Решение № 4529 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4529 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110207415 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Г. Д. К. чрез адв. К. срещу електронен фиш серия К № 9813121, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата, подадена общо срещу множество електронни фишове, са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. Сочат се допуснати процесуални нарушения като липсваща дата на издаване на фиша, надлежно описание на нарушението, не е уточнено дали посочената във фиша скорост е след приспадане на толеранса от 3%. Оспорва се и наличието на повторност, като се излага, че във фиша не са посочени конкретни детайли за нарушението, обуславящо повторността.

Отделно от това се оспорва и връчването на ел. фиш № 7565160 на жалбоподателя.

Допълнително се навеждат и доводи за неправилно установяване на скоростта на движение на процесния автомобил от системи, които не са били преминали техническа проверка, като жалбоподателят счита и че неправилно е описана позицията на АТСС.

В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател К., както и неговия процесуален представител – адв. К.. От същата е постъпило становище за разглеждане на делото в тяхно отсъствие с молба за отмяна на ел. фиш.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт Кондова са депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От представената разписка за връчване на електронния фиш на жалбоподателясе 1 установява, че той е връчен на 11.04.2025 г., поради което съдът приема, че жалбата входирана в СРС на 24.04.2025 г. е подадена в законовия срок.

Разглеждана по същество, същата е частично основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2024 г. в 23:36 ч., в гр. София, по бул. Черни връх срещу № 33, с посока на движение от ул. Джеймс Баучер, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, SITRAFFIC LYNX ERS 400 № 003059047В66, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, 66 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 16 км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на Г. Д. К. с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 9813121 срещу Г. Д. К. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 7565160 на 21.12.2023 г. Копие от последния фиш, издаден от ОДМВР Стара Загора е представено по преписката, като от него се установява, че Г. К. е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Като в системата на ОПП СДВР е отбелязано, че фишът е бил връчен на К. на 06.12.2023 г. и е влязъл в сила на 21.12.2023 г., като е отбелязано, че същият е платен. Но след изискване на допълнителни доказателства за датата на плащането, от ОПП СДВР е представена справка от АИС АНД, видно от което плащането е на 16.01.2025 г. с отбелязан произход – от НАП. Но от ОПП СДВР не са представени доказателства за връчване на фиша на жалбоподателя.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС, SITRAFFIC LYNX ERS 400 № 003059047В66, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 09.10.2024 г., в 23:36:08 ч., в района на Столична община, на бул. Черни връх срещу № 33, е засечена скорост на движение от 69 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Автомобилът е заснет при приближаването му към техническото средство и е единствения в центъра на кадъра. От представената снимка и схемата на организацията на движението, приложена от ОПП СДВР се установява, че участъкът е в рамките на населено място – гр. София, където е важало общото ограничение на скоростта от 50 км./час. Същото ограничение на скоростта е отразено и разпечатката от паметта на техническото средство.

Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в електронния фиш е посочен не само бул. „Черни връх“, но и посоката на движение, както и конкретния пътен участък, уточнен чрез номера на булеварда. Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LYNX ERS 400 е била одобрена на 06.10.2009 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Срокът на валидност на одобряването на системата е 06,10.2019 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за 2 измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, се считат за одобрен тип. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година, като видно от представения Протокол за проверка от 29.07.2024 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № 003059047В66 е била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7565160 от 2022 г. на ОД МВР-Стара Загора; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, документи относно връчването на ел.фиш № 7565160 и др.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден съгласно правилата на ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

3

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. По същия начин, липсата на дата на издаване на фиша не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото към него не се поставят изискванията на чл. 42 или чл. 57 от ЗАНН.

Датата на издаване на фиша се установява от нарочната справка от системата на ОПП СДВР, а именно 14.10.2024 г. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 69 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 66 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение. Освен това е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш фактически е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 66 км./ч.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 66 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 16 км./ч. От доказателствата по делото несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, каквото е гр. София. Последното обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя и се потвърждава от представената от ОПП СДВР схема на организацията на движението в този пътен участък.