Решение № 1985 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1985 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100508044 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3827/26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 33737/2021 г. по описа на СРС, 34 състав, ЗАД „А.Б.“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Я. на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 18000 лв., частично предявен от сума в общ размер от 500000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, по повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/01/1119001349578/28.06.2019 г., ведно със законната лихва от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2408,03 лева – разноски за производството пред СРС.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 265,25 лева за разноски по съразмерност в производството пред СРС.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 18000 лв. до предявения размер от 24000 лв., като частичен от общо 500000 лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца А. Д. Я.. Излага съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Намира, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер и не е справедливо. Поддържа, че решаващият съд не е отчел в пълна степен редица обективно съществуващи факти, което е довело до необоснованост на атакувания съдебен акт и формалното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът е пренебрегнал указанията, дадени с ППВС 4/68 г. и не е взел предвид съдебната практика по други сходни случаи.

Освен това не е съобразил нивата на застрахователни лимити към датата на застрахователното събитие, както и че за периода от 2005 г. до 2019 г. средната месечна работна заплата е отбелязала ръст от над 200 лв. (около 160 %), а само от 2010 г. до 2019 г. е била в размер на над 90 лв. (почти 30%); минималните застрахователни суми по 1 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до 1 януари 2010 г. били в размер на 700000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице, от 1 януари 2010 г. до 10 юни 2012 г. размерът е бил 1 000000 лв., а от 11 юни 2012 г. до момента – 2 000000 лв.; ежегодното увеличаване на размера на застрахователните премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличаването на пазарната стойност на стоките от първа необходимост. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, с която е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди над уважения размер до претендирания, като постанови друго, с което да присъди допълнително обезщетение в размер на 6000 лв. – до 24000 лв., представляваща част от общо дължимото обезщетение от 500000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „А.Б.“ АД, с който оспорва същата. Излага съображения, че ищецът не е доказал претенцията с оглед събраните по делото доказателства, като сочи, че имало голяма вероятност да е бил без поставен предпазен колан, разпитаните свидетели са майка, баща и подчинен на ищеца – главен мениджър и прокурист в неговото търговско дружество, чийто показания следвало да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК, както и че не е било доказано диабетът да се е появил вследствие на процесното ПТП. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 10.09.2019 г., при управление на МПС марка „Мерцедес МЛ 350“, с ДК № *******, на км 322+600 м. водачът М.И.Х. нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост, не спазил дистанция с движещия се пред него товарен автомобил марка „ДАФ“, с ДК № *******, което довело до реализиране на удар между превозните средства, вследствие на който пътувалия в лекия автомобил ищец претърпял телесни увреждания. Твърди се, че непосредствено след инцидента пострадалият загубил съзнание и бил транспортиран в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД в гр. Ямбол, където му била поставена окончателна диагноза „Контузио ет вулнера контуза фациеи. Комоцио церебри“. Оплаквал се от главоболие, световъртеж и гадене, като е бил изписан на 12.09.2019 г. с указания за щадящ физически и нервно-психически режим, като е удостоверена временна неработоспособност за 33 дни.

Твърди се, че травмата е оказала изключително негативно влияние върху личния, семеен, професионален и социален живот на ищеца – станал по-страхлив, раздразнителен, избухлив, постоянно напрегнат, като развил остра стресова реакция. Тежкият неврологичен срив и причинените травми от ПТП довели до поява на захарен диабет с неврологични усложнения.

Твърди се, че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника по гражданска застраховка по полица № BG/01/1119001349578, поради което пострадалият е отправил претенция с вх. № 1-101-4101-1074/08.09.2020 г. към застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят не е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 100000 лв., заедно със законна лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ЗАД „А.Б.“ АД, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, причинно-следствената връзка между действията на водача на лекия автомобил и вредоносните последици, вината на водача, 2 наличието на покрит риск, както и че претърпените от ищеца увреждания са довели до появата на захарен диабет с неврологични усложнения. Твърди, че ищецът е боледувал от захарен диабет преди произшествието. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът е пътувал без предпазен колан. Оспорва предявения иск по размер, като намира, че претендираното обезщетение не кореспондира с претърпените болки и страдания от пострадалия. Прави възражение за недължимост на претендираната с исковата молба законна лихва за посочения от ищеца период. Претендира разноски за производството.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на застрахователното събитие гражданската отговорност на водача е застрахована при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 31.03.2022 г. е допуснато по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК изменение на размера на предявения иск, като същият е приет за сумата от 24000 лв., част от общо дължимата сума от 500000 лв.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.09.2019 г., съставен от младши автоконтрольор при ОД на МВР , след посещение на място, че на 10.09.2019 г., около 07,05 часа на АМ „Тракия“ км 322+600 м, между ППС марка „Мерцедес“ модел „МЛ 350“, с рег. № *******, управляван от М.И.Х. (участник 1) и ППС марка „ДАФ“, модел „ХФ 105.460“, с рег. № ******* (участник 2) настъпило ПТП, при което първият участник не избрал скоростта на движение съобразно интензивността на движение и блъснал в задната част движещия се пред него участник 2. Отбелязано е, че пострадали от произшествието са водача М.И.Х. с „комоцио“ и А. Д. Я. с „комоцио“.

С постановление на прокурор при РП – Карнобат от 14.01.2020 г. е прекратено наказателно производство по ДП № 282 ЗМ-254/2019 г. по описа на РУ Карнобат – пр. вх. № 640/2019 г. на КРП поради липса на престъпление от общ характер.

Представена е еприкриза, издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - гр. Ямбол, от която е видно, че А. Я. Д. е постъпил в болницата на 10.09.2019 г. и е изписан на 12.09.2019 г., с окончателна диагноза „Контузио ет вулнера контуза фациеи. Комоцио церебри“, оперативна диагноза „Открита рана на главата“, дата на оперативна интервенция:

11.09.2019 г., с указан щадящ физически и нервно-психически режим след изписване.

Отбелязано е, че пострадалият няма придружаващи заболявания.

Видно от етапна епикриза, издадена от МЦ „Св. Стефан София“ ЕООД за периода от 24.07.2020 г. до 03.08.2020 г., че на А. Я. Д. е поставена водеща диагноза:

„Инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“. Представени са още: епикриза, издадена от Клиника по обща, коремна и съдова хирургия при МИ към МВР София, съгласно която ищецът е бил приет на 24.01.2014 г. и изписан на 27.01.2014 г., с окончателна диагноза: „Дискинезия везице фелле“, придружаващи заболявания: „Хроничен повърхностен гастритис“; епикриза от 03.01.2016 г., издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон Плевен“ ООД, че ищецът е постъпил на лечение в периода 27.12.2015 г. – 03.01.2016 г., с диагноза: „Увреждания на межпрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ и придружаващи заболявания: „улцероцен ентероколит“; етапна епикриза от 17.06.2019 г., издадена от МИ-МВР-Централна клинична база, с вписана окончателна диагноза: „Дискова болест. Дискова херния“, амбулаторен лист № 000001 от 09.10.2019 г., в който е отразена основна диагноза: „Неинсулинозависим захарен диабет“; амбулаторен лист № 001600 от 22.07.2020 г., в който е отразена основна диагноза:

„Инсулинозависим захарен диабет“; епикризан от УСБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев“, съгласно която ищецът е постъпил на лечение на 12.07.2021 г. и е бил изписан на 21.07.2021 г., с диагноза: „Захарен диабет тип 1. Диабетна полиневропатия. Състояние след ЧМТ“; резултати от извършени лабораторни изследвания от 15.12.2016 г. и от 10.10.2019 г.

3

Представена е справка, издадена от НЗОК, за извършени прегледи, медикодиагностични изследвания, хоспитализации по клинични пътеки и дейности по клинични процедури в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2019 г., в която е отразено, че в периода 10.09.2019 г. – 12.09.2019 г. ищецът е постъпил в МБАЛ „Св. Пантелеймон – Ямбол“ АД, с диагноза: „мозъчно състресение, без открита вътречерепна травма“ и придружаваща диагноза: „открита рана на други области на главата“, както и че е бил на лечение в УБСАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ ЕАД-София в периода 11.10.2019 г. – 12.10.2019 г., с диагноза: „инсулинозависим захарен диабет, с кетоацидоза“; и в периода 4.12.2019 г. – 11.12.2019 г. за диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години, с диагноза: „инсулинозависим захарен, с неврологични усложнения“.

С молба-претенция вх. № 1-10-4101-1074/08.09.2020 г. ищецът е отправил искане до ЗАД „А.Б.“ АД в качеството на застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на водача на лекия автомобил, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 100000 лв.

С писмо от 26.10.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че на основание непълното окомплектоване на щетата не са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.

В първоинстанционното производство е изслушано заключението на вещото лице инж. Й.Д. Й. по автотехническа експертиза, съгласно което на 10.09.2019 г., около 7,00 часа, лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с рег. № ******* при движение по АМ „Тракия“, в посока от гр. София, с включен автопилот със скорост 100 - 140 км/ч, около км 322 предприел изпреварване и застигнал движещ се пред него товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *******, с прикачено полуремарке с № *******, но поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и неспазване на дистанция, блъснал товарния автомобил. В момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил била 90 км/ч, а преди произшествието била 140 км/ч. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е управлявал превозното средство със скорост и безопасна дистанция, при които не бил настъпил удар с товарния автомобил. Съгласно заключението причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил.