Решение № 260198 от 20.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ …./…...08.2020г., гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2052 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от Е.И.И., ЕГН **********,*** и И.И.И., ЕГН **********,***, и двамата чрез адв. Св.С. - ВАК, срещу ЗАД "Алианц България", ЕИК *********, със седалище гр.София, с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците по 80 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие смъртта на баба им Е.И.И., настъпила на 13.05.2015г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2015г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че произшествието, вследствие на което е причинена смъртта на Е.И.И., е настъпило на 16.03.2015г. при пресичане на пешеходна пътека, находяща се на кръстовището на бул."Вл.Варненчик" и ул.“Ген.Колев". Пешеходката била блъсната от автобус „***" с ДК№ ***, собственост на „Транстриумф холдинг" АД, движещ се по автобусна линия №13, с водач К.А.К. При извършване на маневра завой надясно водачът на автобуса нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.119,ал.1 и ал.4 от ЗДвП и чл.20,ал.2 от ЗДвП, като не пропуснал движещата се с предимство на пешеходна пътека в това време пешеходка Е.И.И., вследствие на което я блъснал и прегазил двата й долни крайника. Пострадалата получила следните травматични увреждания - счупване на лява бедрена кост, счупване на телата на големия и малкия пищял на лява и дясна подбедрица и отлепване на кожата на лявата подбедрица, като в резултат на тежките увреждания пострадалата починала на 13.05.2019г.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие било образувано НОХД №867/19г. на Окръжен съд - Варна, по което К.А.К бил признат за виновен с влязла в сила присъда №55/25.09.2019г.

Отговорността на виновния водач на автобус „***" с ДК№ ***, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност", по застрахователна полица №01714900000603, издадена от ЗАД

"Алианц България" и валидна до 19.03.2015г.

Твърди се, че ищците са били в изключително близки отношения с баба си и след нейната смърт дълго време не могат да се възстановят от преживения в резултат на това шок. Сочи се, че ищците са имали силна духовна и емоционална връзка със своята баба, били са много близки, тя е помагала на родителите му в неговото отглеждане като дете и юноша. Помагали са си изключително много в ежедневието си, споделяли са и добро и лошо, подкрепяли са се. За ищците настъпила внезапно една огромна празнота от загубата, която не може да се запълни и преодолее.

В срока по чл.

367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД

"Алианц България" е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основателност, като сочи, че в случая не се установява наличието на особена близост с по-голям интензитет от обичайните отношения между баба и внук, което представлява предпоставка за основателност на предявения иск по смисъла на ТР №1/2016г. Твърди се също, че ТР №1/2016г. е неприложимо спрямо заварените случаи като настоящия, настъпили по време на действие на ППВС №4/25.05.2018г. Оспорва се също механизма на настъпилото ПТП, както и фактическия състав на деликтната отговорност. Твърди се, че водачът е предприел завой надясно на зелен сигнал на светофарната уредба и с оглед габаритите на превозното средство не е бил в състояние да избегне удара с внезапно изскочилата на пътното платно пешеходка. Твърди се, че произшествието е в резултат на случайно деяние, както и че е настъпило поради изключителна вина на пострадалата, която се твърди, че не е спазила разпоредбите на чл.120, ал.2 във вр. с чл.32 от ЗДвП, а именно да се съобрази с разстоянието до приближаващото превозно средство и скоростта му на движение. Твърди се на следващо място, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпилата вреда, тъй като по време на ПТП пострадалата е получила травматични увреждания, които не са причина на настъпване на смъртта два месеца по-късно. Оспорват се предявените искове по размер, като се твърди, че претендираното обезщетение е в изключително завишен и несъответстващ на претърпените вреди размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение.

С допълнителните искови молби ищците поддържат твърденията си, възразяват срещу твърденията в отговора на ИМ за наличие на случайно деяние, както и за съпричиняване от страна на пострадалата. Изразяват становище за неоснователност на част от доказателствените искания в отговора на ИМ.

С отговорите на ДИМ ответникът поддържа възраженията от отговора на ИМ и доказателствените си искания.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта, че срещу водача на автобус „***" с ДК№ *** К.А.К е било образувано по НОХД №867/19г. на Окръжен съд - Варна, по което К.А.К бил признат за виновен с влязла в сила присъда №55/25.09.2019г. в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б" вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б", вр. чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП; наличието на застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №01714900000603, издадена от ЗАД "Алианц България" и валидна до 19.03.2015г.

Приети са по делото заверени преписи на протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.03.2015г. и 09.03.2017г., албум на местопроизшествие, присъда №55/25.09.2019г. по НОХД №867 по описа за 2019г., с която К.А.К е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.342, ал.1 от НК.

Прието е по делото удостоверение за наследници на Е.И.И. от 01.10.2015г.

Представен е препис от застрахователна полица №01714900000603 и справка от Гаранционен фонд, от които се установява сключената застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с ДКН *** през периода 20.03.2014г. до 19.03.2015г.

От заключението на автотехническата експертиза, приета в съдебно заседание на 24.06.2020г., се установява, че процесното ПТП е настъпило на 16.03.2015г. около 11ч. в гр.Варна, при сухо и ясно време, суха пътна настилка и отлична видимост. На местопроизшествието не е налице светофарна уредба. Пешеходецът е била жена на 82 г. със средна скорост около 3,2 км/ч. Механизмът на настъпване на ПТП е установен от вещото лице по следния начин: автобусът се е движил в крайна дясна лента за движение по бул.“Вл.Варненчик“, предназначена за автобуси и за завиващи надясно за навлизане в ул.“Генерал Колев“, в същото време пешеходец стои на ул.“Ген.Колев“ на тротоара срещу пешеходната пътека, намира се отдясно на идващите от бул.“Вл.Варненчик“ и завиващи надясно по ул.“Ген.Колев“ МПС. Според заключението в момента, когато автобусът вече е завил и почти е преминал пешеходната пътека, от дясната страна на автобуса пешеходец е започнал да пресича по пешеходната пътека ул.“Ген.Колев“ и със страничната дясна част, до предната част на задния десен калник е ударил пешеходеца, вследствие на което той е паднал и със задните десни гуми автобусът е преминал през краката му. Видно от заключението, преди да започне завой надясно по ул.“Ген.Колев“, автобусът се е намирал в крайна дясна лента на бул.“Вл.Варненчик“, през това време пешеходката се е намирала на тротоара на ул.“Ген.Колев“ /до началото на пешеходната пътека, поради което тя е имала възможност да забележи приближаващия автобус, когато е бил на разстояние 6-7 метра от нея, имала е възможност да предотврати удара, ако не е започнала да пресича. Според вещото лице при маневра десен завой и при скорост на автобуса около 12,50 км/ч водачът, ако е възприел стоящия на тротоара пешеходец за опасност, е могъл да предприеме спиране и да не настъпи ПТП.

От заключението по психологичната експертиза, приета в съдебно заседание на 05.08.2020г., се установява, че предвид емоционалната близост и внезапното настъпване на смъртта на баба им това безспорно представлява стресогенно събитие за всеки един от ищците, емоционалният стрес е довел до промяна в начина и качеството на живот на всеки един от ищците /безсъние, скръб, тъга, връхлитащи спомени/, между ищците и тяхната баба е имало изключително здрава, продължителна и дълбока духовна и емоционална връзка.

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите И.И.И. и Г.Т.И./родители на ищците/, от чийто показания се установява, че ищците били в много близки отношения с баба си, която се грижела за тях като малки, била като тяхна втора майка.

Когато бил малък, И. живял известно време при баба си и дядо си на вилата. След раждането на Е. тя ежедневно се грижела за двете деца в апартамента, където живеели с родителите си. Били толкова щастливи, че имат внуци, че давали всичко от себе си за тях, цялото си внимание, цялата си любов давали на двете деца.

След като родителите и Е. заминали за Германия през 2014г., Еленка живеела в апартамента с И., който също така основно се грижел за нея по време на престоя й в болницата – около 3 месеца. И двете момчета били много привързани към баба си, която освен ежедневните грижи ги възпитавала да бъдат добри хора и да проявяват уважение, поради което били много разстроени от нейната смърт, изпитвали гняв и болка, че си е отишла по такъв нелеп начин, не по естествен път, известно време Е. дори отказвал да приеме, че това е истина. И към настоящия момент не били превъзмогнали загубата, при споменаване на баба им очите им се пълнели със сълзи и

По искане на ответната страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля Я.Н.Н.

/без родство и дела със страните/, от чийто показания се установява, че преди процесното ПТП се е движил надолу по посока на катедралата пеша, вървял бързо и пресякъл ул.“Ген.Колев“ преди автобусът да завие. Не е видял точно сблъсъка, тъй като бил напред, като се обърнал, тогава видял какво се е случило. Според свидетеля мястото на сблъсъка е било на пешеходната пътека, чиято маркировка обаче била изтрита.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”.

По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 226, ал.

1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.

1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.