Решение № 4305 от 03.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5356/2024
- Вид
- Решение № 4305
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Слави Георгиев Славов
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4305 гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100505356 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 3437 от 27.02.2024 г., постановено по гр.дело № 37638/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 55 състав е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на К. О. М., ЕГН **********, с адрес гр.София, Жп *********, сумата 12102,50 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 41550,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“Ауди А6 Авант“, рег. № ********* следствие на ПТП, настъпило на 06.04.2023 г., причинено от водача на л.а.“Пежо Партнер“, рег.№ СА *********, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на инцидента, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба06.07.2023 г., до погасяване на вземането, като е отхвърлен иска за горницата над присъдения до пълния искан размер от 13942,50 лева като неоснователен. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на К. О. М., ЕГН **********, сумата 2971,00 лева - разноски по делото съобразно размера на уважената част от иска. С решението на съда е осъден на 1 основание чл.78, ал.3 ГПК, К. О. М., ЕГН **********, да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата 52.78 лева - разноски по делото съобразно размера на отхвърлената част от иска.
Срещу решението на СРС, 55 с-в е постъпила въззивна жалба от К. О. М., подадена чрез пълномощника адв.Й. А., с искане същото да бъде отменено, в частта в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над 12102,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди до размер на сумата от 12602,50 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, досежно определения размер на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди. Твърди се, че след като съдът е приел, че следва да приспадне от застрахователното обезщетение сумата от 3548,50 лв. за запазени части, следвало като сума за запазени части да определи тази стойност, намалена с 500 лв., която собственикът би заплатил за разкомплектоването на тези части. т.е., за да получи тези 3548,50 лв., собственикът трябвало да заплати 500,00 лв. и застрахователното обезщетение, което следва да присъди съдът е в размер на 12 602,50 лв. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.К.М. оспорва жалбата, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са 2 обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на ищеца във връзка с неговата правилност, в обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е правилно, в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен предявения частичен осъдителен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над 12102,50 лв. до размер на сумата от 12602,50 лв. Доводите в жалбата на ищеца, досежно определения според него неправилно размер на дължимото обезщетение за имуществени вреди са неоснователни. Изводите на съда при определяне на размера на дължимото обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба на ищеца доводи, следва да се добави и следното:
Искът по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Това е така, защото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответника „ЗК Лев Инс“ АД, гр.София е осъден да заплати на ищеца К. О. М., сумата от 12102,50 лв., предявен като частичен иск от претенция в общ размер от 41550,00 лева, 3 представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“Ауди А6 Авант“, рег. № ********* в резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2023 г., причинено от водача на л.а.“Пежо Партнер“, рег.№ СА *********, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на инцидента, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба06.07.2023 г., до погасяване на вземането. В този смисъл, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.
Спорният въпрос по делото е единствено относно размера на дължимото обезщетение на ищеца з а претърпени от него имуществени вреди. Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки на чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр.София не може да бъде пререшаван от въззивния съд.
Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно определения размер на дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът намира следното:
В процесния случай според неоспореното заключение на автотехническата експертиза, към датата на настъпване на увреждащото ПТП - 07.04.2023 г., средната пазарна стойност на застрахования автомобил/ лек автомобил марка“Ауди“, модел“А6“ ДК № ********* възлиза на 35486 лв., а стойността на труда и материалите за възстановяването му, определена по средни пазарни цени, с влагане на алтернативни части е 63142,80 лв., което означава наличие на тотална щета. Средната пазарна стойност на процесния автомобил в размер на 35486 лв.- това е действителната стойност на автомобила, стойността, достатъчна за закупуване на имущество от същия вид по стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие. Когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност - запазени части на автомобила - от действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за ищеца, в противен случай наред с обезщетението, с което ищецът ще се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той би получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането.
Относно приспадането на стойността на запазените части от действителната стойност на автомобила към настъпване на ПТП е постановеното от ВКС на основание чл.290 ГПК, решение № 165/24.10.2013 г. по т.дело № 469/2012 г. на ІІ т.о. Т.е. според трайно установената съдебна практика на ВКС, при тотална щета от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие следва да се приспадне стойността на запазените части. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че предявеният частичен осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ е 4 основателен за сумата в размер на 12102,50 лв., представляваща разликата между действителната стойност на автомобила към настъпване на процесното ПТП в размер на 35486 лв., стойността на запазените части в размер на 3548,50 лв., стойността за предаване на автомобила на скрап без запазените части в размер на 800 лв. и извънсъдебно заплатената част от застрахователно обезщетение от ответника в размер на 19035 лв. Противно на изложеното във въззивната жалба, съдът е определил правилно размера на дължимото обезщетение при тотална щета на процесния автомобил. Обезщетението при тотална щета на процесния автомобил възлиза на сумата от 12102,50 лв. Размерът на дължимото обезщетение при тотална щета на процесния автомобил е определен в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС, съгласно която при тотална щета от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие следва да се приспадне стойността на запазените части. В тази връзка, съдът приема че към размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди не следва да се добави и сумата от 500 лв., която собственикът би заплатил за разкомплектоване на запазените части на автомобила. Доводите на ищеца изложени във въззивната жалба в тази насока се явяват изцяло неоснователни. Размерът на дължимото обезщетение при тотална щета на процесния автомобил възлиза на сумата от 12102,50 лв. С оглед на което правилно претенцията на ищеца за горницата над 12102,50 лв. до размер на сумата от 12602,50 лв. е отхвърлена като неоснователна от първоинстанционния съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна- ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна - ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от 5 съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП. И тъй като чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника- ответник в полза на въззиваемата страна- ищец юрисконсултско възнагражение следва да се определи от съда в размер на сумата от 100 лв. за въззивната инстанция.
Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9aa63433-4b2d-410e-a05a-6073763c49c7