Решение № 763 от 03.06.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 763

Монтана, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20247140600193 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпили касационна жалба от Е. С., с адрес Р. Турция, чрез процесуален представител адв. Й. К. Л., съдебен адрес обл. София - град, [населено място], [улица]против Решение № 487 от 23.12.2023 г. по АНД 1431/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0000423/17.03.2023 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на Министерство на транспорта и съобщенията – липса на сертификат за водач на управляваното моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че установената от съда фактическа обстановка не е пълна и безспорна. Твърди, че районният съд не е събрал доказателства за компетентността на актосъставителите и административнонаказващият орган. Сочи, че бланкетно е констатирано, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Твърди, че въззивният съд не е коментирал факта, че наказателното постановление е издадено преди 7-дневният срок за възражения, регламентиран в чл. 44 от ЗАНН, с което, счита че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като го е лишило от възможността му в 7-дневен срок да възрази в писмена форма срещу съставения акт и по този начин изобщо да не се стигне евентуално до издаване на обжалваното НП. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че съдът в решението си сочи, че в акта са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, но не е коментирал възраженията му относно наличието на нарушение на чл. 42, ал. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като и в двата акта не е изписано пълното наименование на нормативните актове, въз основа на които са издадени АУАН и НП. Сочи, че е игнориран фактът, че цялото производство по ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, чуждестранен гражданин, е протекло на български език и не му е осигурен преводач, което представлява препятствие жалбоподателят да разбере какво административно обвинение е повдигнато срещу него, с което отново е нарушено правото му на защита. Развива съображения, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПК регламентира, че лицата, които не владеят български език могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случай се назначава преводач. Наред с това видно от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 oт НПК, когато обвиняемият не владее български език се назначава преводач. Счита, че съгласно чл. 6, пap. 3, б. „е" от ЕКЗПЧОС жалбоподателят има право да ползва услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда. Европейският съд по правата на човека в своята практика е отбелязал, че е налице нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС в случай, в който на жалбоподатели, които не разбират и/или не говорят езика, в който протича производството, не им е осигурен превод или преводач. С това твърди, че на жалбоподателя е нарушено правото на справедлив съдебен процес. Касаторът твърди допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното, тъй като счита, че е налице разминаване между описаното в АУАН и НП нарушение и основанието, на което е наложено наказание на водача. В случая в обстоятелствената част на НП е посочено, че лицето е без въпросния сертификат. Счита, че административнонаказващият орган и съдът не са изследвали въпроса дали е издаван такъв на водача, като съдът е потвърдил санкцията. В случая обаче на жалбоподателя е вменено, че сертификатът не се е намирал в превозното средство, а не, че е извършвал превоза без да му е редовно издаден такъв. Сочи още, че районния съд не е изследвал и фактите относно къде е назначен като водач жалбоподателят. Дали този превозвач е със седалище и адрес на управление на територията на Р. България, че да се прилагат посочените разпоредби от българското законодателство. В противен случай, ако превозвачът не е българска транспортна лицензирана фирма, то за нея счита, че биха били приложими международни правни норми или европейски такива, в зависимост дати съответният водач е назначен при работодател със седалище в страна - членка на Европейския съюз или трета държава. Сочи, че не е ясно кой е превозвачът, има ли валиден лиценз за Общността, кой е компетентният орган, който следва да издаде този сертификат - български ли е или не, дали лицето не е притежавало в действителност изисквания сертификат, но издаден от друга държава, предвид, че седалището на работодателя му се намира в нея. Развива съображения, че не са събрани доказателства, които да навеждат на извод, че нарушението може да бъде вменено на жалбополателя от субективна страна. Субективното отношение на дееца се определя на базата на всички обективни белези и събрани доказателства. Но в настоящото производство, счита че такива липсват и изводът на съда не почива на нито едно доказателство в тази насока. Вината, т.е. субективното отношение на дееца, сочи за съществено важна, тъй като ако вината липсва, то не може да се говори за административно нарушение. Твърди, че въззивният съд бланкетно се е произнесъл, че допуснатото нарушение не представлява маловажен случаи по смисъла на чл. 28 от 3AHН. В наказателното постановление липсват мотиви в тази насока и вместо съдът да отбележи този порок, е потвърдил незаконосъобразността на наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседания, редовно призован, касаторът се представлява от адв. А., която поддържа жалбата. В допълнение сочи разпоредбата на чл.10б, ал. 7 от Закона за пътищата, която разпоредба към настоящия момент се явява по-благоприятен закон. Същата разпоредба е влязла в сила от 01.01.2024 г. и отменя административнонаказателната отговорност на собствениците и на ползвателите на тежки пътни превозни средства. Същата разпоредба предвижда, че преди да се образува административнонаказателно производство АПИ следва да уведоми собственика, че е установена незаплатена ТОЛ-такса, да предостави възможност на собственика да заплати тази ТОЛ-такса в 14-дневен срок и ако тогава не бъде заплатено, тогава се образува административнонаказателно производство. Но предвид факта, че електронният фиш е издаден и към настоящия момент не е влязъл в сила, то моли да се съобразят новите разпоредби на закона и да се приложи чл. 10б, ал. 7. Представя писмено становище, в което излага аналогични на изложените в касационната жалба съображения. Претендира разноски по делото, за което представя списък.

От ответникът по касационната жалба Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Враца е постъпил отговор по касационната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че същият надвишава предвидения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Видин правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият акт отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Наказателно постановление № 25-0000423/17.03.2023 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Враца е оспорен от административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с решение № 255/28.06.2023 г. по АНД № 439/2023 г. по описа на съда го е потвърдил. Решението е обжалвано пред Административен съд – Видин, който с решение № 237/06.11.2023 г. по КАНД № 256/2023 г. по описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 1431/2023 г. по описа на съда, по което дело е постановено решение № 487/23.12.2023 г., с което процесното НП е потвърдено. Същото е обжалвано от административнонаказото лице пред АдмС – Видин. С определение № 475/21.03.2024 г. по образуваното КАНД № 180/2024 г. по описа на АдмС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 4411/10.04.2024 г. по адм. дело № 3386/2024 г. по описа на ВАС, касационната жалба на Е. С., чрез процесуален представител адв. Й. К. Л., против решение № 487 от 23.12.2023 г. по АНД 1431/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, е изпратена на Административен съд – Монтана.

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд – Видин е потвърдил НП № 25-0000423/17.03.2023 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Враца. Въззивният съд приема за безспорно установено от представените по делото писмени и гласни доказателства, че на 16.03.2023 г. на път Е-79 на километър 13+300 е установен при проверка товарен автомобил „RENAUT“ с рег. № PFC759 с прикачено към него ремарке TIRSAN с peг. № 34ЕТ1995 от категория О-4, извършващ превоз на товари по маршрут от Румъния за Турция, видно от CMR от 15.03.2023 г., като при проверката е установено, че водачът – Е. С. - гражданин на Р. Турция, която не е членка на ЕС, работи и управлява автомобил, който е регистриран в ЕС в Унгарска фирма, като в момента на проверката не представя копие на сертификат на водача, който трябва да притежава за да управлява този автомобил. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34,ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Въззивният съд не е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. Приел е, че в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. С мотивите си районният съд приема, че е спазено от страна на административнонаказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Фактите, описани в акта и НП, съдът е счел, че съответстват на юридическото обвинение, поради което не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. Първоинстанционният съд приема, че наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон. Счита, че допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.