Определение № 24875 от 08.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24875 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110105588 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на С. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност.

Извършвайки отново дължимата съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК проверка за редовност на исковата молба и за допустимост на предявените искове, съдът констатира, че е налице неяснота относно правния интерес на ищеца да иска по евентуалния иск прогласяване нищожност на т. 1.6. от Договор за гаранция /поръчителство/, при положение че твърди, че той е сключен с друг правен субект, а не с ответното дружество. В тази връзка следва да бъдат дадени указания на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, който обаче не отговаря на изискването на чл. 132, т. 1 ГПК, тъй като липсва пълномощно за юрисконсулта, който го е подал, поради което на ответника следва да се дадат указания по реда на чл. 101 ГПК.

Независимо от горното и с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от ищеца документи са допустими, относими и необходими и следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да представи счетоводна информация за извършените плащания и тяхното отнасяне подлежи на отхвърляне, защото цели доказването на неотносими към предмета на делото факти.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно, защото отговорът на първата задача в случая не е необходим, а отговорът на втората задача е неотносим.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с 1 бр. препис за ответника да обоснове правния си интерес от евентуалния иск за прогласяване нищожност на т. 1.6. от Договор за гаранция /поръчителство/, като съобрази мотивната част на настоящото определение. При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в посочената част. При постъпване на молба от ищеца или изтичане на срока за това делото ДА СЕ ДОКЛАДВА.

УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото пълномощно за юрк. Г. Г., валидно към датата на депозиране на отговора на исковата молба, ИЛИ законният представител на ответното дружество да приподпише отговора на исковата молба ИЛИ същият с нарочна писмена молба изрично да потвърди действията на юрк. Г. Г. по подаване на отговор на исковата молба. При неизпълнение на указанията в срок съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че отговор на исковата молба не е подаден, и ще измени съответно проекта за доклад.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.09.2026 г. от 09:30 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца документи, като му УКАЗВА, че описаният в т. 1.1. от доказателствената част на исковата молба Стандартен европейски формуляр не е фактически представен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от С. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 1278612/07.08.2023 г. поради противоречие на закона; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 1278612/07.08.2023 г. поради накърняване на добрите нрави чрез клаузата за възнаградителна лихва; евентуален иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за паричен заем № 1278612/07.08.2023 г. като неравноправна и на т. 1.6. от сключения към него Договор за гаранция /поръчителство/ от същата дата. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 1278612/07.08.2023 г., по силата на който му бил предоставен заем в размер на 3 000 лв. за срок от 12 месеца, при посочени ГЛП в размер на 23 % и ГПР в размер на 49.11 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с гаранция /поръчителство/, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответното дружество, като с т. 1.6. от бланкетния Договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е задължен да заплати такса 2 850 лв., дължима на месечни вноски с падежни дати, аналогични на падежните дати по договора за заем.

2

Релевира възражения за нищожност на целия договор за заем поради противоречие на закона. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК /действително приложимият лихвен процент е различен от посочения, защото таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ се начислява заради поставените към потребителя неизпълними условия за обезпечаване на кредита и не е за реално предоставено обезпечение, а представлява елемент от договорната лихва; не са посочени условията за прилагането на лихвения процент/, на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото таксата за предоставяне на поръчителство не е включена като разход по кредита, при положение че на практика представлява скрита договорна лихва/, чл.

11, ал. 1, т. 20 ЗПК /не е посочен размерът на лихвения процент на ден и не са посочени правото на потребителя на отказ от договора и условията, при които това може да се случи/, на чл. 19, ал. 4 ЗПК /надвишен е максималният допустим размер на ГПР/. Сочи, че в противоречие с чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия не са подписани от потребителя и не са му били предоставени. Релевира възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва не само поради противоречие на закона, но и поради накърняване на добрите нрави, като изтъква, че при съобразяване на нейния действителен размер, включващ и таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/, се надхвърля трикратният размер на законната лихва, поради което е налице нееквивалентност на насрещните престации, а с факта, че ответникът е скрил част от възнаградителната лихва под формата на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, е нарушил изискванията на справедливостта и добросъвестността. Сочи, че нищожността на клаузата за възнаградителна лихва влече нищожност на целия договор за паричен заем. Счита, че чрез поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение – практически единствено под формата на поръчителство от „Мултитюд Банк“, се постига погрешно посочване на ГЛП и ГПР, с което в крайна сметка е подведен относно техните размери и относно спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, поради което се касае за неравноправна клауза. Правния си интерес от предявените искове обосновава с това, че въпреки че е погасил предсрочно кредита, кредиторът претендира от него вземания за възнаградителна лихва и за такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за заем с ищеца. Оспорва предоставянето на гаранция /поръчителство/ от „Мултитюд Банк“ да е било задължително условие за сключване на договора за заем, като сочи, че ищецът е могъл да посочи избран от него поръчител. Счита, че разходът за предоставената гаранция /поръчителство/ не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Излага, че претенцията относно действителността на договора за гаранция следва да се насочи срещу „Мултитюд Банк“. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

3

В тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване нищожност на договор за паричен заем, евентуално – на клауза от него, е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за паричен заем № 1278612/07.08.2023 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на договора със закона, респ. накърняване на добрите нрави чрез клаузата за възнаградителна лихва, респ. неравноправност на клаузата на чл. 5 от него.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 5 от Договор за паричен заем № 1278612/07.08.2023 г. е индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между страните на Договор за паричен заем № 1278612/07.08.2023 г. за сумата от 3 000 лв. за срок от 12 месеца при посочени ГЛП в размер на 23 % и ГПР в размер на 49.11 %; сключване от ищеца във връзка с договора за заем на Договор за гаранция /поръчителство/ с „Мултитюд Банк“, по който е уговорено задължение за ищеца за заплащане на гаранта на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 2 850 лв.; че таксата за гаранта не е включена в посочения в договора за заем ГПР.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5