Решение № 6637 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6637 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100503168 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца И. П. И. срещу решение № 23211 от 20.12.2024 г., постановено по гр. дело № 17972/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Сайкъл Гетс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 727,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.07.2023 г. до 28.03.2024 г.

В жалбата на ищеца са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът твърди, че по делото е представена покана, отправена от него до работодателя, за плащане на търсеното обезщетение, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. При условията на евентуалност намира за приложима разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, която предвижда падеж за изплащане на задължението (не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено), след настъпването на който е налице забава. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск за лихва в цялост.

Въззиваемият-ответник „Сайкъл Гетс“ АД не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност и моли 1 решението в обжалваната от ищеца част да бъде потвърдено.

По делото е подадена и въззивна жалба от ответника „Сайкъл Гетс“ АД срещу решение № 23211 от 20.12.2024 г., постановено по гр. дело № 17972/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която е уважен предявеният от И. П. И. осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 7603,70 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното плащане.

В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът твърди, че не е настъпило твърдяното от ищеца основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като първоначално подадената от ищеца молба е била оттеглена с устно изявление пред представител на работодателя, а по-късно депозираното заявление за прекратяване на трудовото правоотношение е постъпило, след като забавеното трудово възнаграждение на служителя вече е било изплатено. Ето защо въззивникът-ответник счита, че не се дължи обезщетение за срока на предизвестието и моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за обезщетение в цялост.

Въззиваемият-ищец И. П. И. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че И. П. И. е бил служител на „Сайкъл Гетс“ АД на длъжност „инженер, конструктор“ по 2 силата на безсрочен трудов договор от 17.01.2022 г., с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3746,73 лв., платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи (чл. 4.1 от трудовия договор), като договорът може да бъде прекратен с 90-дневено предизвестие от всяка от страните (чл. 8.2, б. „б“ от трудовия договор), респ. без предизвестие от страна на служителя при условията на чл. 327 КТ.

По делото е представено заявление с вх. № АЗК01/14.07.2023 г. от ищеца до ответника, с което служителят е изявил воля за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане (забавяне на изплащането) на трудовото възнаграждение за м. юни 2023 г. От събраните писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че това заявление е било прието от работодателя към момент, в който възнаграждението на ищеца за посочения м. юни 2023 г. все още не е било изплатено – от показанията на свидетеля П.Г.Г., финансов директор на ответното дружество, е видно, че заявлението е било депозирано от ищеца в началото на работния ден на 14.07.2023 г., още преди 10:00 ч. сутринта, като е било прието от свидетеля, който като представител на работодателя е поставил входящ номер на документа и се е подписал.

Съгласно разпоредбите на чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява писмено, като в случаите без предизвестие прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването му. В този смисъл е и трайната съдебна практика (Решение № 144/ 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на ВКС, I г. о., Решение № 203/30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 59/16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2019 г., III г. о.), според която трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото заявление за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не и дали са настъпили фактите, послужили като основание за прекратяването му. Следователно, в случая трудовият договор между страните е прекратен на 14.07.2023 г. още в началото на работния ден, с получаването от работодателя на заявлението на ищеца с вх. № АЗК01/14.07.2023 г., към който момент работодателят е бил в забава – същият е следвало да изплати трудовото възнаграждение за м. юни 2023 г. до 10.07.2023 г., но е превел сумата по банков път едва на 14.07.2023 г. в 11:00 ч., след като подаденото от служителя заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ вече е било породило прекратителния си ефект.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника следва да се отбележи, че по делото не се доказва валидно оттегляне от ищеца на заявлението за прекратяване с вх. № АЗК01/14.07.2023 г. – същото е в писмена форма за действителност (доколкото трудовият договор се прекратява писмено – арг. чл. 335, ал. 1 КТ) и следователно волеизявлението за оттеглянето му също следва да бъде направено в писмена форма, поради което показанията на свидетеля Г. относно извършено от И. И. устно оттегляне на заявлението са неотносими.

Същевременно, доколкото прекратителният ефект на заявлението настъпва с достигането му до работодателя, то последващото му оттегляне от служителя е недопустимо и не би могло да заличи настъпилото вече прекратяване на трудовото правоотношение. Аргумент в 3 подкрепа на този извод следва и от разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ, според която при прекратяване на правоотношението с предизвестие от служителя последното може да бъде оттеглено преди или едновременно с получаването му от работодателя, респ. до изтичане на срока му със съгласието на работодателя, но не и след изтичане на срока, когато прекратителният ефект вече ще е настъпил. След като работодателят получи волеизявлението за прекратяване на правоотношението без предизвестие, субективното право на работника или служителя по чл. 327 КТ вече е упражнено и е произвело своето действие, респ. трудовият договор вече е прекратен автоматично с уведомяването на другата страна и не може отново да се прекратява на различно основание, нито да се възобновява въз основа на оттегляне на волеизявлението в по-късен момент.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал въззивният съд намира за доказано, че трудовото правоотношение между страните е било валидно прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ със заявлението на ищеца с вх. № АЗК01/14.07.2023 г. В подкрепа на изложеното е и издадената от работодателя заповед № 001/14.07.2023 г. за прекратяване на трудовия договор между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с която представляващият ответното дружество председател на Съвета на директорите И.А.С. е разпоредил и изплащане на ищеца на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, т.е. извънсъдебно с акта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е признал, че са налице предпоставките на соченото от служителя основание за прекратяване на трудовия договор поради забавяне в изплащането на трудовото му възнаграждение, което е било нанесено и в трудовата книжка на служителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. В настоящия случай се установява, че безсрочното трудово правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327 ал. 1, т. 2 КТ при наличие на предпоставките за това, поради което искът по чл. 221, ал. 1 КТ се явява основателен – за неизплатената сума от дължимото обезщетение в размер на тримесечното брутно трудово възнаграждение на ищеца (доколкото уговореният в трудовия договор срок на предизвестието е 90 дни), което е в общ размер от 11405,55 лв.

(три брутни месечни възнаграждения от по 3801,85 лв.), а след приспадане на извънсъдебно платената сума от 3801,85 лв. исковата претенция се явява изцяло основателна за предявения размер от 7603,70 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение (включително обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ), се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Видно е, че в закона е уговорен падеж на задължението на работодателя за дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. за изпадането на длъжника в забава не е необходимо изпращането на 4 покана, а след падежа същият дължи и мораторно обезщетение (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228, ал. 3 КТ). Падежът в настоящия случай е настъпил на 31.08.2023 г. и от следващия ден – 01.09.2023 г. ответникът е изпаднал в забава за непогасената част от дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. За периода до заявената с иска по чл. 86 ЗЗД крайна дата 28.03.2024 г. натрупаното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 7603,70 лв. се равнява на сумата от 594,39 лв., за която акцесорният иск се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 727,38 лв. и за периода 15.07.2023 г. – 31.08.2023 г. следва да се отхвърли.