Определение № 160 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300501811 по описа за 2022 година Производство по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.

С молба за допълване на решение в частта на разноските е поискано от „Балкантабако“ ЕООД, ЕИК 112607710, „Винарска изба Старосел“ ЕООД, ЕИК: 115856745 и „Старосел Инвест груп“ ООД, ЕИК: 200592970, чрез адв.И.

П. се иска допълването на постановеното по делото Решение № 1230/ 16.10.2023г. постановено по въззивното гр.д.№ 1811/ 2022г. по описа на ПОС на основание чл.248, ал.1 ГПК в частта на разноските, доколкото делото решено в полза на молителите и е представен Списък по чл.80 ГПК.

Постъпила е и молба от „Релайънс“ ЕООД, ЕИК: 200740586,чрез адв. Г. Д., с която не се изразява становище по молбата по чл.248, ал.1 ГПК на първоначалните молители, а се заявява, че по повод на молбата този молител бил разбрал за постановеното решение по делото, по което се иска допускане на очевидна фактическа грешка в частта на обжалваемостта, доколкото същото не е окончателно като търговско с цена на иска от 25 000 лева. Моли в тази насока да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в посочената част относно обжалваемостта на постановеното решение.

Постъпило е становище от ответниците по молбата на „Релайънс“ ЕООД, ЕИК: 200740586, чрез адв. Г. Д. - „Балкантабако“ ЕООД, ЕИК 112607710, „Винарска изба Старосел“ ЕООД, ЕИК: 115856745 и „Старосел Инвест груп“ ООД, ЕИК: 200592970, чрез адв.И. П., по която искането за допускане 1 поправка на ОФГ се оспорва като неоснователно, вкл. позовавайки се на практика на ВКС по приложението в настоящия случай на разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

По молбата за допълване на постановеното по делото решение в частта на разноските на „Балкантабако“ ЕООД, ЕИК 112607710, „Винарска изба Старосел“ ЕООД, ЕИК: 115856745 и „Старосел Инвест груп“ ООД, ЕИК:

200592970, чрез адв. И. П..

Молбата изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Видно от постановеното по делото Решение № 1230/ 16.10.2023г. по в.гр.д.№ 1811/ 2022г. по описа на ПОС в мотивите на решението са изложени мотиви в частта на разноските, които следва да се присъдят на жалбоподателите на основание чл.78, ал.3 ГПК поради отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което са отхвърлени предявените от „Релайънс“ ЕООД искове ответниците „Балкантабако“ ЕООД , „Винарска изба Старосел“ ЕООД и „Старосел Инвест груп“ ООД солидарно да заплатят сумата 25 000 лева, предявена частично от общо дължимата сума в размер на 140 000 лева, дължима по подписан Договор за финансова помощ от 24.07.2013г. с „ЕСБСофия“, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 07.02.2018г. на „Релайънс“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Следователно така формираната воля на съда в частта на разноските следва да намери отражение в диспозитива на постановеното решение, поради което молбата на посочените страни, представлявани от адв.П., се явява основателна.

По молбата на „Релайънс“ ЕООД, ЕИК: 200740586,чрез адв. Г. Д..

Молбата е допустима, но неоснователна.

Действително, както е направен довод в становището на адв.П., като процесуален представител на посочените дружества като ответници по насрещното искане на дружеството „Релайънс“ ЕООД, основан на постановено Решение № 17 от 07.02.2014г на ВКС по гр.д.№ 6323/ 2013г., І ГО, ГК „очевидната фактическа грешка във въззивно решение, което решава 2 правния спор по гражданско дело, може да има за обект предметът на спора, включително страните, съдебният състав, описанието на гражданското дело и датите, на които е приключило последното открито съдебно заседание и е постановено решението. Това са параметрите от значеине за силата на присъдено нещо, които решението е годно да породи и за индивидуализацията на гражданското дело и състава, който го е постановил.

Обжалваемостта на решението не е сред тях.“ / цит. посоченото решение на ВКС/. С посоченото решение на ВКС по гр.д.№ 6323/ 2013г., І ГО, ГК е прието също така, че „ ако отбелязването относно обжалваемостта е невярно / извършено е при спазени изисквания на чл.189, ал.1, б.“е“ ГПК /отм./, но е в обективно противоречие с чл.280, ал.2 ГПК, защитата за страната с обжалваем интерес е касационна жалба, респ. частна жалба срещу разпореждането за връщането й по чл.286, ал.2 ГПК. Следователно молбата за поправка на очевидна фактическа грешка има за обект порок, който е неотстраним по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./“ .

В така изразената насока относно вида на защитата на страната, поискала поправка на ОФГ на постановеното решение в частта на неговата обжалваемост, не е налице подадена касационна жалба, вкл. с молбата за поправка на ОФГ.

В аналогичен смисъл е и Решение № 122 от 18.04.2013г. на ВКС по гр.д.№ 429/ 2012г., ІІ г.о., ГК, с което се приема по приложението на разпоредбата на чл.247 ГПК, че „ производството за поправка на очевидна фактическа грешка може да бъде надлежно заявено и проведено в онези хипотези, когато съдът, чието решение следва да се коригира по този ред е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда/ мотивите на решението/ и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Не съставляват „ очевидна фактическа грешка“ и не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. Чрез допускане поправка на очевидна фактическа грешка, не може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда.“ На основание чл.248, ал.3, пр.ІІ ГПК настоящото определение следва да е окончателно.

По така изложеното, въззивният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА допълване на Решение № 1230/ 16.10.2023г. по в.гр.д.№ 1811/ 2022г. по описа на ПОС в частта на разноските, КАТО П О С Т А Н О В Я В А:

ОСЪЖДА „Релайънс“ ЕООД, ЕИК: 200740586 да заплати на „Балкантабако“ ЕООД, ЕИК 112607710, „Винарска изба Старосел“ ЕООД, ЕИК: 115856745 и „Старосел Инвест груп“ ООД, ЕИК: 200592970 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 4 765 лева / четири хиляди седемстотин шестдесет и пет лева/ направени съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, КАКТО И сумата 5 269, 57 лева / пет хиляди двеста шестдесет и девет лева и 57 ст./ направени разноски за въззивното производство, съответно възлизащи в общ размер на 9 949, 57 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Релайънс“ ЕООД, ЕИК: 200740586 , чрез адв.Г. Д. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 1230/ 16.10.2023г. по в.гр.д.№ 1811/ 2022г. по описа на ПОС в частта на обжалваемостта.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4