Решение № 15824 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15824 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110133851 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба Ю. Б.” АД/предишно наименование „Б. П. Б." АД/, срещу В. К. З., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4327.81 лева, дължима за периода от 15.11.2021г. до 26.07.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, представляваща главница по Договор за кредитна карта с № FL882784, възнаградителна лихва в размер на 296.12 лева, дължима за периода от 15.11.2021г. до 13.05.2022 г., и мораторна лихва в размер на 454.39 лева, дължима за периода от 13.11.2021г. до 26.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№42347/2022г. по описа на СРС 168 състав.

Ищецът твърди, че В. К. З. ползвала банков кредит, сключен с „Ю. Б." АД, представляващ Договор за кредитна карта с № FL882784. На дата 13.05.2022 г. настъпил падежа на Договора, с оглед на който факт вземанията по кредита са станали изискуеми в техния пълен размер като вземания с настъпил падеж. Сочи че до настоящия момент не е постъпило плащане на задълженията по крдита.

Ответницата в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи че договорът за кредит бил сключен на 24.11.2017г. Сочи че поради заболявания не изпаднала в забава в изпълнението на кредита, но поддържа, че към договора за кредит бил сключен и договор за застраховка и с настъпването на застрахователното събитие – продължителен болничен уведомила застрахователя който изплатил застрахователно обезщетение. Прави възражение за недействителност на клаузите. Моли за отхвърляне на исковете.

1

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника „К. Ж.“ – клон България КЧТ. Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.

От представените писмени доказателства се установява, че по силата на договор за потребителски кредит № FL882784 от 24.11.2017г. , „Ю. Б.“ АД в качеството на кредитор е отпуснала на В. К. З. в качеството на кредитополучател потребителски кредит а размер на 36764.00 (тридесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и четири) лева за текущи нужди. В чл. 1, ал.2 от договора било уговорено, че в случай, че във връзка с договора за кредит Кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от "Ю. Б." АД, чиято премия е платима еднократно, страните по настоящия договор се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа автоматично от банката при усвояване на кредита. В чл. 3, ал.1 от договора за потребителски кредит страните предвидили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,437% (четири цяло четиристотин тридесет и седем процентни пункта). За референтен лихвен процент се ползва следния лихвен индекс: за кредити в лева 6-месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР), за кредити в евро 6-месечен EURIBOR (6М EURiBOR), приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал. 2 на същия член. В ал. 2 е уточнено, че индексът "СОФИБОР" (S0FI80R: Sofia interbank offered rate), е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар. Той се изготвя за набор от срочности в 11:00 ч. (местно време) всеки работен ден, като средна величина от котировките „продава", подадени от представителна група банки.

2

Индексите се котират за вальор „слот" (2 работни дни) за всички срочности, освен „овърнайт", и при конвенция "реален брой изминали дни/360". Фиксинг на СОФИБОР се публикува за всеки работен ден за Република България на сайта на Българска народна банка www.bnb.bg. В ал. 3 се казва, че Референтният лихвен процент по кредита се определя първоначално и в последствие се актуализира два пъти годишно, като при определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на сайта на БНБ съответно на 15 януари и на 15 юли за всяка година от срока на кредита, съответно стойностите на 6М EUR1B0R, публикувани на посочените дати (15 януари и 15 юли} на интернет страницата на Европейската Банкова Федерация (http://www.euribor-ebf.eu) или е информационните системи на Reuters и Bloomberg. В случай че на съответната дата няма публикувана такава стойност, ще се ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР / 6М EURIBOR.

Банката обявява в банковите си салони и на своя интернет сайт (********) актуалните нови стойности на ползвания 6М СОФИБОР / 6М EURIBOR, както и всяка последваща нова стойност на ползвания 6М СОФИБОР / 6М EUR1B0R за посочените дати. Към датата на първоначално определяне на годишния лихвен процент по кредита, стойността на 6IVS СОФИБОР, приложим за кредити в лева, съответно &М EURIBOR, приложим за кредити а евро, публикувана на сайта на БНБ / Reuters е в 0.263% {нула цяло двеста шестдесет и три лева) процентни пункта. Според ал. 4 на същия член 3 е предвидено, че в случай, че обявената стойност на индекса 6М СОФИБОР/ 6М EURIBOR е отрицателна, то при определяне на годишния лихвен процент по кредита за съответния период от срока на договора, през който това обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0 % (нула процента). В чл. 7 от договора било уговорено, че кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит.

Според представения погасителен план кредита следвало да бъде погасен на 47 равни месечни вноски и една последна изравнителна вноска с падеж 13.11.2021г.

От представеното по делото допълнително споразумение към договор за кредит № FL882784 се установява, че на 27.05.2020г. страните договорили отсрочване на плащанията по кредита предвид настъпилата епидемична обстановка в страната и въведеното извънредно положение. В чл. 1, ал.1 от допълнителното споразумение плащането на дължимите главница и лихви по Договора за кредит да бъдат отсрочено за срок от 6 (шест) месеца („период на отсрочване“ или „гратисен период“), считано от падежната дата на месечната погасителна вноска по кредита, дължима през месец 01.2020 г., включително, при условията на Механизъм № 1, разписан по т. III.3. от Реда за отсрочване.

Според втората алинея на същия член след изтичане на периода на отсрочване, Кредитополучателят продължава погасяването на задълженията 3 по кредита. Погасяването на кредита се възобновява, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима през месец 07.2020 г. Било предвидено, че за периода на отсрочване Банката начислява лихва съгласно условията на Договора за кредит. След изтичане на периода на отсрочване, непогасената лихва се разпределя на равни части, които се добавят към всяка вноска по кредита, съгласно новия погасителен план по ал. 5, и се погасяват-за период от 24 месеца, след края на периода на отсрочване, но не по-късно от крайния срок на Договора за кредит удължен съгласно ал. 3 на чл. 1 от договора. Банката изготвила нов погасителен план за остатъка от дълга, който се прилага след изтичане на периода на отсрочване по ап. 1 до изтичане на удължения срок на кредита.

Съгласно погасителния план остатъка от кредита бил разсрочен на 54 вноски като последната била с падеж 13.05.2022г.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно, задълбочено и обосновано. Вещото лице е дало заключение след запознаване с движението по сметка че, за погасяване на кредита, постъпили суми в общ размер на 39 526.91 лв., постъпили от ответницата и от третото лице помагач – застрахователя „К. Ж.“ – клон България КТЧ и такива за които нямало данни за вносителя.

С направените плащания били погасени 32 517.19 лв. – главница, 5 408.92 лв., - възнаградителна лихва, 583.29 лв. – наказателна лихва, и 517.51лв. – такси.

Според заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза останали незаплатени суми - Главница - 4 246.81 лв.; Дължима възнаградителна лихва - 296.12 лв.; Дължима наказателна лихва - 454.39 лв.;

Дължими такси - 81.00 лв.

Ето защо искът за главница по договора за потребителски кредит се явява установен по основание.

По отношение на възнаградителната лихва.

В случая по както беше посочено по-горе страните уговорили променлив годишен лихвен процент, който е обусловен от лихвения индекс СОФИБОР - 6М СОФИБОР, публикуван на сайта на БНБ. По делото не са представени доказателства че посочената сума да възнаградителна лихва отговаря и е изчислена съобразно предвиденото в договора. Не са представени никакви доказателства относно лихвения индекс на база на които да се направи извод за размера на възнаградителната лихва. Съдът е разпределил доказателствената тежест за тези обстоятелства на ищеца, същият не е ангажирал доказателства в тази връзка.

Ето защо искът за договорна лихва следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на мораторната лихва.

4

Вещото лице е заключило, че от датата на изпадане в забава до 26.07.2022г. размерът на мораторната лихва възлиза на 454,39 лева.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.

В случая с отговора на исковата молба са направени и възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По отношение на клаузата за наличие на такси по кредита.

В чл. 5 от договора за кредит е предвидена такса за разглеждането на кредита в размер на 400 лева, а от заключението по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че ищецът начислил такси във връзка с договора за кредит в размер на 598.51 лв., от които с направени плащания били погасени 517.51лв.