Решение № 240 от 05.12.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Кърджали, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200499 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2400003 от 27.05.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на **** ЕООД ***, с ЕИК ****, в качеството му на работодател, за наР.ие на чл.303, ал.3 от КТ.

Жалбоподателят **** ЕООД **** намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършено посоченото в АУАН и наказателното постановление наР.ие, поради което неправилно била ангажирана отговорността му. В производството по установяване на административното наР.ие били допуснати съществени процесуални наР.ия, които накърнили правото му на защита. Оспорва обстоятелството, че лицето А. Р. Я. на 27.11.2023 г. е работило в стопанисвания от него обект, както и че същият е изложил факти за това в декларация. Декларацията била попълнена под диктовка. Моли наказателното постановление да бъде отменено, както и да му се присъдят направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Намира за безспорно установено, че лицето А. Р. Я. не е работило при дружество-жалбоподател. Същият имал уговорка с управителя да започне работа, като той след училище го запознавал с естеството и характера на работата, с намерението по-късно да сключат трудов договор. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

1

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата. Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установило, че А.

Я. на 27.11.2023 г. е бил приет на работа в дружеството, което не изискало разрешение от „Инспекцията по труда“ за приемане на работа на непълнолетен работник. Представяи писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2023 г., около 13.50 часа, свидетелите А. С. и Е. Ю. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на обект - ***, намиращ се в ****, експлоатиран от **ЕООД ****. Инспекторите установили в магазина да работят две лица, които при влизането те попитА. дА. работят там и получили положителен отговор. Свидетелят А. С. бил обслужен от единия работник, който сменил протектора на телефона му, за което издал касов бон срещу заплащане. След контролната покупка свидетелите С. и Ю. се легитимирА. и започнА. проверка. По този повод раздА. на работниците декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, които да попълнят. Свидетелят А. Р. Я., който бил един от работещите в обекта и обслужил проверяващият А. С., декларирал писмено, че от 27.11.2023 г. работи за фирма **** ЕООД, на обект *** в ***, на длъжност ***, без сключен трудов или граждански договор, с работно време от 13.00 до 17.00 часа, с почивен ден неделя, при месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв., като още не бил взел пълна заплата. А. Я. вписал в декларацията също, че в обекта продавали калъфи и аксесоари, сменяли протектори, понякога извършвА. ремонти на телефони. От данните в декларацията на А. Я., проверяващите установили, че същият няма навършени 18 години. По време на проверката по работни места не присъствал управителят на дружеството-жалбоподател, поради което била оставена призовка по чл.45 от АПК, с която контролните органи изискА. от работодателя да представи документи, свързани с правоотношенията на служителите в обекта. Впоследствие проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали. При направена справка в регистъра на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години, в информационната система на ИА ГИТ било констатирано, че на работодателя „***“ ЕООД не е издавано разрешение от ДИТ гр.Кърджали за приемане на работа на непълнолетното лице А. Р. Я.. По повод така установеното от контролните органи, на 04.01.2024 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно наР.ие по чл.303, ал.3 от КТ в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и получил без възражения. Н а 02.02.2024 г. Директорът на ДИТ гр.Кърджали изпратил административнонаказателната преписка по съставения АУАН на РП-Кърджали, поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.192а от 2

Н К . По този повод била образувана прокурорска преписка Вх.**** по описа на РПКърджали. По преписката била възложена проверка с оглед установяване на данни за извършено престъпление по чл.192а, ал.1 от НК. След извършената проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 20.05.2024 г. било отказано образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.192а, ал.1 от НК и материА.те били върнати на административнонаказващия орган. На 27.05.2024 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на работодателя **** ЕООД **** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за наР.ие на чл.303, ал.3 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.

С., Е. Ю. и А. Я., кредитирани изцяло; Акт за установяване на административно наР.ие от 04.01.2024 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка № ПР2345506 от 04.01.2024 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 27.11.2023 г. в 13.50 ч. от А. Р. Я.; Справки от информационната система на ИА ГИТ-3 бр.; Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК от 27.11.2023 г.; Обяснение от 06.12.2024 г.; Фискален бон от 27.11.2023 г.; писмо на ДИТ гр.Кърджали от 02.02.2024 г.; справка от Търговски регистър; Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 20.05.2024 г.; преписка Вх.№ **** по описа на ОД МВР-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При анА.за на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на А. С. и Е. Ю., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателства по делото. Те са свидетелиочевидци, извършили проверката по работни места и установили А. Р. Я. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството - изпълнявайки функции, характерни за длъжността продавач-консултант, но и са събрА. писмено данни за това от самия работник, който е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. Кредитират се и показанията на свидетеля А. Я., който потвърждава достоверността на описаните от него в декларацията обстоятелства от процесната дата. Сочи, че в деня на проверката бил в обекта като продавач-консултант. С управителя на фирмата имА. уговорка да работи след училище, от около 13.00-14.00 часа до 17.00 часа, като ходел всеки ден, без неделя. Когато дошли на проверка нямал сключен трудов договор. Ето защо, настоящият състав прие за установено, че отношенията между А.

Р. Ясим и санкционираното дружество са били трудовоправни, респ. е трябвало жалбоподателят да се снабди с разрешение на инспекцията по труда и едва тогава да приеме непълнолетния на работа.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

3

Според разпоредбата на чл.303, ал.3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административното наР.ие, тъй като на 27.11.2023 г. е приел на работа 17-годишния А. Р. Я., преди да има издадено разрешение за това на инспекцията по труда. Установи се, че А. Я. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е нА.це трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Въпреки това, „***” ЕООД в качеството му на работодател не е поискал разрешение на инспекцията по труда преди да допусне до работа непълнолетния. С оглед на констатираното наР.ие, законосъобразно е ангажирана административнон а к а з а т е л н а т а отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Следва да се посочи, че в случая се касае за наР.ие извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Жалбоподателят „***” ЕООД **** е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.

Административнонаказващият орган е съобразил в пълнота критериите за индивидуА.зация на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Определената санкция е в минималния размер и е справедлива, съответства на степента на обществена опасност на деянието и нарушителя.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя наР.ия на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно наР.ие и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. НаР.ието е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуА.зиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квА.фикация, като не е нА.це съществено наР.ие на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е дадената правна квА.фикация на деянието, тъй като констатираното наР.ие и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като наР.а правна норма, както и на санкционната такава. НаР.ието се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения. Твърденията в жалбата, че декларацията на работника била попълнена под 4 диктовка са голословни и несъстоятелни, опровергават се от показанията на всички разпитани по делото свидетели, в т.ч. и от самия декларатор А. Я.. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени четири съдебни заседания, като в две от тях е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв.