. той оспорва жалбата, сочи, че предвид липсата на строителни книжа и безспорно установеното встъпване в държавния имот на съоръженията, намиращи се в имота на жалбоподателката, оспорената от нея заповед е законосъобразна поради което моли жалбата й да бъде отхвърлена, и на свой ред претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгл.

АДС №160, том 31, рег.№11873, дело 6646/3105.2016г, издаден от Служба по вписванията – Варна, ПИ с идентификатор *** по КК на к.з.“Прибой“, Община Варна, е собственост на Държавата чрез Областния управител на Област – Варна. Имотът обхваща част от морския бряг – плажна ивица в к.з. „Прибой“, и на север граничи с ПИ с идентификатор ***, собственост на жалб.Д.Г., съгласно Заповед № 3, том 46, рег. 19215, дело 9814 от 21.07.2017г., издаден от Служба по вписванията гр. Варна, видно от скици № 15-944907-13.10.2020 г. и № 15-944903-13.10.2020 г. на СГКК – Варна, приложени по административната преписка.

Според отразеното в Констативен протокол от 01.10.2020 г. на работна група, съставена от служители на РДНСК – Варна, вкл. св.В. К. (И. преди прекратяване на гражданския й брак), във връзка с писмо с вх. № ДК-25-74-00-664/08.10.2020г. на РДНСК – Варна от Зам.началника на ДНСК-София е извършена допълнителна проверка на ПИ *** и ПИ ***, при която е установено, че имотите попадат в зона със строителна забрана съгл.Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997г на МТРС; в ПИ *** има изградени три стъпаловидно разположени стоманобетонни тераси, първата от които стъпва на плажната ивица; върху тях са изградени още четири стъпаловидно разположени подпорни стени, образуващи тераси, с настилка от камък и обезопасени с парапети, като първата видимо попада в ПИ ***, а останалите три в ПИ ***. Проверяващите са констатирали, че към момента на проверката строежът е завършен, в имотите няма разположена строителна техника и не се извършват строителни дейности, не е установен строителят.

Съставен е констативен акт №

2/24.02.2021г. по реда на чл.224 от ЗУТ, от работна група на РДНСК Варна, след извършена проверка на място на строеж: “Подпорни стени и брегоукрепително съоръжение“, находящ се в ПИ *** по КК и КР на к.з. „Прибой“, гр. Варна, собственост на Държавата, попадащ извън строителните граници на курортната зона, с посочен строител/извършител – жалб.Д.Г., и в нейно отсъствие. В констативният акт е описано, че в участъка от имота – държавна собственост, източно от ПИ *** – собственост на жалбоподателката, са изградени три стоманобетонни съоръжения, първото от които стъпва на плажната ивица, със следните характеристики: първото съоръжение е с приблизителни размери: дължина /L/ ~ 13м, височина /Н/ /от моделирания терен/ ~ 0.5 м.; второто и третото съоръжение са с приблизителни размери: /L/ ~ 13м, /Н/ /от моделирания терен/ ~ 1 м. Не е възможно да се определи широчината им, тъй като са стъпаловидно разположени едно върху друго, образувайки тераси; по дължина са ориентирани в посока север-юг. Над последното (трето) съоръжение е изградена подпорна стена със следните характеристики: приблизителни размери дължина /L/ ~ 13м, височина /Н/ /от моделирания терен/ ~ 1 м. и дебелина ~0.20м, разположено по дължина в посока север-юг.

Над него са изградени още три стоманобетонни подпорни стени с подобна характеристика, които в южната си част попадат в ПИ ***, а в северната – в ПИ *** на жалбоподателката.

Строежът е квалифициран като I-ва категория съгл.чл.137 ал.1 т.1 б.„ж“ от ЗУТ и чл.2 ал.7 от Наредба №1/2003год. за номенклатурата на видовете строежи и изграден без предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в периода след 13.01.2015г.

Посочено е, че строежът е изграден в нарушение на чл.96 ал.3 и ал.4, чл.137 ал.3 и чл.148 от ЗУТ, поради което длъжностните лица са посочили, че същият е необходимо да бъде спрян на осн.чл.224 ал.5 от ЗУТ. Към КА №2/24.02.2021г. са изготвени окомерна скица и снимков материал.

Констативен акт № 2/24.02.2021г. е съобщен на адресата Д.Г. по реда на §4 ал.1 предл.2 и сл. ДР на ЗУТ със съобщение №5/29.03.2021 г. За съобщаването е съставен констативен протокол от 18.03.2021 г. от длъжностни лица от РДНСК - Варна. По така съставения КА в законоустановения 7- дневен срок липсва постъпило възражение от жалбоподателката.

С оспорената понастоящем Заповед

№ ДК-09-ВН-02/19.04.21г. началникът на РДНСК - Варна на осн.чл.224 ал.5 и ал.6 ЗУТ и предоставените му със Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК правомощия по ЗУТ е наредил спиране изпълнението на всички видоне СМР по изпълнението на стрроеж7 „Подпорни стени и брегоукрепително съоръжение“, находящ се в ПИ *** по КК и КР на к.з.

„Прибой“, район „Аспарухово“, общ. Варна; забранен е достъпа до строежа и разпоредено поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа, и е определен седем дневен срок от връчване на заповедта за доброволно изпълнение, до изтичането на който от собственика на имота и извършителя на строежа да бъдат взети мерки за обезопасяване и консервиране на строежа.

По делото е назначена и приета СТЕ с.д.№16016/01.11.2021г, изготвена от в.л. инж. А.П.. Според изложеното в него ПИ с идентификатор *** е вид територия „нарушена“, с начин на ползване „друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение“ и не представлява горска територия. Изпълнените в имота СМР са видни на снимка 1: около съществуващи на терена каменни късове с помощта на декоративно добавени камъни и бетонов разтвор са оформени стъпаловидни тераси/подстъпи по наклона на терена, които обхващат пространство с дължина 19.30м и ширина 4м. От така оформените подстъпи в най-високата част е оформен един с ширина 0.60м и височина 0.7м и 19.30м дължина; в най-ниската част е оформен един подстъп с височина 0.4м; между тях в зависимост от разположените каменни късове на терена са изпълнени стъпаловидно различни по форма подстъпи, оформящи отделни и независими една от друга единични площадки, оформени са пространства, оградени от камък и запълнени със земна маса, засети с цветна растителност, представляващи цветарници. Наблюдаваните физико-геоложки процеси в обхвата на имот с идентификатор *** са отразени в приложеното към преписката на РДНСК Варна Становище изх. № ИГП-688 от 01.10.2012г. на „Геозащита“ ЕООД, гр.

Варна. В района на имотите (процесния и съседния ПИ *** на жалбоподателката) са изразени най-силно свлачищни процеси и морска абразия.